Всеки човек от момента на зачатието е източник на собственото

Всеки човек от момента на зачатието е източник на личното си предпочитание да живее.

За четвърта поредна година ще се проведат Дни на Франсоаз Долто в България “Майчинство и ранно детско развиване ” с присъединяване на френски психоаналитици и специалисти от България – Мириам Сежер, Мари Кристин Лазник, Георги Кацаров, доцент дпн Моника Богданова, доктор Велимир Симов, доктор Анета Попиванова, Емилия Казълова.

На 15 май в 65-та публика на СУ “Св. Климент Охридски ” ще се организира открита лекция, на която участниците ще могат да видят филм за концепциите на Франсоаз Долто. Ще бъде показана книгата “В зората на сетивността ”.

По този мотив, сътрудниците от  Факти.бг се обърнаха към Моника Богданова , която беше по този начин общителна да опише в детайли за това коя е Франсоаз Долто и какви са нейните приноси освен в полето на науката, само че и в чистата процедура, с която множеството хора се сблъскват – раждането и първите години от израстването на хората.

И да, децата чуват още от утробата. И това от дълго време не е вест.

Нека стартираме първо с това коя е Франсоаз Долто и какви са нейните достижения в региона на детската пси хоанализа ?

Франсоаз Марет-Долто (1908-1988) е френски психоаналитик, педиатър, първата жена, която основава самобитна система за връзка с детето в пренаталния интервал.

Интересен миг от нейната история е първото й причестяване, когато нейната майка я моли да се помоли на Бог за избавление на сестра си, заболяла от рак на костите на  8 години. „ Нямаше в никакъв случай да стана психоаналитик “  написа Долто, „ в случай че не беше тази горест, която раздруса цялото семейство. Със сигурност щях да стана доктор, тъй като го желаех още от осемгодишна, само че нямаше да стана аналитик, в случай че моята сестра не бе умряла и не бях изпитала патологичната тъга на майка ми, страданието и недоумението на татко ми, болката на брат ми Пиер и на по-големите момчета “.

Ф. Долто подчертава върху това по какъв начин използваме езика, с цел да изградим себе си като Субекти. Тя упорства децата да имат опция да се слагат в логичен дискурс, в който те са субекти, които имат право да схващат, да бъдат чути и към които другите имат отговорност. Тя акцентира смисъла на метода, по който майката приказва за бащата при построяването на неговия облик за детето. Когато родителите убеждават себе си, че децата са „ прекомерно дребни, с цел да схванат “ неприятна дума или свада у дома, Долто споделя, че те само лъжат себе си – децата постоянно схващат. Всъщност тя твърди, че те схващат още в утробата. Трябва да им се приказва, да им се изяснява, да им се споделя протичащото се с тях. И колкото и елементарно да наподобява, в практиката на психоаналитиците постоянно се вижда, че в действителност не е.

Ф. Долто счита, че доста от психическите болести, зараждащи по време на детско-юношеската възраст могат да бъдат избегнати само посредством вярно образуване на процеса на образование на децата. Нейният лозунг е: “Лечение посредством образование ”, на който тя посвещава и целия си живот. Издава повече от 20 книги, предопределени за учители, родители, възпитатели и лекари. Една от най-важните научни разработки на Ф. Долто е “Несъзнаваният облик на тялото ”. В трудовете си тя отделя изключително внимание на същността на психоанализата и разкриването на нейната роля при възпитанието на децата в фамилията, в детската градина или в учебно заведение. Огромното значение на работата й се състои в това, че тя на процедура е проверявала и уточнявала понятията на психоаналитичната доктрина. Ф. Долто се познава с Ж. Лакан, един от най-големите психоаналитици на Франция през 60-70 година на XX в. На една от фотографиите, обградени от доста публицисти, те са показани дружно в миг на разискване на семинар, който Лакан води в продължение на доста години: “Аз въобще не мога да схвана защо приказваш ”, му декларира Долто. “Защо? – удивлява се Лакан – Аз приказвам единствено за това, което правиш ”.

Вълнували са я и проблемите, свързани с приобщаването на детето към обществото, въпроси, като социализация на детето, акомодацията му към детската градина и учебното заведение, мъчителното отделяне от майката.

