Тасмания – от земя на заточеници до туристически хит
Всеки втори гражданин на острова е потомък на наказан нарушител, само че ужасният затвор през днешния ден притегля любопитни гости
През 1828 година известният в Англия джебчия Исак Соломон стъпил под подправено име на „ Земята на белите плебеи ” – по този начин се наричал островът, открит от мореплавателя Абел Тасман през 1642 година Впоследствие го нарекли с името Тасмания. А наказаният за кражба в Лондон съумял да избяга и след дълги странствания из Америка и да се добере до острова, с цел да търси жена си Ан, също депортирана за кражба, дружно с четирите им деца. Намерил я, съумял да сътвори дом, само че двамата непрестанно се карали и най-после се разделили. Соломон умрял самичък и в бедност, само че Чарлз Дикенс го обезсмъртил в облика на Фейгън от романа „ Оливър Туист ”.
Тасмания се намира в Индийския океан, на юг от Австралия. Той е към 70 000 кв. км, с 340 000 поданици и е част от Австралийската федерация. Колонизиран е от англичаните през 1803 година Бил е трансфорат от Британската империя в
място за депортиране на нарушителите на закона
Поради огромното повишаване на престъпността в Лондон и други градове на метрополията за по-малко от 70 години в Австралия и Тасмания са депортирани над 170 000 мъже, дами и деца. Много от тях за закононарушения, чиито санкции в наше време звучат екзотично: 7 години изгнание за 15-годишен младеж, откраднал кутийка емфие, млад мъж – за 2 кокошки, 22-годишна жена, отмъкнала в престилката си от магазин брашно, масло и сланина…
Върхът на по този начин наречената от колонизаторите „ система ” за превъзпитаване на нарушителите на закона посредством строги ограничения и санкции и превръщането им в честни жители посредством интензивен труд, е затворническият комплекс в Порт Артър. На дребния полуостров, обвързван със сушата с стеснен провлак, необятен едвам 90 метра, обкръжен на практика отвред с вода, през 1830 година по разпореждане на губернатора Джордж Артър е издигнат най-страховитият затвор за рецидивисти и закоравели нарушители, наименуван на името на основателя. Самото му споменаване всява смут измежду популацията на цялата Британска империя. Впоследствие пандизът се трансформира в трагична емблема на самия остров Тасмания. След визитата си в Австралия и Тасмания през 1890 година Марк Твен написа, че
тази „ машина чистилище ” е цялостно човешко безумство
Отчаянието от безизходицата в тази „ дребна и деформирана Англия ” е възпято в тъжните лирични балади на заточените на „ съдбовния бряг ”.
През 1853 година британският парламент взема решение за преустановяване на това превъзпитателно мероприятие. Същата година последният затворнически транспортен съд стоварва наказани, а през 1877 година комплексът в Порт Артър е закрит. Пуснати са на независимост останалите 64 пандизчии, 126 заболели и 79 души с психологични отклонения. Няколко години по-късно някогашните пандизчии стартират да развеждат локални поданици из комплекса, с цел да задоволят любознанието им, и по този начин неумишлено слагат основите на туризма.
Всеки втори гражданин на Тасмания е потомък на депортирани, настояват актуалните поданици на острова. Порт Артър към момента съществува като туристически обект. С над 20 000 гости годишно той на практика е най-голямата атракция на Тасмания. Създаденият от англичаните парк от 40 хектара, където офицерите и надзирателите се опитвали да поддържат британски жанр на живот, притегля с прохладата на величествените дъбове, с прелестно подредените и през днешния ден градини. В залата за визити е уредена галерия, която илюстрира сложния живот, изтезанията, страданията на заточениците. Запазен е и затворническият дневник. От пожълтелите му страници изплуват орисите на първите австралийци, заселени в този отдалечен завършек на земното кълбо. Уредниците настояват, че не са малко случаите, когато млади австралийци идват, с цел да научат нещо за своите предшественици.
На час път от Порт Артър е
столицата Хобърт
Тасманийски демон
Това е най-малката столица на Австралийската федерация и е обитаема със 180 000 поданици, със непокътнати остарели здания и доста рибни заведения за хранене. Разположена е на бездънен залив на река Деруент. С огромния мост, свързващ двата бряга, припомня в миниатюра гледката към Сидни от брега на океана. В ботаническата градина на Хобърт се намира най-богатата сбирка от растителни типове от умерения пояс на планетата. Остров Тасмания е с изумителна природа, непокътната девствена и до през днешния ден. Уникалните дъждовни гори са 10% от цялата територия на острова. Тук пораства и редкият тип гигантска секвоя, сходен на този в Калифорния. На острова има прелестни заливи, тюркоазено море с богата флора и фауна, селища, запазили непокътнатата атмосфера на ХІХ век. От 30 000 години насам по тази земя са живели туземците, сега към 4000, безчет кенгура, както и китове и делфини в тихите води край Порт Артър. С идването на колонизаторите и пандизчиите кенгурата били изядени, а туземците – съвсем изтребени. От екзотичната фауна се е запазил до наши дни тасманийският демон, дребно месоядно двуутробно, което ловува нощем и развихря фантазията на туристите.
Туризмът се развива основно по пътищата на заточените, тъй като всичко, което е построено, е дело на техния труд: мостове, пътища, черкви, лечебни заведения, публични здания. Даже страховитият затвор в Порт Артър е тяхно създание. Останките от мрачното минало са осеяни по целия остров, само че съгласно съвременниците никой не ги е премахнал заради липса на средства и по този начин те са се трансформирали в търсена туристическа атракция.
