Традициите на Гергьовден и Великден
Всеки християнин отбелязва и във всяко християнско семейство се честват Гергьовден и Великден. Кой не обича да си похапва агнешко, козунак или да се чука с яйца?
Подготовката за Гергьовден би трябвало да стартира от предходния ден. Най-младите моми в къщата или селото би трябвало да наберат цветя и да създадат венци за агнето, което ще се коли. Трябва да омеси ритуален самун, като най-голямото парче от него се назовава за Свети Георги. Когато се съмне на самия празник, овчарите би трябвало да изкарат стадото на паша за малко, а като се върнат - да извършат обредното доене.
А с цел да е всяка равнища плодородна, всеки собственик обикаля парцела си и по-късно в средата му заравя алено великденско яйце. За празника се коли първото мъжко агне, което се е родило през годината. Заколването става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които се дава на агнето, преди да бъде заклано, с цел да има изобилие. Кръвта от агнето се изсипва върху земята, с цел да ражда повече.
На трапезата би трябвало да има самун, лук, салата, сирене. Трябва да е богата, с цел да е богата и годината. Та толкоз за Гергьовден.
Сега дано да поговорим малко за Великден. Ще ви опиша по какъв начин честват в другите страни този ярък християнски празник:
Великден е един от най-радостните християнски празници. Самото име Великден значи, че на този ден се е случило нещо велико, а точно Възкресението Божие! С Великден идват и пролетта, а по-късно и лятото. Той е мотив за наслада на дребни и огромни. Празнуването на възкресението на Божия наследник е тържествено и доста охолно - като почнем от шествията в католическите страни по време на Страстната седмица и стигнем до всеки християнски дом, където посрещането на този празник не е единствено наслада, само че и метод да съберем всички към масата, да се обединим и да се отърсим от сивото всекидневие.
Не е инцидентно, че по Великден подготвяме такива вкусотии, които са цялостна диаметралност на въздържанията по време на Страстната седмица. Хората на всички места подготвят пресни салати от вкусни зеленчуци, вкусни сладкиши и нежно агнешко месо. Във Финландия да вземем за пример за Великден подготвят един древен десерт, наименуван меми, който се прави от вода, ръжено брашно, ръжен малц, меласа и портокалова кора - обичайно този сладкиш се пече на ниска температура в нещо като тавичка от брезова кора. Поднася се леден и се яде със захар и сметана.
В Полша пък на празничната софра се сервират най-различни ястия от месо, млечни артикули и тестени вкусотии като мазурка - сладкиш с плодове, ядки и марципан. На масата поляците поставят дрънкулка на агне, направено от захар или масло. Поднася се също и настърган хрян, който припомня, че в живота не всеки път всичко е толкоз хубаво, колкото ни се желае на нас.
В Русия на празничната софра се сервира пасха - сладкиш от прасковена извара и козунак, поставят се боядисани яйца и също като своите събратя поляци и руснаците си вършат захаросано агънце.
Нашите съседи гърци честват Великден тържествено и доста охолно. Празничният обяд стартира с магирица - овнешка или агнешка шкембе супа със застройка от яйца и лимонен сок. Пекат си цуреки - козунак, който също като при нас от време на време се украсява с боядисани яйца.
Традиционните за тях десерти са саралията и Кулуракия - вкусни маслени курабии във формата на венец с глазура от яйце, ароматизирани с ванилия и поръсени със сусам.
А ние българите си месим вкусни козунаци, боядисваме си яйца в шарени цветове, като първото би трябвало да е алено и с него се боядисва всяко детско чело за здраве.
