Интересни експерименти със съня
Всеки човек знае какъв брой е значим сънят. За да изглеждаме и да се усещаме бодри, се нуждаем от продължителна нощна отмора. Здравият нощен сън е значим освен за типа и самочувствието, само че и за здравето. Лишаването от постоянен сън има тежки последствия върху физическото и психическото здраве.
Липсата на сън не разрешава на тялото да се принадлежности с инфекциите или с хроничните болести, които съпътстват живота на някои хора. Депресията, тревогата, избухливостта и неналичието на самоконтрол са постоянно резултат от малоценен сън, редовно недоспиване поради бодърствуване.
Правени са редица опити със съня, като някои от тях са довели до толкоз тежки реакции, че практиката към този момент е прекратена. Все отново са останали резултатите от тези опити, които приказват напълно изрично какво е сънят за хората. Ето някои от извършените опити върху съня и анализът от тях.
Тридесет дни без изкуствена светлина
Американско семейство взема решение да си спести изкуственото осветяване за 2 месеца. Първият месец обгръща летният интервал от време, който в умерения пояс е през месец юни, когато дните са дълги, а нощите - къси. В началото биологичният им часовник се регулирал самичък и почнали да си лягат към 9.00 -10.00 часа вечерта. Първоначално нужният им за благоденствие сън имал дълготрайност от 10-11 часа. По-късно почнали да спят по 8 часа, колкото е целесъобразно за задоволителен сън за денонощие.
По-късно хората решили да повторят опита, само че в различен сезон, през февруари месец, когато дните са къси, а нощите - дълги. Поради късите дни, решили да си светят със свещи. Тогава открили, че са сън са им нужни 8 часа, в случай че си лягат в 10.00 часа вечерта, само че в случай че си лягат в 8.00 вечер, то в 2.30 през нощта към този момент са бодри и четат или се занимават с нещо друго, а по-късно още веднъж си лягат. Става въпрос за сегментирания сън, при който времето за спане се разрушава на 2 или три сегмента. Това е било процедура преди индустриалната гражданска война, т.е. преди изкуственото осветяване.
Лишаване от сън
Преди 61 години американски диджей слага връх с бодърстване за интервал от 201 часа. Наблюденията към този опит са много тревожни. След 3 дни индивидът посочил забележими отклонения от естественото държание - смеел се на необясними неща, разстройвал се и се обърквал отново неоснователно. Емоционалното му положение очевидно потърпевшо. След опита той спал непробудно 13 часа и се върнал към естествен живот, само че той се трансформирал като персона вечно. Бил уволнен от работа след замесване в скандал.
След 6 години 18-годишен студент подобрил върха с 264 часа бодърствуване, само че това, което било следено при него били прояви от смяна в настроението до халюцинации и загуба на паметта.
Сънят и хубостта
Друг опит е извършен с група хора, които са имали 8 часа освежителен нощен сън и са се снимали незабавно след него. После същите хора са оставали будни за 31 часа и още веднъж са се снимали след бодърстването. Сравнението на фотосите демонстрира, че при първия опит тези хора наподобяват по-здрави и по-привлекателни, в сравнение с фотосите, на които са изтощени.
Час сън в допълнение
Изчислено е, че човек спи приблизително 6 и половина часа на денонощие. За да ревизират какви резултати ще се получат, в случай че се усили единствено с 1 час междинното време за сън, е извършен опит с две групи доброволци. Едните спели 1 седмица по 6.5 часа, а другите с час повече. После им били взети кръвни проби и сменили местата си. Накрая още веднъж били направени кръвни проби и на двете групи.
Било открито, че тези, които са спали повече, имат по-гъвкав разум съгласно резултат от теста. Кръвните проучвания посочили, че по-малко сън води до активиране на гените, виновни за диабета и рака. Стресът също посочил нарастване при по-малко сън.
Несъмнено даже дребните промени в съня демонстрират обилни разлики в здравословното и когнитивното положение. Затова сънят е значим и не трябва да бъде подценявано това време, належащо на тялото за възобновяване.
