Почти половината от IT специалистите у нас тепърва навлизат в професията
Всеки трети IT експерт, работещ у нас, не е учил нищо сходно в университет или учебно заведение. Нещо повече, половината от тази група служащи даже са самоуки. Това демонстрират данните от национално изследване " Заплатите в софтуерния отрасъл ", извършено от Innovation Center и оповестено по отношение на провеждането на Startup World Cup взаимно с Global Tech Summit.
Според изследването 16% от работещите в софтуерните компании у нас сами са се учили на това, което практикуват сега. Други 13 на 100 споделят, че са ходили на частни уроци или пък на курс в някоя от софтуерните академии. На процедура повече от половината нямат обучение, директно обвързвано с актуалната им работа. 14% имат висше обучение, само че по друга компетентност. 11 на 100 въпреки всичко са приключили ВУЗ, само че с инженерна или друга математическа компетентност. Със софтуерна или някаква друга ИКТ компетентност са се дипломирали 44% от работещите в ИТ сферата, а даже има и 2%, които към момента учат.
Трима от четирима чиновници на софтуерните компании, разрастващи активност в България, имат професионален опит в тази сфера не повече от 5 години. Като сериозен дял – 23%, работят в нея от по-малко от една година. 19 на 100 са със стаж сред година и 3, а 22% - сред 3 и 5 години. Най-старите кучета в сектора със стаж над 10 години са 16 на 100. Тези с опит в ИТ сферата сред 7 и 10 години са 8 на 100, а сред 5 и 7 години стаж имат едвам 8% от запитаните. От всичко това излиза наяве, че софтуерните компании у нас са в действителност най-динамично развиващият се бранш, защото голяма част от чиновниците им имат относително дребен опит.
Едва ли има човек у нас, който да не знае, че тези експерти взимат едни от най-високите заплати. Но какви са трендовете напоследък? Най-масовите месечни хонорари варират сред 1000 и 7000 лв.. Като превес имат заплатите до 3000 лв. – обяснимо, откакто по-голямата част от чиновниците, взели участие в изследването, са с по-малък стаж. Ако би трябвало да се посочат съответни числа, сред 1000 и 2000 лв. заплата получават близо 25% от работещите в бранша. Между 2 и 3 хиляди взимат към 16 на 100. Получаващите сред 3 и 5 хиляди лв. на месец са почти 23%. Най-високо платените, естествено, са по-малко като дял, само че въпреки всичко не и пренебрежимо малко. От 5000 до 7000 лв. заплата получават 12% от работещите в бранша. Между 7 и 10 хиляди на месец взимат към 5%, а над 10 бона е заплатата на към 3 на 100 от IT-тата. А най-ниско платените с до 1000 лв. заплати са към 13%. Което обаче значи, че даже и хора с под 1 година опит в сферата получават по-големи от междинната за страната заплата.
Според изследването 16% от работещите в софтуерните компании у нас сами са се учили на това, което практикуват сега. Други 13 на 100 споделят, че са ходили на частни уроци или пък на курс в някоя от софтуерните академии. На процедура повече от половината нямат обучение, директно обвързвано с актуалната им работа. 14% имат висше обучение, само че по друга компетентност. 11 на 100 въпреки всичко са приключили ВУЗ, само че с инженерна или друга математическа компетентност. Със софтуерна или някаква друга ИКТ компетентност са се дипломирали 44% от работещите в ИТ сферата, а даже има и 2%, които към момента учат.
Трима от четирима чиновници на софтуерните компании, разрастващи активност в България, имат професионален опит в тази сфера не повече от 5 години. Като сериозен дял – 23%, работят в нея от по-малко от една година. 19 на 100 са със стаж сред година и 3, а 22% - сред 3 и 5 години. Най-старите кучета в сектора със стаж над 10 години са 16 на 100. Тези с опит в ИТ сферата сред 7 и 10 години са 8 на 100, а сред 5 и 7 години стаж имат едвам 8% от запитаните. От всичко това излиза наяве, че софтуерните компании у нас са в действителност най-динамично развиващият се бранш, защото голяма част от чиновниците им имат относително дребен опит.
Едва ли има човек у нас, който да не знае, че тези експерти взимат едни от най-високите заплати. Но какви са трендовете напоследък? Най-масовите месечни хонорари варират сред 1000 и 7000 лв.. Като превес имат заплатите до 3000 лв. – обяснимо, откакто по-голямата част от чиновниците, взели участие в изследването, са с по-малък стаж. Ако би трябвало да се посочат съответни числа, сред 1000 и 2000 лв. заплата получават близо 25% от работещите в бранша. Между 2 и 3 хиляди взимат към 16 на 100. Получаващите сред 3 и 5 хиляди лв. на месец са почти 23%. Най-високо платените, естествено, са по-малко като дял, само че въпреки всичко не и пренебрежимо малко. От 5000 до 7000 лв. заплата получават 12% от работещите в бранша. Между 7 и 10 хиляди на месец взимат към 5%, а над 10 бона е заплатата на към 3 на 100 от IT-тата. А най-ниско платените с до 1000 лв. заплати са към 13%. Което обаче значи, че даже и хора с под 1 година опит в сферата получават по-големи от междинната за страната заплата.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