Златимир Йочев от Bulgaria ON AIR: Зрителите ни избират, когато говорим за култура
Всеки работен ден Златимир Йочев зарежда феновете на предаването „ България заран “ по Bulgaria ON AIR с доза позитивност.
Преди да стане водещ на утринен блок, е минал през съвсем всички жанрове в специалността. Работил е и като кореспондент, редактор, сценарист, водещ на потребителско предаване и туристически продукции. Две години е бил водещ на централните вести „ По света и у нас “ по Българска национална телевизия.
За себе си споделя, че с специалността на ефирен публицист не му се постанова да влиза в функции. Вярва, че даже тежките вести могат да се сервират по човешки метод, без да се търсят сензацията и абсурдът. Не крие своята усмивка и темперамент пред феновете.
В свободното си време обожава да пътува и да търси адреналина, като има емфатичен интерес към рисковите спортове. Два пъти е обиколил България. Бил е допълнително от половината европейски столици. Харесва и екзотичните пътешествия - посетил е Китай, Япония и други
- Водещ на утринен блок е една от сложните форми на публицистика във време, когато понятието за специалността продължава да се размива. Как се чувствате в тази роля? Какви са провокациите?
- За повторно работя в утринен блок и след последната една година мога да кажа, че става все по-съставна част от мен и живота ми. Чувствам се добре, чувствам еднообразно натрупванията, които съм правил досега, и тези съвсем 12 телевизионни години опит, само че също по този начин има доста огромно поле, на което да се развъртвам и доусъвършенствам. Динамиката и нуждата всеки ден да си в съвършена кондиция, с оптималната централизация и подготовка, са предизвикателство, което всекидневно би трябвало да прескачаш в името на това феновете да бъдат осведомени и да получат всички гледни точки. Да си водещ на утринен блок има и доста хубави страни. Контактите и богатата информация за любопитен човек като мен са неоспорим плюс, който идва с всяка нова заран.
- Какво демонстрира пийпълметрията? Кои тематики са в положение да развълнуват хората най-силно рано заран?
- Трудно е да се откри универсална тематика, която да се хареса на безусловно всички. Ако можехме да я разбираем, несъмнено щяхме да кръстосваме света с частни самолети и яхти. Но се стараем да усещаме пулса на това, което вълнува хората по разнообразни канали, и да го претворяваме в потребен ефирен артикул. Едно е несъмнено: колкото по-близка е тематиката до бита и ежедневните потребности на хората, толкоз по-значима за тях е тя. Заплати, пенсии, налози, високи сметки и нови цени на артикули и услуги – това вълнува откровено хората. Но ще ви издам и една загадка – резултатите ни сочат, че феновете избират Bulgaria ON AIR, когато заговорим за просвета и покажем позитивни вести. И, да, това доста ме радва.
- Кое е най-адреналинното издание на предаването, което сте водили?
- Стремя се да ставам все по-добър и по тази причина стартирам всеки ефир с подготвеност, че провокациите може да са повече от през вчерашния ден. Не диря комфорта и по тази причина не се опасявам, когато го изгубя. Иначе съм първенец по рискови излъчвания, само че това е обикновено, тъй като в тези три часа постоянно се случват доста събития, независещи от нас. Хора губят животите си, държавни управления падат, деца се трансформират в олимпийски медалисти – и всичко това в границите на минути, даже секунди. Тези събития обаче са също толкоз непредсказуеми, колкото закъснението на дълго чакан посетител или злополука на основен събеседник на път към малкия екран. Да, случвало се е. Добавяме към всички тези незнайните и хората, които въпреки всичко стигат нашето студио – всеки със своите настроения, страхове и страсти. Ставам всяка заран с ясното схващане, че единственото несъмнено нещо е положителната подготовка. Затова постоянно дремя по-малко часове, в сравнение с извозвам в ефир.
- Кой беше най-трудният Ви посетител? Кой въпрос Ви е било най-трудно да зададете?
- Най-трудно е, когато против теб седи човек, който е паднал. Да надвиеш болката си, с цел да търсиш истината посредством телевизионния ефир, е храброст, на която не всеки би бил кадърен. Затова тези хора изискват освен почитание, само че и доста изключително отношение. Понякога е мъчно да приемеш, че би трябвало да си свършиш работата, до момента в който някой страда. В такива случаи си дублирам, че публицистиката е специалност за хората. И нечия тъга може да е нечие избавление. Тогава се чувстваш като дипломат или медиатор и би трябвало да питаш от името на тези, на които би могъл да окажеш помощ.
