Един от трима души с диабет има хронично бъбречно заболяване, но не знае това
Всеки, който има високо кръвно налягане, диабет, сърдечносъдово заболяване или затлъстяване, е с висок риск да развие хронично бъбречно заболяване, изясни в изявление за Дарик Калина Божкова, шеф за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите. Заболяването визира над 10% от популацията в света или към 850 млн. души. Големият проблем е, че 2/3 от тях не знаят, че са болни.
Какво е хроничното бъбречно заболяване?
Хроничното бъбречно заболяване е обвързвано с прогресивна загуба на една от най-важните функционалности на бъбрека, а точно – да филтрира нашата кръв. Нашите бъбреци неуморно работят и филтрират непрекъснато кръвта ни, с цел да я очистват от отрови и отпадни субстанции. Когато имаме хронично бъбречно заболяване, скоростта, с която бъбреците филтрират кръвта, последователно стартира да понижава. Така, хроничното бъбречно заболяване постепенно и незабелязано минава през няколко етапи. Тъй като нормално първоначално няма признаци, пациентът може да стигне до хронична бъбречна непълнота без да разбере. Това значи, че нашите бъбреци към този момент филтрират кръвта с доста забавена скорост, т.е., те не съумяват да филтрират кръвта и нашето тяло се изпълва с отрови и отпадни субстанции. Това положение е несъвместимо с живота, тъй че когато хората стигнат до хронична бъбречна непълнота, с цел да могат да живеят, те имат потребност от диализа или бъбречна трансплантация. И защото трансплантацията е мъчно постижима, нормално хората стигат до диализа. По време на диализата машина, която играе ролята на външен бъбрек, филтрира кръвта. Диализата се организира три пъти седмично по четири часа.
Малко хора обаче стигат до диализа, тъй като преди този момент умират от сърдечносъдова причина. Тъй като бъбреците и сърцето са свързани, когато нашата бъбречна функционалност се поврежда, това поврежда и нашето сърце. Затова хората умират от сърце, а не знаят, че дълбоката причина е бъбрекът.
Защо споделяме, че хроничното бъбречно заболяване се разраства и се трансформира в международна пандемия?
Причината за това е, че сега повече от 850 милиона души по света страдат от хронично бъбречно заболяване, което съставлява 10% от международното население. Мога обаче да споделя, че в България тези проценти са 13. В Европа от болестта са наранени 50 милиона души, а високата смъртност е това, което трансформира заболяването в международен проблем. Всяка година 1 милион души умират от заболяването, а 1,5 милиона губят живота си заради сърдечносъдови затруднения. В момента заболяването е на 12-о място по смъртност в света, а упованията са до 2040 година хроничното бъбречно заболяване да стане 5-а причина за гибел.
Според данните, които имаме, 90 % от пациентите с хронично бъбречно заболяване остават без диагноза. Какво прави диагностиката на тази болест толкоз сложна?
Основната причина за късната диагностика на ХБЗ е, че болестта протича безсимптомно, изключително в ранните стадии, или признаците са такива, че хората не обръщат нужното внимание. Това са признаци като отмалялост, бодърствуване, отичане на крайниците, отичане под очите заран.
Как човек схваща, че има хронично бъбречно заболяване?
Това излиза наяве посредством два рутинни теста:
Важно е, обаче, на база на серумния креатинин да се пресметна един индикатор, наименуван еGFR. Той демонстрира скоростта на филтрацията и е маркер за функционалността на бъбреците. Колкото по-нисък е този индикатор, толкоз по-ниска и забавена е бъбречната функционалност. Ако при започване на болестта се вземат нужните ограничения, прогресията на бъбречната увреда може да бъде доста забавена и даже обратима.
Хроничното бъбречно заболяване е и скъпоструващо за здравните системи. На какво се дължи това?
Основната причина е, че диализата е извънредно скъпа процедура. Както споменахме, множеството хора се постанова да стигат до нея, защото търсят здравна помощ, когато бъбреците им са изгубили огромна част от функционалността си. Ако болестта се открие по-рано и се назначи навременно лекуване, диализата може да бъде отсрочена с години. В момента в Европа разноските за диализа са по-високи от разноските за лекуване на рак и диабет, които са доста по-следени заболявания. Високият брой пациенти на диализа изисква доста по-високи разноски, а упованията са тези разноски да набъбнат с 23% до 2040 година в международен мащаб.
Какви са отрицателни въздействия върху пациентите?
