Колко губим от фалшивите стоки
Всеки ден от пристанищата в Китай потегля следващата пратка със артикули, която би трябвало да дебаркира на международните пазари. Най-голямата стопанска система в света е задвижвана от големия брой заводи в страната, които безусловно доставят целия свят. Немалка част от стоките нарушават правата на интелектуална благосъстоятелност. Тоест те са евтиният вид на избрана комерсиална марка. 73% от арестуваните артикули менте на територията на Европейски Съюз са създадени в Китай. У нас тези артикули влизат най-често през граничния пункт "Капитан Андреево ". Понякога пратките са огромни и са добре скрити в някой ТИР, да вземем за пример.
Другият вид е посредством по този начин наречената куфарна търговия, при която трафикантите укриват стоката в сакове. Всяка година митническите управляващи в страните от Европейски Съюз задържат милиони подправени артикули. Само у нас годишно на граничния пункт "Капитан Андреево " задържат над 100 хиляди продукта. Голяма част от стоките са рискови за здравето. Оказва се, че към този момент даже на територията на Европа влизат подправени мотори на скъпи автомобилни марки. Фалшивите артикули генерират едни големи облаги, които са напълно в сивия бранш. Доходи, които след това насочват освен към контрабанда на артикули, нарушаващи правата на интелектуална благосъстоятелност. Тези същите лица се занимават и с контрабанда на акцизни артикули и опиати.
Най-засегнатите
На граничния пункт годишно се задържат към 120 000 подправени продукта. Повече от половината разкрити ментета в страната са засечени точно на "Капитан Андреево ". Митничарите най-често унищожават парфюми, козметика и облекла, които са реплика на скъпи марки. Рядко обаче се стига до съществени санкции за фалшификаторите. Част от облеклата ментета се създават и в Индия. Фалшивата стока най-често влиза у нас в колета от Дубай и Турция. Все по-чести стават случаите на подправени авточасти. Спирачните накладки са едни от най-често подправяните. Вече е стигнало производството дотам, че се създават бутала и цели мотори за коли, които нарушават права на интелектуална благосъстоятелност. Очакванията на специалистите са следващата година бизнесът с подправени артикули да генерира в международен мащаб доходи от към 2 трилиона $. Годишни загуби за 552 млн. евро (1,1 милиарда лева.) търпи България от подправяне на артикули от 13 стопански бранша. Това сочи следващото проучване, направено от Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO) и обхващащ целия Европейски съюз. Изследваните 13 бранша са: козметика и персонална хигиена, облекло, обувни произведения и такъми, спортни артикули, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и багаж, музикални записи, спиртни питиета и виновност, фармацевтични артикули, пестициди, смарт телефони, акумулатори и гуми.
77 евро на човек
На глава на популацията това значи, че се губят по 77 евро, или 150 лева годишно, както и близо 17 хиляди работни места. Причината за по-слабата претовареност е, че законните производители създават по-малко, в сравнение с биха произвеждали при неналичието на фалшифицирани артикули и поради това наемат по-малко служащи. Според отчета поради подправените артикули 13-те бранша в България губят 19,8% от директни продажби годишно. Данните сочат, че секторът, който е най-потърпевш от подправени артикули и артикули, е фармацевтичният. От ментетата на медикаменти са били изгубени 519 млн. лева, което е към половината от общата сума за всички браншове. Като цяло за бранша това съставляват изгубени годишни продажби от 25,4%.
На второ място, въпреки и с над три пъти по-малка сума, са облеклата- с годишни загуби за 163 млн. лева, или 14,3% от продажбите на година. След това са козметичните средства, където сумата възлиза на 130 млн. лева В топ 5 са още виното и спиртните питиета със загуби за 129 млн. лева и игрите - с 29 млн. лева Като дял от сумите, с които Европейският съюз се лишава всяка година поради подправяне, на България се приписва относително дребен %. Общо в Европейски Съюз се губят цели 60 милиарда евро от съществуването на подправени артикули и артикули в 13-те бранша, а това се равнява на 7,5% от продажбите в тях. Натрупаните загуби възлизат на 116 евро на глава на популацията в Европейски Съюз годишно, а неразкритите работни места - 434 хиляди.
