Трите кръга на нуждата от одобрение
Всеки желае да е признат от другите, свестен, подкрепян, предпазен. Нуждата от утвърждение е част от човешкия живот и протича в три съществени кръга . Всеки кръг дава опция да изградим своето здравословно равновесие сред това да бъдем себе си и да се съобразяваме с другите. Когато равновесието е нарушено, човек страда. Да реализира своя баланс в потребността си от утвърждение е съществена витална задача на всеки човек и дефинира значително по какъв начин се усеща със себе си и с другите:
Дали смее да последва личните си стремежи или не смее да разочарова другите? Дали има вяра в себе си или повече има вяра в другите? Дали ще съобщи личната си фантазия, с цел да сбъдне фантазията на различен? Дали може да бъде себе си – подобен, какъвто е и дали може да одобри другите – такива, каквито са.
Първи кръг – родителите
В началото на своя живот ние сме мощно подвластни от родителите си, освен за физическото си оцеляване, само че и прочувствено. Когато сме дребни, нашите родители са целия ни свят, те са нашите „ богове “ и тяхното мнение граничи със закон, тяхната позиция – с безспорна истина, тяхното предпочитание – с нашето предпочитание. Идентификацията е на доста нива.
Така, у дребното дете има голяма нужда да се хареса на родителите си, да отговори на техните упования, да бъде признато от тях, да бъде „ положително “ съгласно техните показа, потребности и стремежи. Детето бързо научава кое държание му носи похвали и прочувствена поддръжка, кое държание прави родителите му щастливи. В резултат на това, то се стреми от ден на ден към държание, което му обезпечава позитивното отношение на родителите и всички позитивни страсти, свързани с това.
Втори кръг – приятелите
Времето минава и ние порастваме. Постепенно се дистанцираме от родителите, от тяхната позиция и стремежи. В нас се поражда потребността да се разграничим от родителите, само че се появява и друга нужда – да бъдем признати от своите връстници, да бъдем част от група хора на нашата възраст, с които споделяме общи ползи и които ни схващат. Разбират през какво минаваме, какво претърпяваме, какво ни вълнува, какво ни плаши – и в тези връзки ние откриваме непосредственост, сходство и споделеност, от които имаме мощна нужда, които желаем от сърце и които ще ни липсват, в случай че загубим.
И по този начин, към този момент родителите не играят основната роля, само че ние към момента търсим утвърждение – от своите другари, които би трябвало да ни харесват и утвърждават. По този метод утвърждението на нашата другарска група става от особена значимост за нас и кореспондира с отношението, което имаме към себе си.
Трети кръг – сътрудникът
След време у нас се заражда потребността от фамилиарност. Започваме все по-старателно да се грижим за външния си тип и усещането, което оставяме у срещуположния пол, тъй като за нас е значимо да открием индивида, с който да изживеем своята огромна обич. Още до момента в който го търсим и откакто го открием, ние се съобразяваме с този човек – повече или по-малко неговото мнение и отношение имат огромна роля в нашия живот.
Ако сме разкрили своя баланс, тази връзка с другия ще ни помогне да открием повече за себе си (да отстояваме и показваме себе си, да си разрешаваме себеизява и в това време да разрешаваме изява на колегата си), само че в случай че салдото е нарушен, ние прекомерно доста или прекомерно малко ще се съобразяваме със своя сътрудник: ще потискаме своята себеизява или неговата; ще отстояваме прекомерно малко или прекалено много себе си; ще потискаме желанията си или тези на своя сътрудник.
Кръговете са алегорични, а не дословни и следва да се поясняват разширено, както и при всеки обособен човек се разкриват по друг метод. Целта е да осъзнаем, че във всеки стадий на живота си, ние имаме нужда да се харесаме на някого и да бъдем утвърдени. Понякога осъзнаваме това, от време на време не. Много хора видимо нехаят за мнението на другите или няма съответен човек, чието утвърждение търсят, само че в случай че прегледат почтено своя живот, откриват сфера, в която са подвластни от мнението на близките, даже и да го прикриват. Може да наподобяват като ваксинирани против потребността от утвърждение: като че ли сами са си задоволителни и непознатото мнение рядко ги вълнува. Понякога това е единствено на повърхността и демонстрира само външната страна на нещата. Как наподобява човек и какво се случва вътре в него от време на време са напълно разнообразни неща. По този метод може да наподобява, че човек не търси утвърждение, само че в действителност надълбоко в себе си е подвластен от съответен облик, към който се придържа непременно, даже на цената да върви против личните си стремежи и потребности.
