Всеки, който някога се е опитвал да контактува със сомнамбул,

Всеки, който в миналото се е опитвал да контактува със сомнамбул, знае, че той може да наподобява безсънен, само че все пак да се държи необичайно. Поведението му може да варира от упоритo в най-хубавите случаи до напряко неразумно и ненормално в най-лошите, като не е мъчно да си представим тези хора да се движат в синхрон, да вземем за пример, с призрачен сън, които сънуват, в които кой знае какво би трябвало да създадат, и по този начин несъзнателно да прибегнат до принуждение, а в някои случаи и до гибел.

Всъщност неналичието на желание в дейностите на сомнамбула е употребена сполучливо като отбрана в няколко шокиращи правосъдни процеса на ликвидиране през годините. Сега ще ви разкажем са тях.

Но първо – какво по-конкретно е сомнамбулството?

Наричано още ноктамбулизъм или вървене насън, това разстройство поражда по време на бездънен сън като страдащите могат да извършват даже комплицирани задания, до момента в който към момента спят – известни са случаи, при които хората напущат домовете си и даже карат. Най-честите признаци са:

Липса на мемоари от случилото се и комплицираност или дезориентация при събуждане Празен поглед Говорене насън Крясъци Странно и нелогично поведение Изблик на принуждение, когато някой се опита да ги разсъни

Като се имат поради тези признаци, при верните условия не е мъчно да си представим по какъв начин ходещите насън могат да объркат собствен другар или член на фамилията си за собствен зложелател или някаква друга опасност.

Корицата на „ National Police Gazette “ с илюстрация на убийството на Мери, 1846

Едно от най-ранните известни убийства от сомнамбул е осъществено от Алберт Тирел през октомври 1845 година в Бостън, Масачузетс. Неговата държанка Мери Ан Бикфорд е открита мъртва в къщата, където е отседнала. Гърлото й е прерязано (15 сантиметра по дължина и 8 сантиметра дълбочина), едното й ухо е откъснато, а една от обеците и липсва, кожата й е овъглена, а косата й – опърлена. Убиецът беше запалил леглото й.

Тиръл е богат и женен мъж, който се беше захванал да се забавлява с Мери години по-рано (въпреки че и двамата са били, все още на нейната гибел, едвам при започване на 20-те си години), а връзката им е описвана от тези, които знаят за нея, като бурна.

В нощта, когато е била убита, Мери се е видяла с Тирел, само че когато трупът й е открит, него го няма. Свидетели споделят, че същата вечер той доста небрежно напуща Мери и търси свои родственици, с цел да му спомагат да напусне Бостън. Зет му свидетелства, че Тиръл е споделил, че пробва да се скрие от по-ранно обвиняване в невярност, и наподобява сюрпризиран, като чува за убийството на Мери.

По време на процеса юристът на Тиръл употребява няколко образеца от историята, с цел да илюстрира какъв брой способни, само че въпреки всичко неосъзнати, могат да бъдат сомнамбулите. Той показа и показания от фамилията на Тирел за степента на сомнамбулизма му още от невръстна възраст.

След два часа разискване правосъдните заседатели вземат решение да оневинят младия мъж.

На 24 май 1987 година, късно вечерта Кенет Паркс, който малко по-рано заспива в хола си, внезапно се изправя, облича палтото си, сграбчва ключовете на колата си и напусна своя дом в Торонто, Канада. На излизане той остави отворена както входната врата, по този начин и вратата към гаража.

Той изминава към 22 километра до дома на своите тъстове, Барбара и Доналд Уудс. Заедно те са възнамерявали на идващия ден да се видят на занимателно фамилно събиране и всички техни близки са на мнението, че преди вечерта на убийството той е имал положителни връзки с Барбара и Доналд и няма претекстове да ги нарани.

След като влиза в дома им, Уудс се опита да сдържи Паркс. Той обаче съумява да го надвие и се пробва да го удуши (но не и до смърт) и неведнъж намушква Барбара като в последна сметка я убива.

Докато прави закононарушението, той къса всяко сухожилие на всеки от 10-те си пръста. Когато напусна дома им, Паркс е забелязан от дъщерите на семейство Уудс, които го чуват да грухти като животно. По-късно същата вечер (или рано сутринта) той отива в полицията и им сподели: „ Мисля, че съм умъртвил някого “.

В правосъдния развой отбраната показа добре документирана история на сомнамбулизъм, който се предава в фамилията му, както и други обстоятелства по делото, с цел да пледира непорочност, тъй като Кенет е работил без желание да убие.

Той е оневинен и това решение по-късно е доказано при обжалване.

На или някъде към 30 октомври 2003 година в Манчестър, Англия, Джул Лоу, на 32 години, пребива до гибел 83-годишния си татко, Едуард Лоу. Двамата мъже живеели дружно и се твърди, че са били в близки връзки. Вечерта на побоя двамата се напиват съществено откакто се връщат от погребението на мащехата на Джул.

Лоу споделя, че заспива и няма спомен за нищо, до момента в който не открива татко си мъртъв на алеята пред дома им на идната заран. Разследването разкрива, че нападението се разгръща на три етажа в постройката, където живеят, и че Едуард е имал 90 разнообразни пострадвания.

Съдебните заседатели афишират Джул за почтен по безотговорност и той отива да се лекува болница.

…

Тези трима мъже, за които ви разказахме в този момент, са изключение, защото множеството хора, които се пробват да употребяват сомнамбулизма като отбрана в съда, не съумяват. Едно по-зебележително ликвидиране, при което обстоятелствата сочат към вървене насън най-малко толкоз безапелационно, колкото и в някое от гореизброените случаи, става в Калифорния през 2001 година

След цяла нощ пиянство, кокаин и занимания в хотелска стая на остров Каталина, Стивън Ото Рейц, на 25 години, се разсънва и заварва своята другарка Ева Мари Уайнфуртнър мъртва от няколко прободни рани в шията. Когато оповестява за гибелта в полицията, той отбелязва, че въпреки да няма спомен да я е атакувал (той сънува, че се бори с нападател), разрезите от ножа в гърлото на Ева са доста сходни на тези, които той прави в работата си (той е риболовец и лови акули).

По време на процеса се схваща, че Рейц, който страда от биполярно разстройство, е не запомнил медикаментите си, само че взима някакво хапче срещу тревога, което му е дала Ева. Също по този начин, се е случвало и преди да върви насън и по-късно при проучване на съня му в поликлиника излиза наяве освен, че страда от сумнамбулизъм, само че и от кошмари. Въпреки това той е приет за отговорен и наказан на 26 години затвор.