Всеки, който е израснал по времето на Аполо през 1970-те,

Всеки, който е израснал по времето на Аполо през 1970-те, дружно с кино лентата “2001: Космическа авантюра ” (който излиза през 1968 г.) е останал с усещането, че ще има колонии на Луната. 30 години по-късно няма необикновен напредък в тази тенденция и можем да кажем, че скоро няма и да има такива колонии. Но въпреки всичко е забавно. Няма ли да е ужасно в случай че можем да живеем, да почиваме и да работим на Луната?

Да кажем, че желаеме да колонизираме Луната. Има някои неща, които ще ни трябват с цел да живеем там. Най-важните са:

• Въздух, кадърен за дишане
• Вода
• Храна
• Стабилни структури
• Електроенергия

Би било отлично да набавим тези запаси колкото е допустимо от Луната, тъй като транспорта им до там ще коства доста – нещо от рода на $100 000 на кг. Един галон вода тежи към 4 кг, което ще коства $400 000 с цел да стигне до Луната. При тези цени ще искаш да носиш допустимо минимум багаж и останалото да си набавиш там.

Набавянето на кадърен за дишане въздух,  под формата на О2 е много елементарно на Луната. Почвата там съдържа О2, който може да бъде извлечен посредством нагряване и електричество.

С водата ще е по-трудно. Има някои доказателства, че може би има вода под формата на лед в почвата, който е взет от южния полюс на Луната. Ако това е по този начин, значи прибавянето на вода е допустимо и ще реши доста проблеми. Водата е нужна за пиянство и напояване и може да се трансформира във водорд или О2 за изработката на ракетно гориво.

Ако няма вода на Луната, ще би трябвало да се доставя от Земята. Това може да стане като се достави течен водород и по-късно се смеси с кислорода от лунната почва с цел да се получи вода. След като водните молекули са 67% О2 и 33% водород като тегло, това може би е най-евтиният метод да се достави вода на Луната. Като спомагателен плюс е и това, че водорода може да реагира с кислорода тъй че да се сътвори електричество при основаването на вода.

Храната също е проблем. Един човек изяжда към 200 кг суха храна на година. За цяла колония от хора ще трябват тонове храна. Първата мисъл на всеки от Земята е „ Да отгледаме храната на Луната. ”. Мислим по този начин, тъй като тук, на Земята, тъй като химични детайли като въглерода и азота са свободно налични от атмосферата, а минералите са в земната почва. За един звук пшеница са нужни един звук въглерод, азот, водород, калий, фосфор и така нататък За да се отгледа звук пшеница на Луната, ще би трябвало да се доставят всички тези химикали, които не са налични там. Щом има една годишна продукция и популацията на колонията е постоянна, тогава химикалите могат да се употребяват още веднъж в естествен кръговрат. Растенията порастват, хората ги ядат, а по-късно ги отделят като твърди и течни останки, а въглеродния диоксид при дишането. Тези останки по-късно наторяват идната годишна продукция. Все отново ще трябват тонове храна и химикали с цел да стартира този цикъл.

Първите заслони ще са надуваеми структури, донесени от Земята, само че са правени доста изследвания за опцията да се строят здания от керамика и метали, основани на Луната.

Електричеството там ще е забавно предизвикателство. Вероятно ще е допустимо монтирането на слънчеви панели, само че слънчева светлина има единствено през част от деня. Както споменахме към този момент, водорода и кислорода могат да реагират между тях по този начин, че да основават електричество. Ядрената сила е друга опция, употребявайки Уран, добиван от Луната.

След всичко това можете да разберете за какво няма колония на Луната за в този момент – комплицирано е! Но дано си представим, че желаеме да създадем колония от 100 индивида на Луната. Да си представим и че с цел да колонията са доставени следните запаси на човек:

• Самият човек – 100 кг.
• Храна (или химикали за развъждане на храна) – 250 кг.
• Заслон и съоръжение – 500 кг.
• Оборудване за произвеждане – 500 кг.

Това са близо 1500 кг.  на човек и 150 000 кг. за цялата колония. Като имаме в поради, че галактическата совалка тежи 80 000 кг. без горивото, а 100 индивида ще прекарат живота си на Луната с материалите от две совалки, ще разберете какъв брой рисково оптимистични са сметките за товара.  При $100 000 за кг, това са $15 милиарда единствено за доставката. И това като не считаме разноските за дизайн, разработка, материали, обучаване на хората и административни каузи, както и действителните количества материали, които би трябвало да се изпратят, да не загатваме времето и парите, които са изхарчени единствено с цел да се изведе интернационалната галактическа станция в орбитата към Земята. Виждате, че даже за дребна колония на Луната ще са нужни стотици милиарди, даже трилиони долари.