През 1828 година известният в Англия джебчия Исак Соломон стъпил под подправено име на „ Земята на белите плебеи ” – по този начин се наричал островът, открит от мореплавателя Абел Тасман през 1642 година Впоследствие го нарекли с името Тасмания. А наказаният за кражба в Лондон съумял да избяга и след дълги странствания из Америка и да се добере до острова, с цел да търси жена си Ан, също депортирана за кражба, дружно с четирите им деца. Намерил я, съумял да сътвори дом, само че двамата непрестанно се карали и най-после се разделили. Соломон умрял самичък и в бедност, само че Чарлз Дикенс го обезсмъртил в облика на Фейгън от романа „ Оливър Туист ”.
Тасмания се намира в Индийския океан, на юг от Австралия. Той е към 70 000 кв. км, с 340 000 поданици и е част от Австралийската федерация. Колонизиран е от англичаните през 1803 година Бил е трансфорат от Британската империя в
място за депортиране на нарушителите на закона
Поради огромното повишаване на престъпността в Лондон и други градове на метрополията за по-малко от 70 години в Австралия и Тасмания са депортирани над 170 000 мъже, дами и деца. Много от тях за закононарушения, чиито санкции в наше време звучат екзотично: 7 години изгнание за 15-годишен младеж, откраднал кутийка емфие, млад мъж – за 2 кокошки, 22-годишна жена, отмъкнала в престилката си от магазин брашно, масло и сланина…
Върхът на по този начин наречената от колонизаторите „ система ” за превъзпитаване на нарушителите на закона посредством строги ограничения и санкции и превръщането им в честни жители посредством интензивен труд, е затворническият комплекс в Порт Артър. На дребния полуостров, обвързван със сушата с стеснен провлак, необятен едвам 90 метра, обкръжен на практика отвред с вода, през 1830 година по разпореждане на губернатора Джордж Артър е издигнат най-страховитият затвор за рецидивисти и закоравели нарушители, наименуван на името на основателя. Самото му споменаване всява смут измежду популацията на цялата Британска империя. Впоследствие пандизът се трансформира в трагична емблема на самия остров Тасмания. След визитата си в Австралия и Тасмания през 1890 година Марк Твен написа, че
тази „ машина чистилище ” е цялостно човешко безумство
Отчаянието от безизходицата в тази „ дребна и деформирана Англия ” е възпято в тъжните лирични балади на заточените на „ съдбовния бряг ”.
През 1853 година британският парламент взема решение за преустановяване на това превъзпитателно мероприятие. Същата година последният затворнически транспортен съд стоварва наказани, а през 1877 година комплексът в Порт Артър е закрит. Пуснати са на независимост останалите 64 пандизчии, 126 заболели и 79 души с психологични отклонения. Няколко години по-късно някогашните пандизчии стартират да развеждат локални поданици из комплекса, с цел да задоволят любознанието им, и по този начин неумишлено слагат основите на туризма.
Всеки втори гражданин на Тасмания е потомък на депортирани, настояват актуалните поданици на острова. Порт Артър към момента съществува като туристически обект. С над 20 000 гости годишно той на практика е най-голямата атракция на Тасмания. Създаденият от англичаните парк от 40 хектара, където офицерите и надзирателите се опитвали да поддържат британски жанр на живот, притегля с прохладата на величествените дъбове, с прелестно подредените и през днешния ден градини. В залата за визити е уредена галерия, която илюстрира сложния живот, изтезанията, страданията на заточениците. Запазен е и затворническият дневник. От пожълтелите му страници изплуват орисите на първите австралийци, заселени в този отдалечен завършек на земното кълбо. Уредниците настояват, че не са малко случаите, когато млади австралийци идват, с цел да научат нещо за своите предшественици.
На час път от Порт Артър е
столицата Хобърт
Тасманийски демон Това е най-малката столица на Австралийската федерация и е обитаема със 180 000 поданици, със непокътнати остарели здания и доста рибни заведения за хранене. Разположена е на бездънен залив на река Деруент. С огромния мост, свързващ двата бряга, припомня в миниатюра гледката към Сидни от брега на океана. В ботаническата градина на Хобърт се намира най-богатата сбирка от растителни типове от умерения пояс на планетата. Остров Тасмания е с изумителна природа, непокътната девствена и до през днешния ден. Уникалните дъждовни гори са 10% от цялата територия на острова. Тук пораства и редкият тип гигантска секвоя, сходен на този в Калифорния. На острова има прелестни заливи, тюркоазено море с богата флора и фауна, селища, запазили непокътнатата атмосфера на ХІХ век. От 30 000 години насам по тази земя са живели туземците, сега към 4000, безчет кенгура, както и китове и делфини в тихите води край Порт Артър. С идването на колонизаторите и пандизчиите кенгурата били изядени, а туземците – съвсем изтребени. От екзотичната фауна се е запазил до наши дни тасманийският демон, дребно месоядно двуутробно, което ловува нощем и развихря фантазията на туристите.
Туризмът се развива основно по пътищата на заточените, тъй като всичко, което е построено, е дело на техния труд: мостове, пътища, черкви, лечебни заведения, публични здания. Даже страховитият затвор в Порт Артър е тяхно създание. Останките от мрачното минало са осеяни по целия остров, само че съгласно съвременниците никой не ги е премахнал заради липса на средства и по този начин те са се трансформирали в търсена туристическа атракция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