Как е в Европа
За разлика от България обаче секторът, който губи най-голяма сума годишно в Европейски Съюз, е облеклата - 23,25 млн. евро. На второ място, въпреки и с много по-малка сума, са медикаментите - съвсем 16 млн. евро, а на трето - козметичните средства с 5,8 млн. евро. Топ пет се добавя от смарт телефоните с 4,2 млн. евро и вино и спиртните питиета с 2,7 млн. евро. През последните 5 години EUIPO следи икономическите загуби от подправянето в браншове, за които е известно, че са уязвими във връзка с нарушавания на правата на интелектуална благосъстоятелност. Според предходно проучване на EUIPO, осъществено в партньорство с Европейското патентно ведомство (ЕПВ), общият принос на промишленостите с интензивно ръководство на правата на интелектуалната благосъстоятелност за стопанската система на Европейски Съюз е почти 42% от Брутният вътрешен продукт (5,7 трилиона евро) и 28% от заетостта. Тези браншове генерират и търговски остатък от почти 96 милиарда евро в търговията с другите страни в света и заплащат на своите служащи с 46% по-високи заплати от другите браншове.
Престъпление
Поради високата стойност, с която се свързват правата на интелектуалната благосъстоятелност, нарушаването им е доходоносна незаконна активност, която поражда обилни загуби за носителите на права и за стопанската система като цяло, разясняват от EUIPO. Високата стойност, снизходителните присъди и високата възвращаемост на вложените запаси са определящи за мотивацията на незаконните групи, които вземат участие в действия по подправяне, се показва в отчета. Начините на деяние на такива групи стават все по-сложни с развиването на технологиите и на каналите за разпространяване, наред с разширението на гамата от артикули, които се фалшифицират. Бизнес моделите, които ползват фалшификаторите, употребяват най-вече интернет за разпространяването на продуктите и за поощряване на разпространяването и потреблението на нелегално цифрово наличие. Интернет уеб страниците, които продават фалшифицирани артикули, печелят от спомагателни рекламни доходи, както от "високорискови " реклами (за възрастни, хазарт и рисков софтуер), по този начин и, което е парадоксално, от законни търговски марки, които по този метод търпят двойни вреди от рекламирането на такива уеб сайтове.
Пазарът на подправена битова техника е за 143 милиарда $
Търговията с подправена потребителска техника добива впечатляващи размери. По данни от последния отчет на международната Организация за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) тя към този момент надвишава 143 милиарда $ - или към 7% от общия пазар. Така на към всеки пет продадени мобилни телефона, един от тях е подправен. Средният % за всички категории е 6.5%, като най-често се продават подправени игрови конзоли - 24.45%. Следват слушалките с 19.44% и мобилните телефони с 18.78%. 53% от подправените артикули идват от Китай и Хонконг и дават отговор за 29% от цената на продажбите. Най-големият пазар пък е Съединени американски щати, където се популяризират 40% от подправените артикули.
Германските плагиатори
На всеки две години немският Съюз на производителите на машини и уреди VDMA организира изследване измежду своите членове на тематика "фалшифицирани артикули ". В най-новото проучване е регистриран нов връх. Междувременно към този момент над 70 % от немските компании са наранени от казуса. През 2013 година фалшификацията на артикули е нанесла на немските компании, произвеждащи машини и уреди, вреди за близо 8 милиарда евро. В тази връзка Цимерман е пресметнал, че с толкоз доста пари в бранша е можело да вземем за пример да бъдат разкрити 38 000 нови работни места, твърди Дойче веле.
По предписание плагиаторите се стопират на всеки артикул, който може да донесе облага. Правят се фалшификати на цели машини. Произвеждат се копия на металните елементи на машината и на целия програмен продукт, а нерядко по този метод се създават и аварийни елементи. В Германия има и различен тип фалшификати, които засягат единствено дизайна, т.е. става дума за устрема копието да се докара единствено на външен тип. При този тип имитации от вътрешната страна машината няма нищо общо с истинския артикул и постоянно даже не извършва функционалностите си. В тези случаи е най-лесно да се потвърди, че продуктът е подправен. Според немските компании в ролята на плагиаторите влизат най-често конкурентни компании. На второ място са така наречен "ъндърграунд заводи " - гаражи или цехове в задни дворове, в които се създават имитации. Когато приказваме за произвеждане на имитации, несъзнателно се сещаме преди всичко за Китай. И в действителност китайците са най-големите производители на фалшификати на машини и уреди. Цели 72% от всички открити имитации са създадени в Народната република. На второ място измежду производителите е Германия. От VDMA са открили, че съвсем всеки четвърти фалшификат е "made in Germany ". Така немските плагиатори са изместили даже Турция от второто място в тази ранглиста.
