Разликата между съзависимостта и грижовното внимание е въпрос на степен
Всеки от нас има силата да откри същинско благополучие, както и да открие чувство за цел в живота. В това отношение клиничният психолог Сузана Макмахън e пoмoгнала на милиoни хoра в целия свят да разбeрат сeбe си и сами да си пoмoгнат, най-много в региона на разрушителното държание към любовните взаимоотношения.
(Vampire II, 1902 by Edvard Munch, European period)
Хармоничните връзки се характеризират с взаимно почитание и проявления на добрина по отношение на себе си и по отношение на другия. Това са може би двата най-важни белега и залог за продължителност на връзката. Те могат да бъдат (и нормално са) от по-голямо значение, в сравнение с любовта.
Ако любовта е придружена от почитание и добрина, значи е дълбока и същинска. Твърде постоянно обаче тя не е нищо друго с изключение на остра потребност, и свръхвсичко се отнасяме към „ индивида, който обичаме “, без почитание и грижовност.
Ако това, което назоваваме обич, в реалност е маскирана цялост от условия, то не ще докара до естетика. Пълноценните взаимоотношения допускат доверие, приемане, другарство, откровена обвързаност и воля за взаимни отстъпки на моменти.
Трябва да признаем индивида отсреща като обособена персона, същина в себе си, със лични потребности, полезности и право на избор. Има неща, които засягат единствено нас, не засягат другия, нито взаимоотношенията ни с него. Същото е годно и за колегата.
Добрите взаимоотношения не значат непрекъсната непосредственост или непрекъснато шерване и единодушие. Подобни връзки доста скоро се трансформират в задушаващи и отегчителни.
Важна причина за определяне на взаимоотношения е, че те съставляват предизвикателство, позволяващо ни да растем и да се развиваме. Това не може да стане в застрашаваща или стресова среда. И по този начин, хармоничните, здравословните взаимоотношения ни обезпечават безвредно, несъмнено, насърчаващо леговище в този вманиачен свят, в което бихме могли да сме самите себе си, без да се преструваме.
В лоното на този кей е разрешено да показваме усеща, да вършим неточности, опити, да поемаме опасности и да бъдем обграждаш с грижи и деликатност. Освен поддръжка и милувка положителните взаимоотношения дават тласък, а понякога ни и отрезвяват с по някое здравословно „ пошляпване “.
Днес един от проблемите в региона на взаимоотношенията е, че има прекомерно малко дълготрайни модели за подражателство. Обществото (западният модел) ни е внушило, че най-важните съставни елементи на междуличностните връзки са половото привличане и привикването към колегата до степен на привързаност. А също, че задачата на взаимоотношенията е потребностите ни да бъдат задоволени от другия.
Единственият метод да се освободим от сходно разбиране е да признаем, че най-значимите взаимоотношения, които бихме могли да установим, са с нас самите. Всички останали произтичат от тях - не е допустимо да имате по-добра връзка с който и да било. Никой различен не може да ви обича по този начин, както вие желаете. Никой не е в положение да засити потребностите ви.
Какво е съзависима персона? Как мога да престана да бъда подобен?
Определението съзависима персона е наложено от консултанти и лекари в профилираните клиники за алкохолици и наркомани; те забелязали, че сътрудникът в сходни случаи е също болен заради прекомерна ангажираност с пристрастения и неговия проблем.
Съзависимите се трансформират надали не в настойници и постоянно на тях им е по-трудно да се разделят с ролята си, в сравнение с пристрастилия се да се освободи от обсебилия го табиет. Това е дотолкоз мъчително и мъчително преодолимо положение, че даже на смъртното си легло съзависимият вижда живота на своя сателит да минава като на кино лента пред погледа му.
Съзависимостта значи да се грижите за близките повече, в сравнение с за себе си, и да откликвате на непознатите потребности (така както вие ги разбирате) вместо на личните си.
А за тази цел би трябвало много да „ тършувате “ в съзнанието на другите, с цел да прозрете от какво се нуждаят, какво мислят, какво усещат и какво би следвало да се направи, с цел да бъдат изменени.
Цялата ви сила е съсредоточена върху възможния поврат у тях. Съзависимият живее в илюзорния свят на бъдещето; „ единствено в случай че... “ се трансформира в рефрен на живота му. „ Само в случай че другият спре да прави това, което прави, животът би бил прелестен. Само в случай че се промени, аз ще се усещам добре. “
Жалкото е, че даже и сътрудникът да се излекува, съзависимият ще си остане вкопчен в илюзията и няма да знае по какъв начин да живее, в случай че ролята, към която се е пристрастил, се обезсмисли. Изискват се доста старания и работа, с цел да изместим фокуса върху нас самите. Обикновено съзависимият няма никаква визия по какъв начин да го направи.
Сложността произтича от обстоятелството, че всички ние демонстрираме податливост към известна доза съзависимост. Помагаме на ближните, от време на време за сметка и във щета на себе си. Далеч по-лесно е да сме ангажирани с нечии проблеми, усещаме се задоволени, когато отглеждаме и крепим някого.
Разликата сред съзависимостта (понятие от логиката на психиката - единият от сътрудниците се намира във връзка, където разчита другият до него да дава отговор на прочувствените му нужди) и грижовното внимание е въпрос на степен. Има моменти, в които можем да слагаме потребностите на другите над своите и да даваме доста от себе си. Но това следва да бъде за малко и да не се трансформира в хронично положение. Трябва да знаем по кое време да престанем и по какъв начин да се погрижим за себе си.
Да осъзнаваме, че това, което вършим, е подарък, че го вършим по лична воля, а не с цел да променим индивида. (Единственото изключение са децата. Грижим се за тях, тъй като те имат правото на това. Малките са уязвими и безпомощни, нужни сме им, с цел да оцелеят. Не сме съзависими, когато се грижим за бебе или невръстно дете. Можем обаче да станем във връзка с юношите. Полагането на грижи значи също и да знаем по кое време е пристигнал часът да оставим другите да се оправят сами с провокациите на живота.)
Ако смятате, че сте съзависими, че притежавате подчертана податливост към сходно държание, евентуално ще изпитвате мощно възмущение и яд по отношение на хората в близост. Ще се чувствате захласнати от събитията и неспособни да се разделите с безпокойството, отговорността и бремето на виновността. Щом усетите, че сте загрижени повече за нечий непознат живот, в сравнение с за своя, потърсете помощ.
Единственият метод да се отърсите от съзависимостта е да станете вътрешно подвластни. Практикувайте фокусиране на цялото това внимание, което е било ориентирано на открито, върху самите вас.
Погрижете се преди всичко за личната си персона. Нека близките се заемат сами със себе си. Ако индивидът отсреща не е в положение да го стори, посъветвайте го да се обърне към експерт. Вие сте дилетанти в оказването на помощ и по тази причина се оттеглете.
Ако би трябвало, оставете другия да следва пътя си. Не сте виновни за неговия живот, нито за пристрастеността му. Вие можете да живеете само своя живот!
Избрано от Сузана Макмахън, „ Джобен психотерапевт “, изд. Колибри
Картина: Vampire II, 1902 by Edvard Munch, European period
