Великден е: Нека се вгледаме в душите, не в софрата
„ Всеки ден не е Великден “. Когато бях дете, родителите ми постоянно използваха точно тези думи, с цел да ми откажат някоя волност. „ Няма да стане, не помни “. Сякаш имаше тъкмо избран ден от годината за хубави неща, а през останалото време животът просто течеше къде повече, къде по-малко мъчно.
Традициите и културата по нашите земи са надълбоко свързани с християнството, въпреки през днешния ден като цяло да не се считаме за толкоз религиозни, в сравнение с преди епохи. Великденското знамение на изкуплението на греховете и възкръсването на Исус Христос е може би най-светлият и уважаван православен празник - седмицата на смирението, тържеството на пречистването и на живота, пролетното отваряне на сърцата и домовете за положителното. Ето за какво концепцията за новото начало остава все по този начин вдъхновяваща.
И тази година, измежду празнични софри и цялостни чаши, българските фамилии ще се съберат, с цел да посрещнат Възкресението. А на идващия ден, когато към този момент няма да бъде Великден, ще се върнем към всекидневието от работа, тапи, отрицателни вести, сметки за заплащане и облекла за пране, където чудесата нямат място, а положителните каузи са по-скоро изключение.
Само че те се случват всеки ден
Миналата седмица имах среща в едно заведение в Пловдив, само че се изгубих. Разпитвах за посоката безуспешно, като множеството хора даже не си направиха труда да беседват с мен. Накрая една приятна дама освен ме упъти, само че и безусловно ме изпрати до мястото, като изиска да носи един от саковете, с които се бях натоварила. Нейната постъпка ме изненада мощно – и доста ме зарадва, тъй като усетих, че е изцяло безкористна.
Също толкоз трогателна беше и старата жена, която не продаваше, а подаряваше върбови клончета и нарциси пред кварталната черква на Цветница. Простичък жест, само че извънредно благ, тъй като пред съвсем всички храмове на този прелестен празник върбовите клончета се продават – и то за по 2-3, че даже и 4 лв..
Малките добрини се случват всеки ден, стига да имаме очи да ги забележим. Това са доброволците, които занесоха храна на умиращите коне посред дебели преспи сняг в Осоговската планина. Това е съседското семейство, което прибра от улицата осакатено куче с отсечен крайник – и всяка заран го извеждат търпеливо на разходка, защото горкото животно едвам се движи.
Знам, тези добрини наподобяват оскъдни на фона на едрокалибрените гадории, с които ни залива всекидневието. Но тъкмо тези дребни жестове на сърцето демонстрират, че във всеки един от нас, угнетен от проблеми и мрачни мисли, се крие ярък и несломим блян към безвъзмездното положително. Крие се щастието.
И точно на Великден, когато Страстната седмица се трансформира в Светла, е най-подходящото време да се замислим за това. Да обърнем внимание на своите души, вместо на фотосите на козунаци, агнета и боядисани яйца в обществените мрежи. Да се огледаме за положителното, което чака добродушно в ъгъла, вместо за централно място на трапезата.
Защото в случай че отворим повече сърцата си, всеки ден ще е Великден.
Автор: Виктория Димова
Традициите и културата по нашите земи са надълбоко свързани с християнството, въпреки през днешния ден като цяло да не се считаме за толкоз религиозни, в сравнение с преди епохи. Великденското знамение на изкуплението на греховете и възкръсването на Исус Христос е може би най-светлият и уважаван православен празник - седмицата на смирението, тържеството на пречистването и на живота, пролетното отваряне на сърцата и домовете за положителното. Ето за какво концепцията за новото начало остава все по този начин вдъхновяваща.
И тази година, измежду празнични софри и цялостни чаши, българските фамилии ще се съберат, с цел да посрещнат Възкресението. А на идващия ден, когато към този момент няма да бъде Великден, ще се върнем към всекидневието от работа, тапи, отрицателни вести, сметки за заплащане и облекла за пране, където чудесата нямат място, а положителните каузи са по-скоро изключение.
Само че те се случват всеки ден
Миналата седмица имах среща в едно заведение в Пловдив, само че се изгубих. Разпитвах за посоката безуспешно, като множеството хора даже не си направиха труда да беседват с мен. Накрая една приятна дама освен ме упъти, само че и безусловно ме изпрати до мястото, като изиска да носи един от саковете, с които се бях натоварила. Нейната постъпка ме изненада мощно – и доста ме зарадва, тъй като усетих, че е изцяло безкористна.
Също толкоз трогателна беше и старата жена, която не продаваше, а подаряваше върбови клончета и нарциси пред кварталната черква на Цветница. Простичък жест, само че извънредно благ, тъй като пред съвсем всички храмове на този прелестен празник върбовите клончета се продават – и то за по 2-3, че даже и 4 лв..
Малките добрини се случват всеки ден, стига да имаме очи да ги забележим. Това са доброволците, които занесоха храна на умиращите коне посред дебели преспи сняг в Осоговската планина. Това е съседското семейство, което прибра от улицата осакатено куче с отсечен крайник – и всяка заран го извеждат търпеливо на разходка, защото горкото животно едвам се движи.
Знам, тези добрини наподобяват оскъдни на фона на едрокалибрените гадории, с които ни залива всекидневието. Но тъкмо тези дребни жестове на сърцето демонстрират, че във всеки един от нас, угнетен от проблеми и мрачни мисли, се крие ярък и несломим блян към безвъзмездното положително. Крие се щастието.
И точно на Великден, когато Страстната седмица се трансформира в Светла, е най-подходящото време да се замислим за това. Да обърнем внимание на своите души, вместо на фотосите на козунаци, агнета и боядисани яйца в обществените мрежи. Да се огледаме за положителното, което чака добродушно в ъгъла, вместо за централно място на трапезата.
Защото в случай че отворим повече сърцата си, всеки ден ще е Великден.
Автор: Виктория Димова
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