7 съвета как да избегнем завръщане към тютюнопушенето
Всеки някогашен пушач знае, че желанието за пушене може да се появи още веднъж даже месеци или години след отричане. Силните страсти, изключително стресът и безпокойството, постоянно могат да провокират завръщане към неприятния табиет. Дори позитивните неща могат да усилят копнежа за цигара.
Стресовите времена могат да причинят безпокойствие и хората затова търсят способи да се провиснал и да се оправят с това. Много някогашни пушачи могат да се сетят за цигарата в стресови моменти.
Пушенето постоянно се преглежда като форма на самолечение за стрес и меланхолия, като никотинът в цигарения пушек провокира освобождението на допамин, обвързван с позитивните страсти. Проучванията обаче демонстрират, че избягването на тютюнопушенето може да понижи тревогата и да усъвършенства настроението в дълготраен проект. Физиологично, тютюнопушенето задейства симпатиковата нервна система, което води до повишение на кръвното налягане и сърдечната периодичност и в последна сметка ускорява равнищата на стрес.
Много хора палят още веднъж " първата " си цигара след дълъг интервал на възпиране. Въпреки че го намират за неприятно и непоносимо, това отваря пътя към повече цигари, до момента в който в последна сметка не възобновят пушенето. Причината за това са спящите никотинови рецептори в човешкия мозък.
Важно е да запомните, че рецепторите, които никотинът засища, не изчезват изцяло. Пълното прекъсване на тютюнопушенето е единственият метод да се подсигурява, че те ще останат неактивни.
Когато някой стартира да пуши, тези рецептори стават „ дейни “ и „ изискват “ непрекъснато доставяне с никотин. Когато спрете да пушите, може да се проявят признаци като отмалялост, безпокойствие, затруднено съсредоточаване, нервност и други В последна сметка тези признаци изчезват и рецепторите се връщат в пасивно положение.
Пристрастяването към тютюнопушенето също включва психически и поведенчески аспект, който е доста значим. Цигарите се преплитат с страсти, всекидневие и разнообразни обстановки. Приспособяването към живот без цигари лишава време и старания. Следователно е естествено разнообразни събития да провокират мисли за цигари като отговор на нещо, което ни липсва сега.
1. Припомнете си аргументите, заради които сте спрели цигарите, и ги запишете. Дръжте бележката на видно място, да вземем за пример в хладилника или в портфейла си. Обърнете се към него в сложни моменти, с цел да повишите своята мотивацията.
2. Научете се да разпознавате обстановки, които провокират предпочитание за пушене и се пробвайте да ги избягвате, доколкото е допустимо. Определете страстите, които изпитвате в тези обстановки, с цел да разберете каква потребност е изпълнила цигарата. Намерете здравословни други възможности за облекчаване на тази потребност, като задоволителна отмора, хидратиране, вкусна храна, надълбоко дишане, медитация или извършения.
3. Опитайте се да се разсеете, когато възникне предпочитание за пушене. Изчакайте и оставете желанието да премине, защото нормално трае единствено няколко минути. Участвайте в действия, които предотвратяват тютюнопушенето, като готвене, четене, гледане на филм, почистване, слушане на музика или говорене по телефона.
4. Включете извършения в рутината си. Доказано е, че постоянната физическа интензивност оказва помощ за справяне със напрежението и усилва % на триумф при отричане от тютюнопушенето. Изберете действия, които харесвате, като вървене, плуване, колоездене или танци.
5. Практикувайте надълбоко дишане. Поемането на дълбока гръдка въздух може да бъде изненадващо дейно за облекчение на напрежението. Когато се появи предпочитание за пушене, вдишайте надълбоко и си представете, че чистият въздух изпълва дробовете ви. Задръжте дъха си за няколко секунди, преди да издишате. Повторете това упражнение 5-10 пъти. Проучете и други способи за релаксация.
6. Вашият личен глас е безапелационен. Говорете на глас и кажете „ Не желая да пуша “. Повтаряйте тази фраза постоянно, когато възникне предпочитание. Използвайте други изречения като „ Аз съм мощен “ или „ Няма да се върна към пушенето “.
