Вселената е страшна. Има много опасности, включително черни дупки, удари

Вселената е страшна. Има доста рискове, в това число черни дупки, удари от метеорити, детонации на свръхнови и други Направо да се чуди човек, по какъв начин нашата Синя планета оцелява. Все отново, тези събития нормално са далечни и/или извънредно редки, тъй че те не са нещо, за което в действителност би трябвало да се тревожим в всекидневието си.

Според учените обаче, в случай че има някакво астрономическо събитие, което би трябвало да вземем доста, доста съществено, даже повече от ударите на метеорити и комети, това са слънчевите стихии.

Знаем за няколко огромни, които са се случили през последните век или два, само че могат да бъдат открити и исторически опустошителни стихии. Разглеждайки ледени ядра от Гренландия и Антарктида, учени оповестиха, че са разкрили нова колосална слънчева стихия. Тя се е случила през 7176 година прочие н. е. и е била евентуално най-голямата през последните 10 000 години.

Слънчевите стихии най-общо се разделят в две необятни категории. Едната е слънчево изригване, мощна детонация на повърхността на Слънцето, която е извънредно ярка във високоенергийните гама и рентгенови лъчи. Другата е изхвърлянето на коронална маса (coronal mass ejection) или CME, което е, когато голяма повърхност над Слънцето изхвърля към милиард тона субатомни частици със скорост от милиони километри в час. И двете се генерират от магнитното поле на Слънцето, което може да съхранява голяма сила, а от време на време изригването е последвано от CME.

На фотографията (Кредит: NASA/SOHO), се вижда голямо слънчево изригване станало през октомври 2003 година, забелязано тук на рентгенови лъчи. То също беше съпроводено от мощно изхвърляне на коронална маса. Слънчеви стихии като тези са заплаха за нашата енергийна мрежа и орбиталните спътници.

И двете могат да причинят безпорядък на Земята. Но едно в действителност огромно изригване от Слънцето, ориентирано към Земята, би било пагубно за нашата модерна цивилизация. То може да унищожи спътниците, да аргументи щета на електрониката на Земята и също по този начин да сътвори необятно публикувани спирания на зареждането, като унищожи електрическата мрежа. Силна стихия може да остави огромни елементи от човечеството без ток за дълго време, месеци или даже повече. Това би било пагубно.

Подобни толкоз огромни стихии в съвремието се броят на пръстите на едната ръка. През 1989 година слънчево събитие взриви трансформатори в Канада, причинявайки спиране на тока в Квебек. Друго през 1859 година, наречено Събитието Карингтън, сложи началото на актуалната епоха на проучване на слънчевите стихии. Има и една стихия през 1956 година, толкоз мощна, че в този момент се употребява като базова линия за премерване на резултатите от слънчевите стихии на Земята. Наистина солиден CME изригна от Слънцето и през 2012 година, само че пропусна Земята. Без пресилване може да се каже, че в случай че беше ориентиран тъкмо към нас, можеше да провокира най-голямата злополука на актуалната ера.

Можем също да проследим исторически слънчеви стихии от преди модерната епоха. Протоните, които идват от CME, удрят горната част от атмосферата на Земята и бомбардират атомите там. Азотните и кислородните ядра се разделят, създавайки радиоактивен изотоп на берилий, наименуван берилий-10, който по-късно пада с дъжд на повърхността на Земята. Подобен резултат се случва, когато протоните удрят аргон във въздуха на Земята, създавайки радиоактивен хлор-36, а въглерод-14 се основава по сходен метод от азот.

И трите изотопа са най-вече основани от извънземни протони, удрящи въздуха ни. Понякога това е от космически галактически лъчи, субатомни частици, които се движат из космоса с високи скорости, ускорени от свръхнови. Но Слънцето е другият главен източник.

Пръстените на дърветата могат да се употребяват за търсене на върхове на въглерод-14 и за приемане на датите на тези събития. Друг метод е да погледнем в ледените ядра, които могат да се употребяват за надеждно датиране на събития отпреди хиляди години. Шипове в берилий-10 са следени в ядрата от 774 и 993/4 година от н. е. и още през 660 година прочие н. е., което демонстрира огромни слънчеви стихии. Всъщност събитието от 774 година е толкоз огромно, че първоначално учените не мислеха, че Слънцето е способно да сътвори толкоз мощна стихия, само че по-късно изследвания демонстрираха, че може.

