&format=webp)
България вместо Великобритания: защо бъдещите лекари избират Източна Европа
Все повече младежи избират да учат медицина в Източна Европа поради строгия предел на местата в медицинските университети на територията на Англия.
Фрея Мандапали от Престън е една от тях, споделя BBC.
Тя е на 19 години и идва от семейство на медици. Родителите ѝ работят в локалната болница на Престън, а по-голямата ѝ сестра е приключила медицина в Единбург и към този момент е квалифициран доктор.
„ Именно тя ме въодушеви да потегли по същия път “, споделя Фрея.
Но с цел да влезе човек в медицински университет във Англия, едно от изискванията са отличните оценки – най-малко три шестици на изпитите, както и високи резултати по всички предмети. Фрея не съумява да ги реализира. Въпреки че получава предложения за изявленията, въпреки всичко не получава нито едно място.
Тя обмисля да си вземе една година отмора, само че фамилен другар ѝ споделя за опцията да учи в Пловдив, България.
„ Бях извънредно обезпокоена първоначално, само че градът е извънредно хубав, а и бързо си открих среда “, споделя медицинаФрея, която към този момент е във втори курс компетентност „ Медицина “.
На територията на Англия тази година към 8100 студенти са почнали да учат тази компетентност – с хиляда повече по отношение на преди две години, само че към момента надалеч от задачата на държавното управление – 15 000 до 2031 година
Поради рестриктивните мерки, конкуренцията за място е яростна и доста младежи търсят опция в чужбина.
„ От уста на уста “
Мохамед Аднан Пател от Болтън е в пети курс в същия университет в Пловдив. И той научава за опцията посредством другари.
„ Един мой другар ми показа, че брат му към този момент учи в България и той самият възнамерява да замине “, споделя той.
„ Майка ми беше извънредно разтревожена, татко ми искаше да бъда мощен и самостоятелен, само че фамилията ми не знаеше какво да чака. Постепенно обаче паниките изчезнаха. “
Медицинският университет в Пловдив е измежду най-престижните в България и приема единствено част от претендентите си. Въпреки че изисква тапия, приемът се базира главно на кандидатстудентски изпит.
Според Веселина Горанова, заместник-ректор по образованието, измежду студентите има младежи от Гърция, Турция, Италия, Германия, Канада, Съединени американски щати – само че най-голямата група са британците: „ към 40% идват от Обединеното кралство. “
Това се дължи освен на обстоятелството, че образованието е на британски, само че и на добре развита мрежа от организации, които подкрепят претендентите.
Д-р Мухамад Хамза от Блекбърн, който е приключил в Пловдив предходната година, през днешния ден оказва помощ на новите студенти да се приспособяват. Той работи за MedConnect Europe Ltd – лондонска организация с офиси на територията на Източна Европа.
„ Помагаме им с намиране на квартира, документи, полети, даже ги посрещаме на летището. Настаняваме ги, оказваме помощ им да си купят нужните неща – чаршафи, посуда, SIM карти, интернет. Понеже не знаят езика, нашите представители им спомагат “, изяснява той.
Самият доктор Хамза към този момент работи като ортодонт в Чорли. Той споделя, че образованието в България му дава „ извънредно на практика опит “:
„ Тук се изисква да правим голям брой действителни и комплицирани процедури, тъй че когато започнах работа във Англия, към този момент имах добра основа. “
Студентите би трябвало да бъдат подготвени за строгия график, тъй като постоянно часовете стартират в 7:30 сутринта и не престават до 18:00.
Освен това учат български език, с цел да могат да поддържат връзка с пациенти в клиничните си години.
Милена Мулешкова, учител по езика, изяснява:
„ Първата година се учи ежедневна връзка, а втората е ориентирана към здравната терминология. “
Медицинското образование в България продължава шест години – с една повече, в сравнение с във Англия, само че това е стандарт за континентална Европа. Завършилите получават тапия, приета от General Medical Council в Англия, което им разрешава да работят в NHS без полагането на спомагателни изпити.
Това обаче може да се промени след 2028 година, когато Англия ще преразглежда споразуменията си с Европейски Съюз.
През последните години NHS от ден на ден разчита на задгранични медици. През 2023 година 68% от новопостъпилите лекари са били интернационалните фрагменти, като наклонността пораства.
В момента NHS третира претендентите от Англия и чужбина по един и същи метод при назначение и образование. Но това основава напрежение измежду младите английски лекари, които считат, че са изместени от задгранични сътрудници. В началото на октомври те гласоподават за стачка заради дефицита тук-там за специализация.