Рецидивите са чести по време на дългия път към отвод от тютюнопушенето, даже след нескончаем интервал на самоограничение. Не забравяйте, че една пречка по пътя не изтрива целия реализиран прогрес. Ключът е да не се отказвате и да избягвате да пушите още веднъж. Учете се от личния си опит, предава .
Стресовите времена могат да причинят безпокойствие и хората затова търсят способи да се провиснал и да се оправят с това. Много някогашни пушачи могат да се сетят за цигарата в стресови моменти.
Пушенето постоянно се преглежда като форма на самолечение за стрес и меланхолия, като никотинът в цигарения пушек провокира освобождението на допамин, обвързван с позитивните страсти. Проучванията обаче демонстрират, че избягването на тютюнопушенето може да понижи тревогата и да усъвършенства настроението в дълготраен проект. Физиологично, тютюнопушенето задейства симпатиковата нервна система, което води до повишение на кръвното налягане и сърдечната периодичност и в последна сметка ускорява равнищата на стрес.
Много хора палят още веднъж " първата " си цигара след дълъг интервал на възпиране. Въпреки че го намират за неприятно и непоносимо, това отваря пътя към повече цигари, до момента в който в последна сметка не възобновят пушенето. Причината за това са спящите никотинови рецептори в човешкия мозък.
Важно е да запомните, че рецепторите, които никотинът засища, не изчезват изцяло. Пълното прекъсване на тютюнопушенето е единственият метод да се подсигурява, че те ще останат неактивни.
Когато някой стартира да пуши, тези рецептори стават „ дейни “ и „ изискват “ непрекъснато доставяне с никотин. Когато спрете да пушите, може да се проявят признаци като отмалялост, безпокойствие, затруднено съсредоточаване, нервност и други В последна сметка тези признаци изчезват и рецепторите се връщат в пасивно положение.
Пристрастяването към тютюнопушенето също включва психически и поведенчески аспект, който е доста значим. Цигарите се преплитат с страсти, всекидневие и разнообразни обстановки. Приспособяването към живот без цигари лишава време и старания. Следователно е естествено разнообразни събития да провокират мисли за цигари като отговор на нещо, което ни липсва сега.
1. Припомнете си аргументите, заради които сте спрели цигарите, и ги запишете. Дръжте бележката на видно място, да вземем за пример в хладилника или в портфейла си. Обърнете се към него в сложни моменти, с цел да повишите своята мотивацията.
2. Научете се да разпознавате обстановки, които провокират предпочитание за пушене и се пробвайте да ги избягвате, доколкото е допустимо. Определете страстите, които изпитвате в тези обстановки, с цел да разберете каква потребност е изпълнила цигарата. Намерете здравословни други възможности за облекчаване на тази потребност, като задоволителна отмора, хидратиране, вкусна храна, надълбоко дишане, медитация или извършения.
3. Опитайте се да се разсеете, когато възникне предпочитание за пушене. Изчакайте и оставете желанието да премине, защото нормално трае единствено няколко минути. Участвайте в действия, които предотвратяват тютюнопушенето, като готвене, четене, гледане на филм, почистване, слушане на музика или говорене по телефона.
4. Включете извършения в рутината си. Доказано е, че постоянната физическа интензивност оказва помощ за справяне със напрежението и усилва % на триумф при отричане от тютюнопушенето. Изберете действия, които харесвате, като вървене, плуване, колоездене или танци.
5. Практикувайте надълбоко дишане. Поемането на дълбока гръдка въздух може да бъде изненадващо дейно за облекчение на напрежението. Когато се появи предпочитание за пушене, вдишайте надълбоко и си представете, че чистият въздух изпълва дробовете ви. Задръжте дъха си за няколко секунди, преди да издишате. Повторете това упражнение 5-10 пъти. Проучете и други способи за релаксация.
6. Вашият личен глас е безапелационен. Говорете на глас и кажете „ Не желая да пуша “. Повтаряйте тази фраза постоянно, когато възникне предпочитание. Използвайте други изречения като „ Аз съм мощен “ или „ Няма да се върна към пушенето “.
Рецидивите са чести по време на дългия път към отвод от тютюнопушенето, даже след нескончаем интервал на самоограничение. Не забравяйте, че една пречка по пътя не изтрива целия реализиран прогрес. Ключът е да не се отказвате и да избягвате да пушите още веднъж. Учете се от личния си опит, предава .
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