Двата живота на мюсюлманските момичета в Германия
Все повече мюсюлмански девойки се оказват измежду най-хубавите възпитаници в немските гимназии. Нерядко обаче братята и бащите им спъват тяхното развиване. В публикация за "Ди Велт " учителят Райнер Вернер споделя персонален опит.
В началото на публикацията създателят споделя една на пръв взор необикновена история. Баща на турско момиче желае да запише щерка си в гимназия и особено се осведомява дали в това учебно заведение има доста деца от задграничен генезис. „ Но Вие самият сте чужденец " - ненадейно отвръща шефът. На което бащата изяснява, че не желал да има нищо общо с турците от своя берлински квартал. И че щерка му трябвало да научи немски език като хората - в учебно заведение, където в това число и през междучасията се приказва на немски.
„ Този образец удостоверява една наклонност, която социолозите записват към този момент от много време. В Германия е зародила турска междинна класа, която е насочена към триумф и обществено израстване - и възпитава децата си точно в този дух. В Берлин такива фамилии се пробват да записват децата си в учебни заведения с високи просветителни стандарти. За да избегнат наложителното записване в учебно заведение по местоживеене, те даже записват децата си при някоя вуйна или братовчедка в по-заможен берлински квартал. Какво ли не прави човек за децата.
За да не ги разгласят за "пачаври "
Съвсем друго е ситуацията в тези квартали, които социолозите назовават „ горещи точки ". Там близо 80 % от учениците са от задграничен генезис. В междучасието звучи вавилонско смесване от техните майчини езици. Някои учебни заведения задължават децата да приказват немски и в междучасието, само че кой ли може да го управлява? Нивото на образование по предписание е ниско, работата на учителите - мъчителна, обезкуражаваща даже. В тези квартали учителите от време на време са принудени да се специализират в допълнение като обществени служащи, мирови съдии или престъпни следователи.
Когато преподавах в едно учебно заведение, бързо ми направи усещане, че измежду мюсюлманските деца девойките са изключително онеправдани. Момчетата от турски или арабски генезис без задръжки дават воля на своите превъзбуди и по този метод показват мощ и предимство, до момента в който девойките стоят настрани, неведнъж с коси, прибрани под забрадката. Със злоба следят своите немски съученички, които го дават доста доброволно и носят много фриволно облекло. На мюсюлманските девойки нормално не им е разрешено да тестват бъдещите си обществени функции в игровите взаимоотношения с другия пол, тъй като другояче техните консервативни фамилии бързо ще ги разгласят за „ пачаври ".
Пример за това е Фатима, едно момиче от турско семейство. Тъй като постоянно закъсняваше за първия час, неколцина учители ме помолиха да се намеся като неин класен началник. Поговорихме и бързо разбрах каква е повода. Преди първия час Фатима имала потребност от 15 минути в тоалетната, с цел да смъкне забрадката и наметката си и да обуе тесни джинси и съвременна блузка. После - да разпусне косите и да начерви устните си, както си му редът за една тийнейджърка. Просто желала в клас да наподобява като своите приятелки Катрин и Елза. След часовете следвало противоположното преображение. Брат ѝ, който бил заразял учебното заведение и в този момент изпълнявал функционалността на честен надзирател над своята умна сестра, не бивало да я зърва иначе, с изключение на забулена и в строго облекло. Моралът (или честта) компенсира неналичието на обучение. Братът съпровождал сестра си до бащиния им дом и по този начин я предпазвал от заплахите на „ безнравствения " огромен град. Представете си единствено какви усеща изпитват такива девойки, които нямат право да развиват личността си и непрекъснато са под съмнението, че могат да станат „ немски пачаври ", в случай че я няма строгата протекция от страна на мъжете в фамилията ", написа Райнер Вернер.