Другият вид е посредством по този начин наречената куфарна търговия, при която трафикантите укриват стоката в сакове. Всяка година митническите управляващи в страните от Европейски Съюз задържат милиони подправени артикули. Само у нас годишно на граничния пункт "Капитан Андреево " задържат над 100 хиляди продукта. Голяма част от стоките са рискови за здравето. Оказва се, че към този момент даже на територията на Европа влизат подправени мотори на скъпи автомобилни марки. Фалшивите артикули генерират едни големи облаги, които са напълно в сивия бранш. Доходи, които след това насочват освен към контрабанда на артикули, нарушаващи правата на интелектуална благосъстоятелност. Тези същите лица се занимават и с контрабанда на акцизни артикули и опиати.
Най-засегнатите
На граничния пункт годишно се задържат към 120 000 подправени продукта. Повече от половината разкрити ментета в страната са засечени точно на "Капитан Андреево ". Митничарите най-често унищожават парфюми, козметика и облекла, които са реплика на скъпи марки. Рядко обаче се стига до съществени санкции за фалшификаторите. Част от облеклата ментета се създават и в Индия. Фалшивата стока най-често влиза у нас в колета от Дубай и Турция. Все по-чести стават случаите на подправени авточасти. Спирачните накладки са едни от най-често подправяните. Вече е стигнало производството дотам, че се създават бутала и цели мотори за коли, които нарушават права на интелектуална благосъстоятелност. Очакванията на специалистите са следващата година бизнесът с подправени артикули да генерира в международен мащаб доходи от към 2 трилиона $. Годишни загуби за 552 млн. евро (1,1 милиарда лева.) търпи България от подправяне на артикули от 13 стопански бранша. Това сочи следващото проучване, направено от Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO) и обхващащ целия Европейски съюз. Изследваните 13 бранша са: козметика и персонална хигиена, облекло, обувни произведения и такъми, спортни артикули, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и багаж, музикални записи, спиртни питиета и виновност, фармацевтични артикули, пестициди, смарт телефони, акумулатори и гуми.
77 евро на човек
На глава на популацията това значи, че се губят по 77 евро, или 150 лева годишно, както и близо 17 хиляди работни места. Причината за по-слабата претовареност е, че законните производители създават по-малко, в сравнение с биха произвеждали при неналичието на фалшифицирани артикули и поради това наемат по-малко служащи. Според отчета поради подправените артикули 13-те бранша в България губят 19,8% от директни продажби годишно. Данните сочат, че секторът, който е най-потърпевш от подправени артикули и артикули, е фармацевтичният. От ментетата на медикаменти са били изгубени 519 млн. лева, което е към половината от общата сума за всички браншове. Като цяло за бранша това съставляват изгубени годишни продажби от 25,4%.
На второ място, въпреки и с над три пъти по-малка сума, са облеклата- с годишни загуби за 163 млн. лева, или 14,3% от продажбите на година. След това са козметичните средства, където сумата възлиза на 130 млн. лева В топ 5 са още виното и спиртните питиета със загуби за 129 млн. лева и игрите - с 29 млн. лева Като дял от сумите, с които Европейският съюз се лишава всяка година поради подправяне, на България се приписва относително дребен %. Общо в Европейски Съюз се губят цели 60 милиарда евро от съществуването на подправени артикули и артикули в 13-те бранша, а това се равнява на 7,5% от продажбите в тях. Натрупаните загуби възлизат на 116 евро на глава на популацията в Европейски Съюз годишно, а неразкритите работни места - 434 хиляди.