Нейните радио излъчвания (от 1975 г.) и слушани от родители от цяла Франция, я утвърждават като аналитик по отношение на обществото и интензивно привързан с идеята на децата. В течение на 5 година Долто беседва със своите слушатели и дава отговор на техните писма и през 1992 година в “Нувел обсерватьор ”, даже се появява публикация под заглавие “Дали да не изгорим Долто? ”. Влиянието на Долто върху родителите е толкоз мощно, че поражда паника във връзка предварителната неизбежност на всеки различен, не психоаналитичен, метод към детето. Професионалната общественост не постоянно адмирирала нейните старания и доста от нейните сътрудници отхвърляли готовността й да даде съвет, само че при Долто комбинацията от нематериалност, схващане и гений за прям диалог й печелят почитатели – тя става фактор за развиването на френската психоаналитична просвета, фигурата, посредством която психоаналитичните хрумвания се обвързват с всекидневния живот.

Идеите й оказват голямо въздействие върху методите, употребявани при лекуването на детски (психични) болести освен във Франция: „ И здравето, и заболяването са резултат от междуличностните връзки, които се основават сред децата и възрастните ” – написа по-късно в книгата си „ Каузата на децата ”, – това, което се назовава болест, в действителност е прочувствена реакция. Децата съществуват в унисон с околните си хора, в едно прочувствено пространство са ”.

През 1979 година основава Зелената къща, която е освен място за социализация на деца от най-ранна възраст, в което се прави сложна профилактика на разнообразни отклонения в детското развиване, само че е и модел за бъдещото общество на търпимостта, на разпоредбите, на самоуважение и почитание към своя жанр, на почитание към всички хора. Там децата са дружно със своите родители и психоаналитици. По късно такива центрове се основават в Белгия, Швейцария, Италия, Канада, Виетнам, а през 1995 година и в Москва.

Създаването на Зелената къща легитимира напъните на Долто Долто, която е била заинтересувана от това по какъв начин психоаналитични прозрения могат да се приложат за възстановяване ежедневния живот на родители и деца.

Какво е новото, което тя внася?

Долто демонстрира за първи път до каква степен човек от първите дни на своя живот се стреми към самоусъвършенстване посредством речево другарство със заобикалящия го свят. Ако ние приказваме с детето за него самото, за всичко, което се случва в близост, осведомяваме го за него и другите, то безусловно ще чуе. Ако бебето е болно и му разбираем какво му е и какво ще се случи с него, то положението му няма да се утежни. Обаче, в случай че ние нищо не му разбираем, неговото положение ще се задълбочи.

Теорията на Долто за това, че е вероятен разговор с бебето, още неумеещо да приказва, става прототип на концепцията за вътреутробния живот. „ Аз мисля, че всеки човек от момента на зачатието е източник на личното си предпочитание да живее. Неговото предпочитание се ражда алегорично, от единствено себе си, това независимо предпочитание произлиза от мъничкото дребосъче, което би трябвало да почитаме, както желанието на всеки възрастен. ” От опита на другарство със личните си деца, Долто открива, че дребното дете схваща всичко, което му приказват, въпреки самото то да не може да приказва. Взимайки за изходна позиция откритието си, тя стартира да лекува децата благодарение на психоанализата. Резултатите се оказват зашеметяващи. Тя първа открива консултация в болничното заведение Трусо за осъществяване на курс по психоанализа с бебета и се занимава с този тип клинична процедура до края на живота си.

Долто продължава делото на Фройд, взима най-важното от теорията на Лакан, става един от най-големите теоретици на психоанализата. Нейните сътрудници по-късно пишат за нея, че тя е била популярен психоаналитик и ярка персона, придвижила надалеч напред своята ера и обогатила живота на своите съвременници.

Силата и оригиналността на нейната доктрина е в това, че тя демонстрира до каква степен човешкото създание от първите дни на живота си се стреми към самоутвърждаване посредством речево другарство със заобикалящия го свят. Съвсем дребното дете се стреми към речта, то отваря своята уста освен, с цел да одобри храната. Трябва да  слушаме ” тази отваряща се устичка, желаеща да „ вкуси ” информация от разговора с нас, толкоз мощно, колкото желае да вкуси и майчиното мляко. То желае “да изпие информацията “ дружно с млякото на майката. Детето идва на този свят анатомично, генетично и обществено предразположено към това, с цел да приказва. С помощта на зрението, обонянието и осезанието детето възприема света към себе си. Но единствено думата, отправена към него е това средство, което разрешава на детето да причисли (да съ-отнесе) себе си към хората.