- Как би трябвало да бъде воден диалогът пред камера, с цел да може гостът да Ви се довери и да бъде прям до дъно?
- Камерата има невероятната дарба да улавя и демонстрира същинските лица на хората и даже скрити страсти. Трудно можеш да бъдеш неоткровен и подправен пред окото на фена, доста бързо ще бъдеш оголен. Предварително плануваните въпроси и конструираните диалози не вещаят добър край. Става заучено и скучно. Работата на водещия е да се приготви добре и да следи посоката на мисълта на госта, да задава човешки въпроси, да реагира. А какво ще реши и избере индивидът отсреща - в никакъв случай не можеш да знаеш.
- Кой е събеседникът, с който бихте желали да разговаряте, само че към момента не сте имали опция?
- Не си сътворявам кумири и нямам особено отношение към хората, които ми гостуват или биха могли. Уважавам тези, които са заслужили, само че и се пробвам да виждам професионално на всички диалози. Личните желания мога да демонстрирам на друго място, отвън студиото. Ако би трябвало да загатна един човек, с който скърбя, че съм нямал опция да приказвам, а и няма да имам – то това е Тодор Колев.
- Ако не трябваше да лягате рано и да ставате в 4 часа, какво бихте правили?
- Не постоянно съм лягал и ставал с сходен режим. Имаше интервал, когато лягах след 12 или 1 през нощта. Тогава свършвах работа (като водещ на „ По света и у нас ” по БНТ). Преди бях деен нощем, в този момент е противоположното. Въпрос на пренастройка. По принцип обичам вечер да върша доста неща: да виждам филми, да чета, да пиша или обработвам всякакви неща, само че в този момент няма по какъв начин да стане. Харесвам спокойствието и тишината на вечерните часове.
- Преподавали сте на студенти публицисти. Какво е главното Ви обръщение към тях?
- Да бъдат смели, да бъдат необременени и да гледат повече непознати медии. Има какво да научат и да видят като метод, като нови хрумвания и даже като държание пред камера. Другото доста значимо нещо в тази специалност е да не спираш да се развиваш, да учиш и надграждаш.
- Станахте публицист, тъй като...?
- Това беше моят метод да съм в интерес на хората, като редом развъртвам себе си във всевъзможни направления. Знаех, че в никакъв случай няма да се задоволя с специалност, в която краят и началото на предизвестени. Казват, че съм разговорлив, любопитен и контактен. Мисля, че всичко горепосочено сработи. Никога не съм съжалявал, че съм избрал тъкмо този път.
- Кои са хората и медиите, от които се учите и сте се учили в специалността?
- Не са един или двама. Във всяка медия, в която съм работил, съм откривал опитни сътрудници, които съм слушал и гледал за образец. Не желая да откроявам никого, тъй като сигурно ще пропусна някого. Ментор съм нямал, само че съм се старал да се възползвам и от потребните препоръки, и от рецензията, която са ми отправяли. И не преставам да го върша.
- Как съгласно Вас се промени малкия екран от времето, когато сте стартирали кариерата си, до момента?
- Със сигурност софтуерно се разви доста. Традиционните медии от ден на ден треперят за водещата си роля, тъй като хората към този момент четат това, което желаят, тогава, когато желаят. Освен това на медиите в новото време им се наложи да се настанят не толкоз комфортно в ерата на подправените вести. Жълтите печатни медии се трансформираха и си родиха електронни разновидности. Медиите станаха доста, качественото наличие все по-малко. Битката тук е кой ще убеди зрителите/читателите, че към момента може да им достави качество. Който издържи теста, ще си завоюва същински вярна публика. Останалото, уви, е необратим развой.
- Ако в този момент трябваше да избирате специалност и обучение, бихте ли тръгнал по различен път?
- Не, отново бих избрал това. В първите години след завършването на университета не ми беше елементарно. Но в нерадостната медийна среда, в която вирея, всеки ден си дублирам, че в действителност има смисъл. Ако всички се откажем, няма по какъв начин нещата да се трансформират. А и човек не се разделя елементарно с нещо, което му носи такава тръпка и страст.
- Израснал сте в Либия. Кога за последно бяхте там?
- През 1997 година аз и сестра ми се завърнахме в България, а по-късно и родителите ни. Никога повече не сме се прибирали там. Много бих желал да покажа на децата си страната на моето детство. Съмнявам се обаче, че в миналото още веднъж ще видя онази Либия. Това е болна тематика, която потвърждава извращенията, на които е способна политиката.
- Следващата Ви цел?
