Всеки новобранец на международна служба знае, че в дипломацията, също

Всеки новобранец на интернационална работа знае, че в дипломацията, също както в бизнеса, няма безвъзмезден обяд. Когато умел предприемач като президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп дава на Израел по този начин мечтаното признание на Йерусалим за столица, той чака нещо в подмяна.

Именно затова израелският министър председател Бенямин Нетаняху подреди членовете на своето държавно управление да залегнат ниско и – докъдето е допустимо, да се въздържат от хвалебствия по отношение на новините от Белия дом. Като някогашен продавач на домакинско обзавеждане (Нетаняху е работил в маркетинг отдела на израелска компания за мебели) министър председателят знае, че прекомерно въодушевените купувачи подвигат цената на стоките. Нетаняху може да допусна, че Тръмп няма да рискува да разстрои своята саудитска клиентела с сензитивната тематика за Йерусалим – заветен както за мюсюлмани, по този начин и за евреи град, единствено с цел да удовлетвори своите еврейски и евангелистки привърженици/избиратели. Никой не прави подобен подарък и то с 50% отстъпка.

Първото самопризнание на Йерусалим за израелска столица от непозната страна ще пристигна със своята цена и тя няма да е по никакъв начин дребна.

Пратеникът на Тръмп Джаред Къшнър загатна по време на форума „ Сабан “ във Вашингтон на 3 декември, че администрацията на неговия тъст готви нов безценен подарък за Израел. Президентският консултант сподели пред участниците на влиятелното събитие, че доста страни в района, които обичайно са били врагове на еврейската страна, в този момент гледат на Израел като на евентуален сътрудник поради техните общи неприятели – Иран и „ Ислямска страна “. Той означи, че екипът за близкоизточен мир, на който е началник, е фокусиран върху използването на това, което желаят страните в района – „ стопански напредък, мир за хората “.

Но омразата към Иран, любовта към Израел и даже прикритата поддръжка на разузнаването не са единствените нужни съставки за районен мир. „ Ако ще се опитваме да създадем по-голяма непоклатимост в района като цяло, би трябвало да решим този въпрос “, сподели Къшнър, имайки поради израелско-палестинско съглашение. По думите му Саудитска Арабия, Египет, Катар, Йордания, ОАЕ – „ всички, с които сме разговаряли “, считат за значимо намирането на решение на палестинския проблем.

И в действителност, с почитание към Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, и макар значимостта на положените старания от американския президент, двама други сътрудници са нужни, с цел да се реализира прогрес по решаването на палестинския проблем – палестинците и израелците.

Малко откакто беше определен за първи път на премиерския пост през 1996 година Нетаняху разгласи, че договарянията с палестинците ще се основават на една елементарна максима: „ Ако дават, ще получат. Ако не дават, няма да получат “. В обръщение от акцията преди изборите от 1999 година Нетаняху упрекна лявото крило в това, че изостава от правилата за „ взаимен мир “. Той даде обещание да възобнови договарянията с палестинците за непрекъснатите граници на Израел незабавно след вота. Но съвсем по същото време той даде обещание и да „ предотврати установяването на палестинска страна със столица Йерусалим “.
Нетаняху остана без вероятни ходове / БГНЕС
По време на конференция през 2005 година, когато разгласи кандидатурата си за водач на партия „ Ликуд “, Нетаняху се похвали: „ В предишното към този момент съм потвърдил способността си да повеждам сложни договаряния лице в лице с палестинците. Установих принцип, с който сте осведомени – този за реципрочността. Те дават, те получават… като настоявах за взаимност, аз стопирах всеобщото правене на взаимни отстъпки с Израел “.

Нетаняху е имал голям брой благоприятни условия да води договаряния с палестинците на правилото „ каквото дадат, това ще получат “. По време на осемгодишния интервал на ръководството на Барак Обама и съвсем година от идването на Тръмп на власт непрекъснато чувахме какво би трябвало да дадат палестинците и какво няма да получат – те би трябвало да признаят Израел като еврейска страна, да разрешат на израелци да се заселят на палестински земи и да се борят против „ Хамас “. В подмяна те няма да се снабдят с самостоятелна страна, няма да получат и сантиметър от анексирания от Израел град Йерусалим, няма да управляват границите на своята несъществуваща страна и, несъмнено, полемиките за връщане на палестински бежанци в Израел няма да имат късмет за започване.

Когато починалият ръководител на Организацията за избавление на Палестина (ПЛО) Ясер Арафат стартира да води договаряния с Израел за подписване на непрекъснато спокойно съглашение, десните сили в Израел показаха, че той не може да бъде сътрудник, защото не е подготвен да заплати цената за договорка с Израел. Неговият правоприемник палестинският президент Махмуд Абас също не е определян като сътрудник, тъй като няма опцията да заплати тази цена. Широко публикуваното мнение в Израел е, че Арафат се е провалил, защото е бил прекомерно мощен, а Абас – тъй като е прекомерно слаб.

И откакто Нетаняху би трябвало да поделя времето си сред съвещания на кабинета и срещи с полицията и антикорупционни проверяващи, той освен не желае да заплати цената за съглашение с палестинците, само че и не кадърен да го направи.

Когато Нетаняху беше на върха на своята власт, той можеше да насърчи сключването на районен кротичък контракт с покровителството на администрацията на Обама, само че той не пожела да го направи. Сега, когато се намира на най-ниската точка от ръководството си, той освен не желае, само че не е и кадърен да го направи, защото не може да прокара каквото и да е било – нито малко, нито огромно.
Доналд Тръмп / БГНЕС
Реакцията на съперниците на Нетаняху в дясно при всеки негов опит „ да даде “ нещо на палестинците, или даже на Тръмп, към този момент е готова: „ През последните години имаше извънредно утежняване в положението на страната… страната Израел потъва до най-големите дълбини на корупцията. Ние сме втората най-корумпирана страна на Запад… и в случай че продължим по този метод, ще застанем преди всичко “. Тези думи са на Нетаняху по време на упоменатата конференция от 2005 година Те са изказани по отношение на проекта на починалия министър председател Ариел Шарон да изтегли израелски войски и заселници от Ивицата Газа, защото съгласно него тези дейности целят да разсеят публичното мнение и да защитят премиера от полицейско следствие по съмнения в корупция.

По това време се твърдеше, че колкото повече се задълбочават разпитите на Шарон от полицията, толкоз повече ще се задълбочава откъсването на Израел от Газа, както се изрази някогашният член на Кнеста Зви Хендел.

Днес можем да парафразираме тези думи като кажем, че обсегът на законите, дирижирани от десницата против израелските сили на реда, е съпоставим с обсега на престъпното следствие против Нетаняху.

Премиерът вярно упрекна Шарон тогава в правенето на отстъпки пред палестинците, без приемането на нищо в подмяна. Тогава Шарон прокара едностранното евакуиране от Газа, без да потърси съглашение с палестинците или поддръжка от другите арабски страни. Сега назрява опция тази неточност да бъде поправена. Обвиненията, които Нетаняху насочи към Шарон през 2005 година са извънредно на място през днешния ден: „ Ликуд “ и страната се нуждаят от водач, който ще спре корупцията и ще работи за затварянето на пропастта сред хората “. /БГНЕС

-----------------------------------

Материалът е на Акива Елдар и е оповестен от „ Ал Монитор “.