Списъкът с нейните приноси е просторен: работата й с глухите, дейната поддръжка на учебните заведения Нювил, дългия увод към книгата на Мод Манони,  Le Premier rendez-vous avec le psychanalyste, решителното й въздействие в образованието на възпитатели и обгрижващ личен състав за деца, приносът й в поддръжка на детските права. Също по този начин тя интензивно взела участие в голям брой колоквиуми и срещи: „ Раждане и по-късно “, в рамката на „ Група за проучване и проучване на новородени “ и конференцията в Бордо „ Деца и страдалчество “. Тези голям брой нови опити й дават автентично и незаменимо място в историята на връзките сред психоанализа и общество. Нейната идея за несъзнавания облик на тялото, женското либодо, символичните кастрации обсъждани от психоаналитичното общество, били, за нейните възпитаници, „ значим инструмент, който бил незаместим в клиничното лекуване на доста млади деца или пациенти в огромно злощастие. “

Кои ще са акцентите по време на дните на Франсоаз Долто? Къде ще се проведат и към кого са ориентирани?

Тази година сме поканили Мириам Сежер (психоаналитик, нейна последователка), М. Лазник (известен френски психоаналитк, който работи с бебета по посока предварителна защита на аутизма) и Георги Кацаров (психоаналитик, с опит в посрещането на деца и родители в инстититуция). Освен това ще се включат и български специалисти – доктор Велимир Симов ( завеждащ неонатологично поделение 1 МБАЛ, София), доктор Анета Попиванова (Комитет по кърмене), Емилия Казълова (Алианс на българските акушерки) и аз като представител на академична общественост и психоаналитик, работещ с (преждевременно родени) бебета и дребни деца.

Ще приказваме за бебешката анорексия, ранните признаци на аутизъм при бебетата, какво е “да оцелееш ”, смисъла на пърия контакт след раждането и ролята на акушерката, за връзката сред неонатолога и родителите в отделението и допустимо ли е “болна ” организация да лекува.

Към концепцията се причислиха Българската асоциация по неонатология, както и Алианс на българските акушерки. Благодарна съм на проф. Кръстева и на Е. Казълова, с които се надявам да продължим разговора сред другите експерти в полето на майчинството и ранното детско развиване. Разбира се, всичко това не можеше да е реалност без поддръжката на СУ “Св. Климент Охридски ”, Факултет по педагогика.

Като създател на Зелената къща в България, в която концепциите на Долто се съотнасят към живия живот, какви са вашите усещания?

Създадохме Зелената къща през 2011 година в една характерна среда каквато е болничната, следвайки концепциите на Долто, само че и развивайки ги в български подтекст. Посрещахме прибързано родени бебета, деца със характерни потребности, техните сиблинги и родители, от време на време и членове на разширеното семейство. Ефектите са безспорни, само че беше мъчно, защото трябваше да се потвърждава успеваемост и финансова изгода заради изискванията на здравната система. Всеки път когато ми се е налагало да пазя концепцията съм си мислила за Долто и това по какъв начин и тя непрекъснато е правила това, убеждавайки управниците, че сходно място би трябвало да съществува за богатството на дребните деца и техните родители. Постоянно е доказвала ролята на предварителната защита и успеваемостта на концепцията. Не инцидентно към този момент в Париж (а и не само) никой не спори. В България Зелената къща затвори порти преди няколко дни…

Лесно портативен ли е френския  (западноевропейски)  опит в наши, български условия?

Това е въпрос, на който съм се научила да давам отговор поради непрекъснатите нападки към мен на разнообразни нива в жанр: “Тук е България! ”. С годините ставам все по-спокойна и все по-вътрешно окуражена с дейностите и работата си да потвърдя, че до момента в който не се отърсим от някои характерни български облици от предишното, останали надълбоко в народопсихологията ни, нищо не може да се направи. И това би трябвало да стане рационално, с старания, защото не могат всички всеобщо да стартират психоанализа. А и в България сме към 11 души.

Все по-често се срещам с хора, които понасят резултата от това, което преди 100 години Елин Пелин твърди: “Ако в България се роди талант, то това ще бъде геният на завистта ”. През психоанализата можем да разберем механизмите, аргументите, ясно е, че несъзнаваното се предава през поколенията.

От друга страна, ”Да откриеш топлата вода ” е процедура, която забавлява много хора и организации, тъй като не се интересуват от историята и родовостта на концепциите. Нещо, на което мен ме е научил Университетът – преди да изобретиш, прочети кой по какъв начин го е направил преди теб. Нарича се преданост към концепциите, оттатък персоналния интерес и комерсиалността на комерсиалния метод.