- Посоката е ясна. А другояче на следващия ден още веднъж съм навил алармата за 4 сутринта. Започваме тъкмо в 6:30.
Преди да стане водещ на утринен блок, е минал през съвсем всички жанрове в специалността. Работил е и като кореспондент, редактор, сценарист, водещ на потребителско предаване и туристически продукции. Две години е бил водещ на централните вести „ По света и у нас “ по Българска национална телевизия.
За себе си споделя, че с специалността на ефирен публицист не му се постанова да влиза в функции. Вярва, че даже тежките вести могат да се сервират по човешки метод, без да се търсят сензацията и абсурдът. Не крие своята усмивка и темперамент пред феновете.
В свободното си време обожава да пътува и да търси адреналина, като има емфатичен интерес към рисковите спортове. Два пъти е обиколил България. Бил е допълнително от половината европейски столици. Харесва и екзотичните пътешествия - посетил е Китай, Япония и други
- Водещ на утринен блок е една от сложните форми на публицистика във време, когато понятието за специалността продължава да се размива. Как се чувствате в тази роля? Какви са провокациите?
- За повторно работя в утринен блок и след последната една година мога да кажа, че става все по-съставна част от мен и живота ми. Чувствам се добре, чувствам еднообразно натрупванията, които съм правил досега, и тези съвсем 12 телевизионни години опит, само че също по този начин има доста огромно поле, на което да се развъртвам и доусъвършенствам. Динамиката и нуждата всеки ден да си в съвършена кондиция, с оптималната централизация и подготовка, са предизвикателство, което всекидневно би трябвало да прескачаш в името на това феновете да бъдат осведомени и да получат всички гледни точки. Да си водещ на утринен блок има и доста хубави страни. Контактите и богатата информация за любопитен човек като мен са неоспорим плюс, който идва с всяка нова заран.
- Какво демонстрира пийпълметрията? Кои тематики са в положение да развълнуват хората най-силно рано заран?
- Трудно е да се откри универсална тематика, която да се хареса на безусловно всички. Ако можехме да я разбираем, несъмнено щяхме да кръстосваме света с частни самолети и яхти. Но се стараем да усещаме пулса на това, което вълнува хората по разнообразни канали, и да го претворяваме в потребен ефирен артикул. Едно е несъмнено: колкото по-близка е тематиката до бита и ежедневните потребности на хората, толкоз по-значима за тях е тя. Заплати, пенсии, налози, високи сметки и нови цени на артикули и услуги – това вълнува откровено хората. Но ще ви издам и една загадка – резултатите ни сочат, че феновете избират Bulgaria ON AIR, когато заговорим за просвета и покажем позитивни вести. И, да, това доста ме радва.
- Кое е най-адреналинното издание на предаването, което сте водили?
- Стремя се да ставам все по-добър и по тази причина стартирам всеки ефир с подготвеност, че провокациите може да са повече от през вчерашния ден. Не диря комфорта и по тази причина не се опасявам, когато го изгубя. Иначе съм първенец по рискови излъчвания, само че това е обикновено, тъй като в тези три часа постоянно се случват доста събития, независещи от нас. Хора губят животите си, държавни управления падат, деца се трансформират в олимпийски медалисти – и всичко това в границите на минути, даже секунди. Тези събития обаче са също толкоз непредсказуеми, колкото закъснението на дълго чакан посетител или злополука на основен събеседник на път към малкия екран. Да, случвало се е. Добавяме към всички тези незнайните и хората, които въпреки всичко стигат нашето студио – всеки със своите настроения, страхове и страсти. Ставам всяка заран с ясното схващане, че единственото несъмнено нещо е положителната подготовка. Затова постоянно дремя по-малко часове, в сравнение с извозвам в ефир.
- Кой беше най-трудният Ви посетител? Кой въпрос Ви е било най-трудно да зададете?
- Най-трудно е, когато против теб седи човек, който е паднал. Да надвиеш болката си, с цел да търсиш истината посредством телевизионния ефир, е храброст, на която не всеки би бил кадърен. Затова тези хора изискват освен почитание, само че и доста изключително отношение. Понякога е мъчно да приемеш, че би трябвало да си свършиш работата, до момента в който някой страда. В такива случаи си дублирам, че публицистиката е специалност за хората. И нечия тъга може да е нечие избавление. Тогава се чувстваш като дипломат или медиатор и би трябвало да питаш от името на тези, на които би могъл да окажеш помощ.
- Как би трябвало да бъде воден диалогът пред камера, с цел да може гостът да Ви се довери и да бъде прям до дъно?
