Дисидентът, който не успя да прескочи Берлинската стена
Всеизвестен факт е, че елементарните хора не желаят да бъдат част от войните и следствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое предпочитание и не копнеят да се убиват взаимно. И сигурно нито една майка не би предпочела изкуствено предизвикания национализъм пред живота на детето си.
Още по-всеизвестен факт е, че елементарните хора страдат от всичко, което се случва откакто дулата утихнат и градовете се трансфорат в руини.
Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на парадоксите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.
Петер Фехтер; Getty Images
Датата е 17 август 1962 година Точно преди една година Берлин е разграничен на две. Двама строителни служащи (тухлари) ще минават оттатък стената. Единият съумява и се озовава от западната й страна, другият – не.
Всичко става инцидентно и не е планувано за този ден. Двете момчета са в обедна отмора, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават наоколо до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, само че патроните на полицаите пронизват Петер в стомаха, до момента в който е на върха на стената. От западната страна желаят да оказват помощ, само че не могат.
Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете последователно минават в стенания, до момента в който най-после не утихват изцяло. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да желае. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, само че и дисидентът си е отстъпник.
И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.
Известно време след стрелбата тълпата стартира да се усилва и скоро хиляди поданици крещят „ убийци “ и „ бандити “ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.
35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинявания против пазачите. „ Бях назначен да правя тази работа и всичко, което мога да кажа е, че скърбя. “ споделя единият от тях. „ Какво друго мога да кажа с изключение на, че скърбя? Но към този момент не мога да трансформира нищо. Това се е случило. “ декларира другият. Разследването демонстрира, че двамата общо са изстреляли 24 патрона.
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images
Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на парадокса, който визира цяла Европа. А белезите се виждат и през днешния ден – 27 години след рухването.
Това се случва преди 55 години. И никой не желае да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои непринудено, кои по стичане на събитията, кои като жертви, кои като победители…
