Всеки офис е малка вселена, в която всеки има своето

Всеки офис е дребна галактика, в която всеки има своето място и роля. Отношенията сред сътрудниците са нежни и динамични, лагерите се менят непрекъснато и в никакъв случай нищо не е несъмнено. Но човек и на положителни сътрудници да попадне, отново от горната страна ще е надвиснала сянката на Шефа. Защо е добре да разграничим другите видове шефове ли? Защото към всеки от тях бихме могли да използван избрана тактика за съгласие, или най-малко толерантност, тъй като всички те имат едно общо качество - желаят работата да върви.

„ Аз съм непоколебим, само че обективен ” (г-н Коректност) – може би това е всичко, което се изисква от един началник, нали? Той слага задачите, следи за качеството и метода на осъществяването им. Критиката му е на място, както и похвалите – спестовни, само че пък по тази причина с още по- огромна стойност. За този вид в действителност най- значимото е просто да се работи както би трябвало.
Как да се оправим? Само с работа – правилна, без драма и лутане, съблюдаване на периодите, работното време. Изобщо всичко, което е съгласно нашите обвързване. Подмазването, персоналният принос, фамилиарченето – забравете. Най- неприятното, което може да сторите е да кръшкате от работа и да оспорвате оценките му обществено – той счита преценката си за безапелационна.

„ Хайде да не сме толкоз съществени ” (г-н Симпатяга) – той е „ наш човек ”, майтапи се, закача се, споделя вицове и отбягва служебните въпроси. Държи се другарски и доброволно, за работа не го търси. Ще ни предложения да изпушим цигара в почивката с него, ще ни поръча кафе що се касае за компанията.
Как да се оправим? Нито за момент да не забравяме, че сме на работа и той е шефът. Но и да не излизаме от тона му, в случай че той е в положително въодушевление, всеки опит за съвестност би го обидил. Макар и мъчно дистанцията е нужна, тъй като когато на него му мине настроението и му се доработи, той ще е не по- малко придирчив от господин Коректност. Затова – постоянно нащрек със симпатягата. Понякога той е добър артист и даже нелош психолог.

Да измислим нещо ново ” (г-н Креативност) – дай му на този шеф нови хрумвания, нови решения, каквито и да е нововъведения и оптимизации. Той прегръща всичко ново и забавно, кадърен е да дава куп пари за тях. Преди всичко той цени у чиновниците си креативния метод, персоналния принос и характерността. Всякакви новости в сектора са добре пристигнали във компанията, а ентусиазмът му е мощно инфекциозен. Ако сме и ние по този начин настроени към работата – това е началник – джакпот. Но в случай че сме счетоводителят му или просто това не е нашият жанр – горко ни.
Как да се оправим? За справяне…само в случай че сме в действителност счетоводителят му, този жанр ни визира съществено. Не всички сме изобретателни натури и знаем, че от време на време в рутината е същинският триумф. Не е неприятно от време- в точния момент да охлаждаме пристрастеностите и да оставим на създателите в екипа му да откликват на изблиците му. Той ще се разсърди като малко дете, ще ни разгласи за скучни и закостенели, само че ще му мине и скоро ще си откри друга „ муха ”

„ Не съм отсам и съм за малко ” (г-н Мързел) – този вид е от най-харесваните, просто тъй като рядко си е в кабинета. Постоянно си търси мотиви да е на открито, а не зад бюрото си, върви по работни обеди, които траят три часа. Когато е на работа, не се занимава с работа, а с всичко останало. Често с мързела се изяснява неговата непросветеност. Той не работи, тъй като не знае по какъв начин. Обикновено има някой доближен, надалеч по- наясно с активността на компанията, който се употребява с неговото безгранично доверие и той е неофициалният началник. Но постоянно това се оказва проблем.
Как да се оправим? Когато се появи проблем, той се развихря и търси глава, на която да изсипе гнева си, нормално това е дясната му ръка, само че може и да сме ние. Затова при всеки комфортен случай би трябвало му споделяме за работата си и нещата, които ни тревожат, като наблегнем на незаменимата му роля като Голям Шеф. Егото му ще се поласкае, пък току- виж сме съумели да свършим работа. Но не трябва да го затрупваме, това единствено ще го отблъсне и се наложило той ненадейно да излезе на незабавна среща с клиент.



