Всеизвестно е, че заседналият начин на живот не е полезен

Всеизвестно е, че заседналият метод на живот не е потребен за цялостното здраве, в това число за здравето на сърцето. Средностатистическият човек прекарва към 10 часа на ден в седнало състояние. Проучване, оповестено в списанието на Американския лицей по кардиология, демонстрира, че седенето повече от 10 часа и половина на ден е обвързвано с нараснал риск от  сърдечна непълнота . Това се отнася даже за хора, които извършват рекомендациите за 150 минути умерена физическа интензивност седмично, пише Puls.bg.
Прочетете още
Въпреки че е добре известно, че постоянната физическа интензивност понижава риска от сърдечносъдови болести, резултатите на заседналото държание върху същите болести са по-слабо изследвани. 

Проучването проучва данни от съвсем 90 000 участници на междинна възраст 62 години. Резултатите акцентират нуждата от ограничение на заседналия метод на живот като част от тактиките за предварителна защита на сърдечносъдови болести.

Участниците, носили акселерометри за премерване на придвижване, демонстрират забележителна връзка сред продължителното седене и риска от сърдечносъдови болести. При следене за осем години 5% развиват предсърдно мъждене, 2,1% - сърдечна непълнота, а 2% получават  инфаркт .

При хората, които извършват целесъобразните 150 минути седмично умерена физическа интензивност, рискът от предсърдно мъждене и инфаркт, обвързван със заседналия метод на живот, е доста по-нисък. Въпреки това, даже физически дейните остават изложени на нараснал риск от сърдечна непълнота при прекалено седене.

Това демонстрира, че въпреки упражненията да понижават част от отрицателните резултати на заседналото държание, избягването на продължителното седене е от основно значение за попречване на сърдечна непълнота и смъртност.

Сред рекомендациите за минимизиране на риска са постоянното оживление, потреблението на стоящо бюро и дейното превозване на част от деня. Намаляването на седящите часове даже единствено в някои дни също способства за понижаване на риска.

Експертите акцентират, че замяната на седенето с  лека физическа интензивност , като нанагорнище на стълби или повече вървене, води до кумулативни изгоди за сърдечносъдовото здраве, даже в случай че цялостно обезвреждане на резултатите от заседналия метод на живот не е допустимо.

Сърдечната непълнота е хронично положение, при което сърцето не съумява да изпомпва задоволително кръв, с цел да отговори на потребностите на организма. Това води до задържане на течности, затруднено дишане и отмалялост. Сърдечната непълнота визира най-много възрастни хора, като рискът се усилва с възрастта, изключително при тези над 65 години.

Основни рискови фактори са  хипертонията , исхемичната болест на сърцето, захарният диабет и затлъстяването. Според данни на Световната здравна организация и други изследвания, сърдечната непълнота визира към 1–2% от популацията в международен мащаб, като честотата доближава до 10% при хората в преклонна възраст. Това я прави водеща причина за хоспитализация измежду хора над 65 години.

Предотвратяването на сърдечната непълнота изисква фокус върху управлението на рисковите фактори посредством здравословен метод на живот и ранно лекуване на съпътстващи болести като хипертония, диабет и  затлъстяване.

Балансираната диета, постоянната физическа интензивност, отводът от тютюнопушене и умерената консумация на алкохол играят основна роля. Информационните акции са от значително значение за повишение на публичната информираност по отношение на рисковите фактори, ранните признаци и смисъла на профилактичните прегледи. 

Чрез тях се предизвиква виновното отношение към здравето, което включва постоянно премерване на кръвното налягане, следене на кръвната захар и  холестерола , както и търсене на здравна помощ при първи признаци на сърдечни проблеми.