"Старателни, амбициозни и добре възпитани деца "
Учителят споделя опит и от друго учебно заведение: „ В началните гимназиални класове до 40% от децата идваха от фамилии с задграничен генезис. Това бяха старателни, амбициозни и добре възпитани деца. Особено ангажирани бяха мюсюлманските девойки. Да, те носеха забрадки като знак на своята религиозна и културна принадлежност, само че другояче полагаха всички вероятни старания, с цел да блеснат с положителни резултати. Разбира се, имаше проблеми с немския език. Независимо от обстоятелството, че са родени в Германия, тези деца няма по какъв начин да усвоят фините нюанси на езика, които при едно дете от добре образовано немско семейство са нещо напълно естествено. За всекидневни диалози човек се нуждае от към 5 000 думи, само че в случай че искаш да проникнеш в космоса на класическата немска литература, ти трябват най-малко 20 000 думи ", изяснява Вернер.
По-нататък учителят споделя по какъв начин основал кръжок за разискване на едно произведение от Херман Хесе: „ Макар че се организираше в извънкласно време, в кръжока се записаха девет ученика - осем девойки и едно момче. Другите момчета избраха да ритат футбол на игрището. В продължение на четири седмици четохме и анализирахме творбата, от време на време изречение по изречение. И предстоящият триумф пристигна: на класното по тематиката всички мюсюлмански девойки дадоха минимум задоволителен резултат. По ослепителен метод се удостовери това, което просветителните специалисти непрестанно повтарят: владеенето на езика е алфата и омегата на общественото издигане посредством обучение. То е и поръчител за сполучливата обществена интеграция. "
В края на публикацията създателят цитира едно проучване на берлинския Институт за популацията и развиването, съгласно което в областта на образованието турските девойки са измежду най-печелившите по пътя към същинската интеграция. „ Те към този момент застигат немските си връстнички. Сред най-хубавите 10 ученика от един гимназиален випуск множеството нормално са девойки. А девойките с задгранични корени дават значителен принос за това класиране ", написа създателят и заключава: "Мюсюлманските девойки стартират да си пробиват път. И би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да ги подкрепим ".
Райнер Вернер е учител и създател на книгата "Всичко зависи от учителя ".
В началото на публикацията създателят споделя една на пръв взор необикновена история. Баща на турско момиче желае да запише щерка си в гимназия и особено се осведомява дали в това учебно заведение има доста деца от задграничен генезис. „ Но Вие самият сте чужденец " - ненадейно отвръща шефът. На което бащата изяснява, че не желал да има нищо общо с турците от своя берлински квартал. И че щерка му трябвало да научи немски език като хората - в учебно заведение, където в това число и през междучасията се приказва на немски.
„ Този образец удостоверява една наклонност, която социолозите записват към този момент от много време. В Германия е зародила турска междинна класа, която е насочена към триумф и обществено израстване - и възпитава децата си точно в този дух. В Берлин такива фамилии се пробват да записват децата си в учебни заведения с високи просветителни стандарти. За да избегнат наложителното записване в учебно заведение по местоживеене, те даже записват децата си при някоя вуйна или братовчедка в по-заможен берлински квартал. Какво ли не прави човек за децата.
За да не ги разгласят за "пачаври "
Съвсем друго е ситуацията в тези квартали, които социолозите назовават „ горещи точки ". Там близо 80 % от учениците са от задграничен генезис. В междучасието звучи вавилонско смесване от техните майчини езици. Някои учебни заведения задължават децата да приказват немски и в междучасието, само че кой ли може да го управлява? Нивото на образование по предписание е ниско, работата на учителите - мъчителна, обезкуражаваща даже. В тези квартали учителите от време на време са принудени да се специализират в допълнение като обществени служащи, мирови съдии или престъпни следователи.