Заради късната диагноза пациентите имат влошено качество на живот, обвързвано с отмалялост, бодърствуване, прочувствен стрес, психологични и полови разстройства, дискомфорт, болежка. Негативните последици се отнасят и до техните фамилии, както и до финансовото им положение. Предвид този огромен резултат от заболяването, изгодите от откриването ѝ са усъвършенстване на качеството на живот, закъснение на прогресията, отсрочване на диализата. Ако хроничното бъбречно заболяване се открие рано, пациентите могат да бъдат посъветвани какви промени да подхващат в метода си на живот. Тук приказваме за диета, физическа интензивност, модерно лекуване, които да забавят заболяването.
Споделете някоя добра процедура от страните, в които има ранна диагностика на хроничното бъбречно заболяване
Миналата година звеното за изследвания на „ Economist ” направи разбор, от който научихме, че Румъния има целеустремен и дълготраен метод към заболяването. В Румъния хроничното бъбречно заболяване публично е признато за незаразна болест с огромно задължение за здравната система. Болестта е добавена в тяхната национална здравна тактика 2030 година, което е наложило скрининг на общата популация един път годишно, а на хората с диабет и сърдечносъдови болести – четири пъти годишно. Румъния също по този начин е почнала национална осведомителна акция, която цели да увеличи осведомеността на пациентите, на общопрактикуващите лекари и на политиците за рисковите фактори и изгодите от ранното разкриване на болестта.
А какви регулации би трябвало да се вкарат, с цел да се приоритизира хроничното бъбречно болестта в България?
Това, което е направено в Румъния посредством прибавянето на заболяването в здравната им тактика и условието за целеустремен скрининг, е да се включва първичната помощ посредством обезпечаване на нужните механизми за общопрактикуващите лекари. Те са обезпечили и реимбурсиране на тези проби както за здравноосигурени, по този начин и неосигурени пациенти.
Какво може да се направи при нас?
Основните рекомендации от името на Глобалния пациентски алианс за бъбречно здраве освен за България, само че и за всички страни, които желаят да се оправят с заболяването, са за осъществяване на целеустремен скрининг за общата популация, само че най-много за хората в риск като тези с диабет, високо кръвно налягане, сърдечносъдови болести и затлъстяване. При тях препоръките са да бъдат изследвани 4 пъти годишно креатинин и албумин в урината и при стойности над референтните пациентите да бъдат съветвани с нефролог.
Усилията за ранна диагностика си костват, защото по този начин ще бъдат спестени запаси от чести хоспитализации, от скъпоструващи лечения като диализа, както и запаси от въздействието върху околната среда, защото диализата има извънредно отрицателно влияние. Призоваваме и да се обърне внимание на осведомеността на пациентите, на лекарите и на политиците – т.е., да се започва национална осведомителна акция. Нашият апел е да има стратегически метод за поддръжка на пациентите в дълготраен проект след сложена диагноза. Те би трябвало да бъдат посъветвани какво да трансформират в метода си на живот, каква диета да стартират, да им се назначи вярното лекуване в ранен стадий. За да бъдем потребни за хората, е добре да се знае, че всеки, който има високо кръвно налягане, диабет, сърдечносъдово заболяване или затлъстяване, е в риск да развие хронично бъбречно заболяване. При една немалка част от тях заболяването към този момент е в ход, само че те не го знаят. Ако вземем трима души с диабет, един от тях към този момент има хронично бъбречно заболяване, само че не знае това. Затова апелът към тези хора е да обръщат внимание на своето бъбречно здраве. Когато те отиват при общопрактикуващия доктор, да изискат проучване на креатинин и албуминурия. Това проучване може да покаже в кой стадий от развиване на болестта се намира пациентът. При нужда да бъде съветван с нефролог, който може да сложи диагнозата и да назначи лекуване. Терапията, приложена в точния момент, може да забави прогресията на болестта, да отсрочи диализата с години и да понижи риска от гибел.
А по какъв начин може да се промени световната картина?
Тя може да се промени посредством сливане на всички участници в този разговор. Глобалният пациентски алианс за бъбречно здраве е съдружие от над 20 организации по целия свят – Европа, Африка, Азия, Австралия, Америка. Искаме с това сливане да създадем по-голяма публичност и по-голяма информираност за резултатите на болестта и изгодите от ранното му разкриване. Работим доста интензивно и със Световната здравна организация, с която гледаме напред към едни световни политики и рекомендации в областта на хроничното бъбречно заболяване. Надяваме се това да докара до адаптиране на националния метод към заболяването във всички страни, в това число и в България.