„ Нищо не върви както би трябвало, пред злополука сме ” (г-н Депресар) – този вид е в положение да скапе всякаква работна среда. Мятайки се в крайности от меланхолия до суматоха и неоспорим предразсъдък, работата под негово управление е цяло изтезание. Той не вижда качествата на чиновниците си, не вижда действително по какъв начин се развива компанията, рецесията за сметка на това е на всички места и нещата вървят към все по- зле. От друга страна никак не обича благотворния стрес и динамичността, той като че ли се е предал
Как да се оправим? Да бъдем гъвкави и съобразителни. Настроенията му се менят, по тази причина е нужно ние да запазим успокоение и да се поддаваме на тона му, а да си вършим работата. Така той ще се убеди, че всяка работа има спадове и възходи и има някой там, който е наясно с това, което прави, пък може и нещата да се пооправят и апокалипсисът да не настъпи в края на тримесечието. Без да изпадаме в сантименталности, като да го утешаваме или горестно да спорим, че не всичко е пред разпад, хладното успокоение ще го върне най- бързо към действителността.

„ Хаосът – това съм аз ” (г-н Разсеяност) – този началник е същинско злополучие. Той губи документи, не помни и дреболиите, само че и значимите неща, от които зависи работата на чиновниците и активността на цялата фирмена машина. За него няма периоди, няма бързане, всичко се движи на самотек и по случайност. Бюрото му е разбъркано и отразява тъкмо положението в главата му. Никога не е сигурен какво следва и ккво се случва. Без добра секретарка този началник е изцяло изгубен.
Как да се оправим? Самоорганизирането на всеки чиновник е извънредно неотложно. Не бива никога да копираме държанието му и да оставим по течението. Ако сме в такава позиция да му помогнем да се провежда – таблици, схеми, графици, очебийно в няколко цвята и в няколко екземпляра, той сигурно ще загуби два- три. Каквато и информация да имате за него, пазете си копие на разположение.

„ Разделяй и владей ” (г-н Интригант) – несъмнено – един от най- неприятните сюжети за шефски пост. Интригантът управлява със този жанр – „ всеки е против всеки, само че всеки е с шефа ”. Той знае и се старае да научава всичко от живота на чиновниците си – персонален и професионален, единствено и единствено, с цел да употребява информацията против него, за послушание, оскърбление и злепоставяне. Директността му е непозната, пой пази информацията за себе си, с цел да плете интриги и да не разрешава трайни съюзи и връзки сред чиновниците си, а всички да са му предани, по някакъв килнат метод.
Как да се оправим? Трудно е, когато интригантът в офиса е не някой различен, а точно шефът. Трябва да пазим персоналния си живот надалеч от работата, с цената на всичко. Кредити, бракоразвод, гибел в фамилията – прецизна загадка от който и да е, даже да ни се коства непосредствен сега. Да не обръщаме внимание на клюки, секрети погледи и срещи. Много е мъчно такава атмосфера – на съмнение и непрекъснато внимание, само че в случай че не сме нащрек, рискуваме доста повече. Другото неприятно е, че би трябвало да удвоим напъните си, с цел да потвърдим, че сме тук да работим и другото не ни интересува и да не може никой да ни нападне в това отношение. Професионализмът ни би трябвало да е на равнище.

„ Аз съм Големият Шеф и всички би трябвало да знаят това ” (г-н Его – маниак). Още един неприятен сюжет. На процедура да работиш с подобен началник е като да живееш в тирания. Той е постоянно прав, решенията му – също. Той в никакъв случай не бърка, само че намира за в реда на нещата да си приписва триумфите на чиновниците си за свои, само че рецензията му към грешките им е унищожителна. Силно властническа персона – санкциите, наказванията, свадите – те са стилът му. Той е суетлив и горд и счита всички за втора употреба хора, които са имали шанса да попаднат на него и да учат от неговия усет, гений и персона като цяло. Той няма добра дума за никой, не умее да насърчава, а в противен случай – от него ще чуете единствено обиди и рецензия.
Как да се оправим? С него – съвсем по никакъв начин. Егото му е толкоз огромно и всепоглъщащо, че обезсмисля всеки опит да се оправяме с него по някакъв метод и метод към него е неосъществим. Да поносим, в случай че доста си заслужава, само че никога да не разрешаваме да снижим критериите към себе си и работата си, тъй като в случай че го сторим, край с професионалното ни самоуважение. В последна сметка това сигурно не единствената работа на света, а експерт без самоуважение мъчно си намира хубава нова работа. Към което е добре скоро да се ориентираме.

Това са най- общо видовете шефове. Те могат да преливат и да се трансформират във времето един в различен, само че чертите им могат по този начин да се опишат. А какъв вид е вашият началник? Имате ли шанс с него или и вие сте подправен воин в някой неприятен сюжет?