Когато преподавах в едно учебно заведение, бързо ми направи усещане, че измежду мюсюлманските деца девойките са изключително онеправдани. Момчетата от турски или арабски генезис без задръжки дават воля на своите превъзбуди и по този метод показват мощ и предимство, до момента в който девойките стоят настрани, неведнъж с коси, прибрани под забрадката. Със злоба следят своите немски съученички, които го дават доста доброволно и носят много фриволно облекло. На мюсюлманските девойки нормално не им е разрешено да тестват бъдещите си обществени функции в игровите взаимоотношения с другия пол, тъй като другояче техните консервативни фамилии бързо ще ги разгласят за „ пачаври ".
Пример за това е Фатима, едно момиче от турско семейство. Тъй като постоянно закъсняваше за първия час, неколцина учители ме помолиха да се намеся като неин класен началник. Поговорихме и бързо разбрах каква е повода. Преди първия час Фатима имала потребност от 15 минути в тоалетната, с цел да смъкне забрадката и наметката си и да обуе тесни джинси и съвременна блузка. После - да разпусне косите и да начерви устните си, както си му редът за една тийнейджърка. Просто желала в клас да наподобява като своите приятелки Катрин и Елза. След часовете следвало противоположното преображение. Брат ѝ, който бил заразял учебното заведение и в този момент изпълнявал функционалността на честен надзирател над своята умна сестра, не бивало да я зърва иначе, с изключение на забулена и в строго облекло. Моралът (или честта) компенсира неналичието на обучение. Братът съпровождал сестра си до бащиния им дом и по този начин я предпазвал от заплахите на „ безнравствения " огромен град. Представете си единствено какви усеща изпитват такива девойки, които нямат право да развиват личността си и непрекъснато са под съмнението, че могат да станат „ немски пачаври ", в случай че я няма строгата протекция от страна на мъжете в фамилията ", написа Райнер Вернер.
"Старателни, амбициозни и добре възпитани деца "
Учителят споделя опит и от друго учебно заведение: „ В началните гимназиални класове до 40% от децата идваха от фамилии с задграничен генезис. Това бяха старателни, амбициозни и добре възпитани деца. Особено ангажирани бяха мюсюлманските девойки. Да, те носеха забрадки като знак на своята религиозна и културна принадлежност, само че другояче полагаха всички вероятни старания, с цел да блеснат с положителни резултати. Разбира се, имаше проблеми с немския език. Независимо от обстоятелството, че са родени в Германия, тези деца няма по какъв начин да усвоят фините нюанси на езика, които при едно дете от добре образовано немско семейство са нещо напълно естествено. За всекидневни диалози човек се нуждае от към 5 000 думи, само че в случай че искаш да проникнеш в космоса на класическата немска литература, ти трябват най-малко 20 000 думи ", изяснява Вернер.
По-нататък учителят споделя по какъв начин основал кръжок за разискване на едно произведение от Херман Хесе: „ Макар че се организираше в извънкласно време, в кръжока се записаха девет ученика - осем девойки и едно момче. Другите момчета избраха да ритат футбол на игрището. В продължение на четири седмици четохме и анализирахме творбата, от време на време изречение по изречение. И предстоящият триумф пристигна: на класното по тематиката всички мюсюлмански девойки дадоха минимум задоволителен резултат. По ослепителен метод се удостовери това, което просветителните специалисти непрестанно повтарят: владеенето на езика е алфата и омегата на общественото издигане посредством обучение. То е и поръчител за сполучливата обществена интеграция. "
В края на публикацията създателят цитира едно проучване на берлинския Институт за популацията и развиването, съгласно което в областта на образованието турските девойки са измежду най-печелившите по пътя към същинската интеграция. „ Те към този момент застигат немските си връстнички. Сред най-хубавите 10 ученика от един гимназиален випуск множеството нормално са девойки. А девойките с задгранични корени дават значителен принос за това класиране ", написа създателят и заключава: "Мюсюлманските девойки стартират да си пробиват път. И би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да ги подкрепим ".
Райнер Вернер е учител и създател на книгата "Всичко зависи от учителя ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