Материалът има осведомителен темперамент и не е предопределен да замести консултацията с доктор. При въпроси по отношение на Вашето здраве, апелирам, обърнете се към своя доктор. Материалът се разгласява със съдействието на АстраЗенека България. BG-8714/03.2024
Какво е хроничното бъбречно заболяване?
Хроничното бъбречно заболяване е обвързвано с прогресивна загуба на една от най-важните функционалности на бъбрека, а точно – да филтрира нашата кръв. Нашите бъбреци неуморно работят и филтрират непрекъснато кръвта ни, с цел да я очистват от отрови и отпадни субстанции. Когато имаме хронично бъбречно заболяване, скоростта, с която бъбреците филтрират кръвта, последователно стартира да понижава. Така, хроничното бъбречно заболяване постепенно и незабелязано минава през няколко етапи. Тъй като нормално първоначално няма признаци, пациентът може да стигне до хронична бъбречна непълнота без да разбере. Това значи, че нашите бъбреци към този момент филтрират кръвта с доста забавена скорост, т.е., те не съумяват да филтрират кръвта и нашето тяло се изпълва с отрови и отпадни субстанции. Това положение е несъвместимо с живота, тъй че когато хората стигнат до хронична бъбречна непълнота, с цел да могат да живеят, те имат потребност от диализа или бъбречна трансплантация. И защото трансплантацията е мъчно постижима, нормално хората стигат до диализа. По време на диализата машина, която играе ролята на външен бъбрек, филтрира кръвта. Диализата се организира три пъти седмично по четири часа.
Малко хора обаче стигат до диализа, тъй като преди този момент умират от сърдечносъдова причина. Тъй като бъбреците и сърцето са свързани, когато нашата бъбречна функционалност се поврежда, това поврежда и нашето сърце. Затова хората умират от сърце, а не знаят, че дълбоката причина е бъбрекът.
Защо споделяме, че хроничното бъбречно заболяване се разраства и се трансформира в международна пандемия?
Причината за това е, че сега повече от 850 милиона души по света страдат от хронично бъбречно заболяване, което съставлява 10% от международното население. Мога обаче да споделя, че в България тези проценти са 13. В Европа от болестта са наранени 50 милиона души, а високата смъртност е това, което трансформира заболяването в международен проблем. Всяка година 1 милион души умират от заболяването, а 1,5 милиона губят живота си заради сърдечносъдови затруднения. В момента заболяването е на 12-о място по смъртност в света, а упованията са до 2040 година хроничното бъбречно заболяване да стане 5-а причина за гибел.
Според данните, които имаме, 90 % от пациентите с хронично бъбречно заболяване остават без диагноза. Какво прави диагностиката на тази болест толкоз сложна?
Основната причина за късната диагностика на ХБЗ е, че болестта протича безсимптомно, изключително в ранните стадии, или признаците са такива, че хората не обръщат нужното внимание. Това са признаци като отмалялост, бодърствуване, отичане на крайниците, отичане под очите заран.
Как човек схваща, че има хронично бъбречно заболяване?
Това излиза наяве посредством два рутинни теста:
Важно е, обаче, на база на серумния креатинин да се пресметна един индикатор, наименуван еGFR. Той демонстрира скоростта на филтрацията и е маркер за функционалността на бъбреците. Колкото по-нисък е този индикатор, толкоз по-ниска и забавена е бъбречната функционалност. Ако при започване на болестта се вземат нужните ограничения, прогресията на бъбречната увреда може да бъде доста забавена и даже обратима.
Хроничното бъбречно заболяване е и скъпоструващо за здравните системи. На какво се дължи това?
Основната причина е, че диализата е извънредно скъпа процедура. Както споменахме, множеството хора се постанова да стигат до нея, защото търсят здравна помощ, когато бъбреците им са изгубили огромна част от функционалността си. Ако болестта се открие по-рано и се назначи навременно лекуване, диализата може да бъде отсрочена с години. В момента в Европа разноските за диализа са по-високи от разноските за лекуване на рак и диабет, които са доста по-следени заболявания. Високият брой пациенти на диализа изисква доста по-високи разноски, а упованията са тези разноски да набъбнат с 23% до 2040 година в международен мащаб.
Какви са отрицателни въздействия върху пациентите?