Зависимост
Одобрението на другите е толкоз надценено, че от време на време води до взаимозависимост. Може да откри демонстрация във всяко малко деяние – от пазаруването на блуза в магазина (която избираме през погледа на другите, а не съгласно личния си стил), през писането на длъжностен имейл (който ревизираме 130 пъти за грешки) и извършване на сложена задача (за която се престараваме и сме захласнати по какъв начин ще я одобряват другите и дали няма да ни отхвърлят) до цялостно обезличаване и занемаряване на своята характерност. Трудно е да се слагат точни граници кое е здравословно вземане предвид с другите и кое потъпква личността.
В някои случаи имаме хармонично почтително отношение, което ни развива и обогатява, в други случаи граничи с закононарушение към себе си, угнетяване и осакатяващо блокиране на импулси, които не признаваме заради боязън какво ще помислят другите и дали ще престанат да ни харесват. Равновесието е нежно и доста самостоятелно.
Здравословните граници
Като всяко друго нещо, утвърждението има своите здравословни граници и е задача на всеки човек да открие своите.
Ключ към пълноценни взаимоотношения със себе си и другите е да открием до каква степен и по кое време е редно да се съобразяваме с близките, с тяхното мнение и стремежи и по кое време това вземане предвид се трансформира в мазохистично и ограбващо.
Животът на всеки човек се върти както към него, по този начин и към другите.
Да бъдем признати в своя кръг от значими хора е прелестно, само че не и в случай че плащаме прекомерно висока цена: като жертваме личните си потребности, стремежи, копнежи. Важно е да разберем, че в себе си носим потребността от утвърждение и да открием в точния момент по какъв начин се демонстрира тази потребност в живота ни – градивно или осакатяващо.
Колкото и самостоятелно да протича при всеки, от време на време има очевидни индикации, че сме престъпили здравословната си граница.
Отделете 5 минути и помислете почтено:
Каква част от вашия живот е за вас и каква част е за другите ?
Колко от ежедневните ви дейности идват от личните ви желания и какъв брой са плод на потребността да задоволявате упованията на близките ?
Колко от времето ви е отдадено на вашите лични показа за живота и какъв брой време сте отделили да отговаряте на непознатите показа за вашия живот?
Можете ли да се погрижите за личните си потребности или преди всичко стоят другите?
Пример за прекрачване на здравословната граница: някои хора мощно имат вяра, че техният живот би трябвало да е отдаден на другите. Развиват синдрома „ Майка Тереза ” или се вживяват старателно в ролята на Спасител. Неспособни да отстояват своята персона и да последват фантазиите си, техният живот се трансформира в подлога за другите и протича под непрестанния блян да задоволяват непознатите стремежи, потъпквайки своите. Неспособни да се погрижат за своите потребности, те постоянно даже не се сещат или не осъзнават своите лични пориви и вътрешни търсения . Осъзнаването на личните си стремежи се съпътства с усеща на виновност и позор , а чувството, че вършат нещо свястно и значимо е единствено, когато вършат нещо за другите.
Нуждата от утвърждение има друга динамичност и фокус в живота на всеки човек. Това не е просто желанието да се харесаш. Зад него стоят базови потребности, вътрешни спорове, съществени форми на боязън. Одобрението е значима част от нашия вътрешен свят. Дори да не се вижда на пръв взор, огромна част от човешкото държание, постоянно неумишлено, е вследствие на потребността от утвърждение.
Ако открием своя баланс, взаимоотношенията с другите стават по-хармонични и леки. Ако салдото е нарушен, взаимоотношенията с околните хора (а от време на време и с непознати) могат да са много изтощаващи, конфликтни и изтормозващи за двете страни.
Разбиране
Няколко страници не могат да изчерпят тематиката за потребността от утвърждение – по какъв начин се демонстрира, по какъв начин протича и по какъв начин да се освободим от зависимостта, в случай че имаме такава. И въпреки всичко, в случай че би трябвало да обобщим, то разбирането на въпроса минава през осъзнаването на няколко неща :
1. Винаги ще има хора, които няма да харесваме и които няма да харесват нас. Никой не е съвършен и не е нужно да бъде. Имате право да не сте съвършени. Позволете го на другите и го позволете на себе си.
2. Често търсим утвърждението на другите, единствено тъй като сами не утвърждаваме себе си. Отделете време да разберете какво мислите за себе си (честно), тъй като каквото и да мислят другите, то няма да размени вашето лично отношение. Разберете, даже целият свят да ви одобри/хареса, вие няма да сте щастливи, в случай че сами не се одобрявате.
3. Търсим утвърждението по разнообразни аргументи: с цел да се усещаме предпазени, сигурни, обичани, разбрани. За да не бъдем отхвърлени, изоставени, изолирани, самотни. Сферите, в които търсим утвърждение са нашите най-чувствителни, най-болни места : там, където са най-големите ни страхове и неустановеност, само че и най-големите благоприятни условия да се развиваме.
Мария Николова
Инфо: http://kymsebesi.blogspot.com
