Щастието е в намирането на смисъл
Все си мислим, че другите са по-щастливи от нас. Все ни се коства, че на нас се случват най-лошите неща.
Щастието е в намирането на смисъла. А смисълът най-често се крие в дребните неща, които са покрай нас. Когато привикваме да одобряваме нещо за даденост, стопираме да го виждаме. Когато стопираме да го виждаме, стопираме да го ценим. То губи стойност досега, в който не го загубим или някой различен не го пожелае.
Ролята на психоаналитиците идва тъкмо тук – те трансформират нашата вероятност към нещата. Специалистите не са магьосници, които да трансформират живота ни с магическа пръчица, само че умеят да ни предложат разнообразни гледни точки, разнообразни вероятности към една и съща обстановка. Когато променим настройката си, нормално се трансформира и самата обстановка. Поне на нас по този начин ни се коства. Защото в множеството случаи проблемите са субективни. Те са основан от нас самите. И колкото повече мислим и се задълбочаваме, толкоз по-черно ни се коства всичко. Затова не е потребно да потънем в мисли преди заспиване. Или да се събудим през нощта и да стартираме да прехвърляме през мозъка си най-лошите вероятни сюжети. „ Утрото е по-мъдро от вечерта “, са споделили хората. Не тъй като обстановката се е трансформирала, а тъй като се е трансформирала настройката ни към нея.
Представете си единствено по какъв начин наподобява светът, когато сте в положително въодушевление, и по какъв начин наподобява, когато сте в неприятно въодушевление. Има дни, в които просто нищо не върви, всичко ни нервира, коства ни се, че се проваляме във всяко едно начинание. Има и дни, в които имаме възприятието, че ни върви по вода и с каквото и да се захванем, то просто се случва с лекост.
А една от главните стъпки към щастието е превъзмогването на страха пред неуспеха, пред предразсъдъците, пред публичното мнение.
Когато се освободим от бремето на непознатите упования, тогава ще намерим себе си.
А намерим ли себе си, пътят към щастието ни е открит.