Заради късната диагноза пациентите имат влошено качество на живот, обвързвано с отмалялост, бодърствуване, прочувствен стрес, психологични и полови разстройства, дискомфорт, болежка. Негативните последици се отнасят и до техните фамилии, както и до финансовото им положение. Предвид този огромен резултат от заболяването, изгодите от откриването ѝ са усъвършенстване на качеството на живот, закъснение на прогресията, отсрочване на диализата. Ако хроничното бъбречно заболяване се открие рано, пациентите могат да бъдат посъветвани какви промени да подхващат в метода си на живот. Тук приказваме за диета, физическа интензивност, модерно лекуване, които да забавят заболяването.
Споделете някоя добра процедура от страните, в които има ранна диагностика на хроничното бъбречно заболяване
Миналата година звеното за изследвания на „ Economist ” направи разбор, от който научихме, че Румъния има целеустремен и дълготраен метод към заболяването. В Румъния хроничното бъбречно заболяване публично е признато за незаразна болест с огромно задължение за здравната система. Болестта е добавена в тяхната национална здравна тактика 2030 година, което е наложило скрининг на общата популация един път годишно, а на хората с диабет и сърдечносъдови болести – четири пъти годишно. Румъния също по този начин е почнала национална осведомителна акция, която цели да увеличи осведомеността на пациентите, на общопрактикуващите лекари и на политиците за рисковите фактори и изгодите от ранното разкриване на болестта.
А какви регулации би трябвало да се вкарат, с цел да се приоритизира хроничното бъбречно болестта в България?
Това, което е направено в Румъния посредством прибавянето на заболяването в здравната им тактика и условието за целеустремен скрининг, е да се включва първичната помощ посредством обезпечаване на нужните механизми за общопрактикуващите лекари. Те са обезпечили и реимбурсиране на тези проби както за здравноосигурени, по този начин и неосигурени пациенти.
Какво може да се направи при нас?
Основните рекомендации от името на Глобалния пациентски алианс за бъбречно здраве освен за България, само че и за всички страни, които желаят да се оправят с заболяването, са за осъществяване на целеустремен скрининг за общата популация, само че най-много за хората в риск като тези с диабет, високо кръвно налягане, сърдечносъдови болести и затлъстяване. При тях препоръките са да бъдат изследвани 4 пъти годишно креатинин и албумин в урината и при стойности над референтните пациентите да бъдат съветвани с нефролог.
Усилията за ранна диагностика си костват, защото по този начин ще бъдат спестени запаси от чести хоспитализации, от скъпоструващи лечения като диализа, както и запаси от въздействието върху околната среда, защото диализата има извънредно отрицателно влияние. Призоваваме и да се обърне внимание на осведомеността на пациентите, на лекарите и на политиците – т.е., да се започва национална осведомителна акция. Нашият апел е да има стратегически метод за поддръжка на пациентите в дълготраен проект след сложена диагноза. Те би трябвало да бъдат посъветвани какво да трансформират в метода си на живот, каква диета да стартират, да им се назначи вярното лекуване в ранен стадий. За да бъдем потребни за хората, е добре да се знае, че всеки, който има високо кръвно налягане, диабет, сърдечносъдово заболяване или затлъстяване, е в риск да развие хронично бъбречно заболяване. При една немалка част от тях заболяването към този момент е в ход, само че те не го знаят. Ако вземем трима души с диабет, един от тях към този момент има хронично бъбречно заболяване, само че не знае това. Затова апелът към тези хора е да обръщат внимание на своето бъбречно здраве. Когато те отиват при общопрактикуващия доктор, да изискат проучване на креатинин и албуминурия. Това проучване може да покаже в кой стадий от развиване на болестта се намира пациентът. При нужда да бъде съветван с нефролог, който може да сложи диагнозата и да назначи лекуване. Терапията, приложена в точния момент, може да забави прогресията на болестта, да отсрочи диализата с години и да понижи риска от гибел.
А по какъв начин може да се промени световната картина?
Тя може да се промени посредством сливане на всички участници в този разговор. Глобалният пациентски алианс за бъбречно здраве е съдружие от над 20 организации по целия свят – Европа, Африка, Азия, Австралия, Америка. Искаме с това сливане да създадем по-голяма публичност и по-голяма информираност за резултатите на болестта и изгодите от ранното му разкриване. Работим доста интензивно и със Световната здравна организация, с която гледаме напред към едни световни политики и рекомендации в областта на хроничното бъбречно заболяване. Надяваме се това да докара до адаптиране на националния метод към заболяването във всички страни, в това число и в България.
Материалът има осведомителен темперамент и не е предопределен да замести консултацията с доктор. При въпроси по отношение на Вашето здраве, апелирам, обърнете се към своя доктор. Материалът се разгласява със съдействието на АстраЗенека България. BG-8714/03.2024
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