- Камерата има невероятната дарба да улавя и демонстрира същинските лица на хората и даже скрити страсти. Трудно можеш да бъдеш неоткровен и подправен пред окото на фена, доста бързо ще бъдеш оголен. Предварително плануваните въпроси и конструираните диалози не вещаят добър край. Става заучено и скучно. Работата на водещия е да се приготви добре и да следи посоката на мисълта на госта, да задава човешки въпроси, да реагира. А какво ще реши и избере индивидът отсреща - в никакъв случай не можеш да знаеш.
- Кой е събеседникът, с който бихте желали да разговаряте, само че към момента не сте имали опция?
- Не си сътворявам кумири и нямам особено отношение към хората, които ми гостуват или биха могли. Уважавам тези, които са заслужили, само че и се пробвам да виждам професионално на всички диалози. Личните желания мога да демонстрирам на друго място, отвън студиото. Ако би трябвало да загатна един човек, с който скърбя, че съм нямал опция да приказвам, а и няма да имам – то това е Тодор Колев.
- Ако не трябваше да лягате рано и да ставате в 4 часа, какво бихте правили?
- Не постоянно съм лягал и ставал с сходен режим. Имаше интервал, когато лягах след 12 или 1 през нощта. Тогава свършвах работа (като водещ на „ По света и у нас ” по БНТ). Преди бях деен нощем, в този момент е противоположното. Въпрос на пренастройка. По принцип обичам вечер да върша доста неща: да виждам филми, да чета, да пиша или обработвам всякакви неща, само че в този момент няма по какъв начин да стане. Харесвам спокойствието и тишината на вечерните часове.
- Преподавали сте на студенти публицисти. Какво е главното Ви обръщение към тях?
- Да бъдат смели, да бъдат необременени и да гледат повече непознати медии. Има какво да научат и да видят като метод, като нови хрумвания и даже като държание пред камера. Другото доста значимо нещо в тази специалност е да не спираш да се развиваш, да учиш и надграждаш.
- Станахте публицист, тъй като...?
- Това беше моят метод да съм в интерес на хората, като редом развъртвам себе си във всевъзможни направления. Знаех, че в никакъв случай няма да се задоволя с специалност, в която краят и началото на предизвестени. Казват, че съм разговорлив, любопитен и контактен. Мисля, че всичко горепосочено сработи. Никога не съм съжалявал, че съм избрал тъкмо този път.
- Кои са хората и медиите, от които се учите и сте се учили в специалността?
- Не са един или двама. Във всяка медия, в която съм работил, съм откривал опитни сътрудници, които съм слушал и гледал за образец. Не желая да откроявам никого, тъй като сигурно ще пропусна някого. Ментор съм нямал, само че съм се старал да се възползвам и от потребните препоръки, и от рецензията, която са ми отправяли. И не преставам да го върша.
- Как съгласно Вас се промени малкия екран от времето, когато сте стартирали кариерата си, до момента?
- Със сигурност софтуерно се разви доста. Традиционните медии от ден на ден треперят за водещата си роля, тъй като хората към този момент четат това, което желаят, тогава, когато желаят. Освен това на медиите в новото време им се наложи да се настанят не толкоз комфортно в ерата на подправените вести. Жълтите печатни медии се трансформираха и си родиха електронни разновидности. Медиите станаха доста, качественото наличие все по-малко. Битката тук е кой ще убеди зрителите/читателите, че към момента може да им достави качество. Който издържи теста, ще си завоюва същински вярна публика. Останалото, уви, е необратим развой.
- Ако в този момент трябваше да избирате специалност и обучение, бихте ли тръгнал по различен път?
- Не, отново бих избрал това. В първите години след завършването на университета не ми беше елементарно. Но в нерадостната медийна среда, в която вирея, всеки ден си дублирам, че в действителност има смисъл. Ако всички се откажем, няма по какъв начин нещата да се трансформират. А и човек не се разделя елементарно с нещо, което му носи такава тръпка и страст.
- Израснал сте в Либия. Кога за последно бяхте там?
- През 1997 година аз и сестра ми се завърнахме в България, а по-късно и родителите ни. Никога повече не сме се прибирали там. Много бих желал да покажа на децата си страната на моето детство. Съмнявам се обаче, че в миналото още веднъж ще видя онази Либия. Това е болна тематика, която потвърждава извращенията, на които е способна политиката.
- Следващата Ви цел?
- Посоката е ясна. А другояче на следващия ден още веднъж съм навил алармата за 4 сутринта. Започваме тъкмо в 6:30.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