Ледено ядро, взето в северозападна Гренландия е изследвано, като изотопи, основани при слънчеви стихии и от галактическите галактически лъчи, се утаяват в леда и могат да бъдат оценени за установяване на изискванията преди хиляди години.

Новата работа преглежда ледените ядра от няколко места в Гренландия и едно в Антарктида. Измерени са годишните равнища на берилий-10, хлор-36 и въглерод-14 и всички демонстрират значителен скок в количествата преди 9198 години, през 7176 година пр.н.е. Be-10 е повишен с коефициент от към 3-4 пъти спрямо нормалното си количество, C-14 с 4,5 пъти, а Cl-36 – смайващите шест пъти.

Ясно е, че това е било голямо събитие, за благополучие случило се доста преди модерната епоха. Най-впечатляващото е, че това се е случило при безоблачен магнитен най-малко.

По аргументи, които към момента не са изцяло изяснени, магнитната интензивност на Слънцето се демонстрира в почти 11-годишен цикъл, преминавайки от слаба към пикова мощ към 5,5 години по-късно, след което още веднъж отслабва. Дейности като слънчеви петна, изригвания и CME нормално се случват близо или тъкмо след пика на цикъла. Понякога се случват и при безоблачен най-малко, само че това е много рядко.

Когато интензивността на Слънцето е мощна, тя ни защищава от галактическите галактически лъчи, действайки като силово поле, а когато е слаба, тези частици могат да стигнат до Земята. Когато го вършат, те основават Be-10, тъй че учените са разгледали цикъла на Be-10 в ледените ядра от Гренландия. Това, което откриват, е, че големият скок се е случил, когато производството на Бе-10 е било в пик, което значи, че галактическите лъчи доближават до Земята, което от своя страна значи, че Слънцето е било в магнитен най-малко.

Така че, по какъв начин може Слънцето да провокира такава мощна стихия, когато интензивността му е понижена? Не е ясно. Оказва се, че по-ранно проучване, загатнало за събитието от 774 година, демонстрира, че то също се е случило при безоблачен най-малко и измерванията на ледената вътрешност в това ново проучване поддържат това умозаключение. Така че, в случай че тези измервания не са съществено неправилни, Слънцето може да има епични изригвания, даже когато наподобява безшумно.

Това е притеснително. Достатъчно неприятно е, че Слънцето може да стане много буйно при слънчевия най-много, само че в случай че този резултат издържи и може да има експлоадирания когато интензивността му е в най-малко, тогава слънчевите астрономи ще би трябвало да схванат за какво се получава по този начин.

И освен тъй като това е забавен научен проблем. Това има резултати за действителния свят. В Съединените щати електрическата мрежа е издигната през 50-те години на предишния век, когато популацията е било доста по-малобройно и потребностите от сила също са съизмеримо по-ниски. В днешно време електричеството, преминаващо през мрежата, е доста по-близо до оптималния й потенциал, което прави доста по-лесно претоварването й.

Голям магнитен подтик от Слънцето може да се съчетае с магнитното поле на Земята, създавайки това, което се назовава геомагнитно индуциран ток подземен, което от своя страна може да провокира прилив на мощ, преминаващ през линиите, претоварвайки ги. Това може да аргументи необятно публикувани вреди на мрежата, в това число заличаване на трансформатори, които са сложни за замяна. Една тежка стихия може да провокира провали, като отнеме години, с цел да се възстановят вредите. Болниците, магазините, предприятията като цяло и, несъмнено, домовете могат да бъдат мощно наранени от сходно събитие.

Големи слънчеви стихии като тези през 7176 година прочие н. е., 774 година н. е. и в последно време би трябвало да се вземат съществено. Добрата вест е, че научаваме доста повече за тях с помощта на НАСА, NOAA, ESA и други държавни организации, които построяват спътници, с цел да следят Слънцето и финансират астрономите да учат тези данни.

Трябва да разбираме Слънцето. Слънчевата просвета е от решаващо значение за нашата софтуерна цивилизация. Разбира се, допустимо е тези колосални стихии в действителност да са били провокирани от нещо отвън нашата слънчева система, като изригване на магнетар да вземем за пример, или супернова, или нещо друго. В множеството случаи разширяващите се парчета от сходно събитие към момента биха били забележими, само че не можем изцяло да изключим нещо сходно.