Какви са разликите?

Няма разлики. Благословена съм със срещи и с хора, които изобретяват, мислят и се развиват, търсят отговори и не се опасяват да застанат на страната на професионалните правила. Това постоянно им носи неприятности, само че по тази причина е професионалната група – да поддържа и развива, да балансира.

Търсят ли българите психическа помощ при проблеми с дребните си деца?

Процесът е двустранен – от една страна, родителите не постоянно знаят по кое време и защо да се извърнат към психолог, а от друга – доста постоянно ми се случва в практиката да дойдат родители, говорили с психолог, който ги отпраща, тъй като детето е доста малко и няма тирада.

Много постоянно се срещам с родители, обиколили разнообразни експерти и към този момент изтощени, комплицирани и мощно разтревожени от другите отзиви, постоянно по сякаш обикновен въпрос, какъвто е храненето да вземем за пример. Как психологът, психоаналитикът работят в екип, по какъв начин се обрисуват професионалните профили и експертните изводи са значими въпроси, които уповавам се скоро да намерят стратегически, професионални отговори.

Идеите на психоанализата в България не са толкоз известни измежду родители, учители и експерти в така наречен подпомагащи специалности, тъй като исторически нямаме обичаи. Имаме опит обаче и точно с Дните на Ф. Долто (от 2012 г.) отворихме още едно пространство.

А, децата? Наистина ли чуват гласовете извън още от утробата? Как реагират те, съгласно Вашата процедура?

Миналата година имахме достойнството да посрещнем в България Мари Клер Буснел, която показа научните доказателства, че бебетата в утробата чуват. Това от дълго време не е вест, само че към момента има скептици. Верояно тези, които считат, че бебетата се раждат слепи.

В своята работа Долто се опира на теориите за детското развиване през психоаналитичната традиция, само че тук тя внася и значително изменение на визията за периодизация на развиването на детето. Според нея, психологичните функционалности стартират да се развиват у детето още в пренаталния интервал. В своите тълкования на картината на психическите нарушавания, тя утвърждава тезата, че детето още в утробата на майката чува своите близки-възрастни и запомня гласовете. Нещо повече, майката, разговаряйки с детето в утробата, може да му влияе (може да го “накара ”, да промени ситуацията си (позата, в която то е застанало). В постнаталния интервал, първия стадий е олфакторният, по времето на който значима роля имат обонятелните чувства. Доколкото детето запаметява мириса на облеклата и тялото на майката, то работата по възобновяване на връзката сред тях следва да стартира точно с “оживяването ” на спомените у детето за майчината миризма. Известен е случай, при който майката на двудневно бебе остава в болничното заведение на лекуване и за него би трябвало да се грижи бащата. То ненадейно престава да се храни от бутилка. След консултация с Долто, бащата обгръща гърлото на бутилката с мляко с ризата на майката, след което бебето стартира да се храни.

И още един въпрос – по отношение на случая с удряното бебе в Софиямед? Какъв е Вашия коментар? Ще има ли последици за него в бъдеще и какви ще са те? Извън цялата медийна шумотевица, до каква степен сходни случаи имат значение за самите деца? 

Като супервизор и разрастващ екипи през последните 10 година имам наблюдения и проучвания в региона на психоанализата в организацията и в полето на човешките запаси. Как системата въздейства върху работещите и по какъв начин им се отразяват спецификите на работния климат са фини процеси през комплицирани взаимовръзки. Психоанализата има отговори.

При сходни случай се запитвам по какъв начин организацията гледа на подчинените си – като на плебеи или като на експерти. Професионализмът се конфигурира в избран подтекст и концепциите за развиване на личния състав, стратегиите за подготовка, супервизията са някои от механизмите за предварителна защита на “изгарянето в специалността “, за повишение качеството на работа, само че и за чувството за професионално задоволство. Когато един експерт спре да се развива, да чете, той се потапя в рутината и изобретява само през личния си опит.

Разбира се, че това ще бъде част от историята на бебето, травматичен спомен, който поражда голям брой въпроси (и несъзнавани). Важно е по какъв начин ще му се опише за това и по какъв начин ще се обяснят физическите последствия. И бебето и фамилията ще преминат през редица (болезнени) етапи, от чиито излаз зависи бъдещето. Тук психотерапевтичната работа има своята роля.

Инфо: Факти.БГ