Как е в Европа
За разлика от България обаче секторът, който губи най-голяма сума годишно в Европейски Съюз, е облеклата - 23,25 млн. евро. На второ място, въпреки и с много по-малка сума, са медикаментите - съвсем 16 млн. евро, а на трето - козметичните средства с 5,8 млн. евро. Топ пет се добавя от смарт телефоните с 4,2 млн. евро и вино и спиртните питиета с 2,7 млн. евро. През последните 5 години EUIPO следи икономическите загуби от подправянето в браншове, за които е известно, че са уязвими във връзка с нарушавания на правата на интелектуална благосъстоятелност. Според предходно проучване на EUIPO, осъществено в партньорство с Европейското патентно ведомство (ЕПВ), общият принос на промишленостите с интензивно ръководство на правата на интелектуалната благосъстоятелност за стопанската система на Европейски Съюз е почти 42% от Брутният вътрешен продукт (5,7 трилиона евро) и 28% от заетостта. Тези браншове генерират и търговски остатък от почти 96 милиарда евро в търговията с другите страни в света и заплащат на своите служащи с 46% по-високи заплати от другите браншове.
Престъпление
Поради високата стойност, с която се свързват правата на интелектуалната благосъстоятелност, нарушаването им е доходоносна незаконна активност, която поражда обилни загуби за носителите на права и за стопанската система като цяло, разясняват от EUIPO. Високата стойност, снизходителните присъди и високата възвращаемост на вложените запаси са определящи за мотивацията на незаконните групи, които вземат участие в действия по подправяне, се показва в отчета. Начините на деяние на такива групи стават все по-сложни с развиването на технологиите и на каналите за разпространяване, наред с разширението на гамата от артикули, които се фалшифицират. Бизнес моделите, които ползват фалшификаторите, употребяват най-вече интернет за разпространяването на продуктите и за поощряване на разпространяването и потреблението на нелегално цифрово наличие. Интернет уеб страниците, които продават фалшифицирани артикули, печелят от спомагателни рекламни доходи, както от "високорискови " реклами (за възрастни, хазарт и рисков софтуер), по този начин и, което е парадоксално, от законни търговски марки, които по този метод търпят двойни вреди от рекламирането на такива уеб сайтове.
Пазарът на подправена битова техника е за 143 милиарда $
Търговията с подправена потребителска техника добива впечатляващи размери. По данни от последния отчет на международната Организация за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) тя към този момент надвишава 143 милиарда $ - или към 7% от общия пазар. Така на към всеки пет продадени мобилни телефона, един от тях е подправен. Средният % за всички категории е 6.5%, като най-често се продават подправени игрови конзоли - 24.45%. Следват слушалките с 19.44% и мобилните телефони с 18.78%. 53% от подправените артикули идват от Китай и Хонконг и дават отговор за 29% от цената на продажбите. Най-големият пазар пък е Съединени американски щати, където се популяризират 40% от подправените артикули.
Германските плагиатори
На всеки две години немският Съюз на производителите на машини и уреди VDMA организира изследване измежду своите членове на тематика "фалшифицирани артикули ". В най-новото проучване е регистриран нов връх. Междувременно към този момент над 70 % от немските компании са наранени от казуса. През 2013 година фалшификацията на артикули е нанесла на немските компании, произвеждащи машини и уреди, вреди за близо 8 милиарда евро. В тази връзка Цимерман е пресметнал, че с толкоз доста пари в бранша е можело да вземем за пример да бъдат разкрити 38 000 нови работни места, твърди Дойче веле.
По предписание плагиаторите се стопират на всеки артикул, който може да донесе облага. Правят се фалшификати на цели машини. Произвеждат се копия на металните елементи на машината и на целия програмен продукт, а нерядко по този метод се създават и аварийни елементи. В Германия има и различен тип фалшификати, които засягат единствено дизайна, т.е. става дума за устрема копието да се докара единствено на външен тип. При този тип имитации от вътрешната страна машината няма нищо общо с истинския артикул и постоянно даже не извършва функционалностите си. В тези случаи е най-лесно да се потвърди, че продуктът е подправен. Според немските компании в ролята на плагиаторите влизат най-често конкурентни компании. На второ място са така наречен "ъндърграунд заводи " - гаражи или цехове в задни дворове, в които се създават имитации. Когато приказваме за произвеждане на имитации, несъзнателно се сещаме преди всичко за Китай. И в действителност китайците са най-големите производители на фалшификати на машини и уреди. Цели 72% от всички открити имитации са създадени в Народната република. На второ място измежду производителите е Германия. От VDMA са открили, че съвсем всеки четвърти фалшификат е "made in Germany ". Така немските плагиатори са изместили даже Турция от второто място в тази ранглиста.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