Здравният министър Уес Стрийтинг към този момент съобщи, че поддържа концепцията приключилите британци да бъдат с приоритет.
А това значи, че британците, приключили медицина в чужбина, може също да бъдат обсъждани като „ задгранични претенденти “.
„ Честно казано, много е ужасно “, признава Мохамед. „ Тази тематика се разисква все по-често, колкото повече наближаваме момента да стартираме работа. Създава много стрес. “
Въпреки това NHS има и различен проблем – задържането на фрагменти. Миналата година в Северозападна Англия един на всеки 10 лекари е напуснал системата, като някои са се преместили в Канада, Австралия или страните от Персийския залив.
Тъй като популацията е застаряващо и потребността от медицински фрагменти пораства, битката за привличане на лекари по света единствено ще се ускорява.
Д-р Хамза е на мнението, че ползата към образование в Източна Европа няма да намалее:
„ Напротив – единствено ще се усили. Търсенето на лекари и зъболекари е голямо – освен във Англия, а на всички места по света. “
Фрея Мандапали от Престън е една от тях, споделя BBC.
Тя е на 19 години и идва от семейство на медици. Родителите ѝ работят в локалната болница на Престън, а по-голямата ѝ сестра е приключила медицина в Единбург и към този момент е квалифициран доктор.
„ Именно тя ме въодушеви да потегли по същия път “, споделя Фрея.
Но с цел да влезе човек в медицински университет във Англия, едно от изискванията са отличните оценки – най-малко три шестици на изпитите, както и високи резултати по всички предмети. Фрея не съумява да ги реализира. Въпреки че получава предложения за изявленията, въпреки всичко не получава нито едно място.
Тя обмисля да си вземе една година отмора, само че фамилен другар ѝ споделя за опцията да учи в Пловдив, България.
„ Бях извънредно обезпокоена първоначално, само че градът е извънредно хубав, а и бързо си открих среда “, споделя медицинаФрея, която към този момент е във втори курс компетентност „ Медицина “.
На територията на Англия тази година към 8100 студенти са почнали да учат тази компетентност – с хиляда повече по отношение на преди две години, само че към момента надалеч от задачата на държавното управление – 15 000 до 2031 година
Поради рестриктивните мерки, конкуренцията за място е яростна и доста младежи търсят опция в чужбина.
„ От уста на уста “
Мохамед Аднан Пател от Болтън е в пети курс в същия университет в Пловдив. И той научава за опцията посредством другари.
„ Един мой другар ми показа, че брат му към този момент учи в България и той самият възнамерява да замине “, споделя той.
„ Майка ми беше извънредно разтревожена, татко ми искаше да бъда мощен и самостоятелен, само че фамилията ми не знаеше какво да чака. Постепенно обаче паниките изчезнаха. “
Медицинският университет в Пловдив е измежду най-престижните в България и приема единствено част от претендентите си. Въпреки че изисква тапия, приемът се базира главно на кандидатстудентски изпит.
Според Веселина Горанова, заместник-ректор по образованието, измежду студентите има младежи от Гърция, Турция, Италия, Германия, Канада, Съединени американски щати – само че най-голямата група са британците: „ към 40% идват от Обединеното кралство. “
Това се дължи освен на обстоятелството, че образованието е на британски, само че и на добре развита мрежа от организации, които подкрепят претендентите.
Д-р Мухамад Хамза от Блекбърн, който е приключил в Пловдив предходната година, през днешния ден оказва помощ на новите студенти да се приспособяват. Той работи за MedConnect Europe Ltd – лондонска организация с офиси на територията на Източна Европа.
„ Помагаме им с намиране на квартира, документи, полети, даже ги посрещаме на летището. Настаняваме ги, оказваме помощ им да си купят нужните неща – чаршафи, посуда, SIM карти, интернет. Понеже не знаят езика, нашите представители им спомагат “, изяснява той.
Самият доктор Хамза към този момент работи като ортодонт в Чорли. Той споделя, че образованието в България му дава „ извънредно на практика опит “:
„ Тук се изисква да правим голям брой действителни и комплицирани процедури, тъй че когато започнах работа във Англия, към този момент имах добра основа. “
Студентите би трябвало да бъдат подготвени за строгия график, тъй като постоянно часовете стартират в 7:30 сутринта и не престават до 18:00.
Освен това учат български език, с цел да могат да поддържат връзка с пациенти в клиничните си години.
Милена Мулешкова, учител по езика, изяснява:
„ Първата година се учи ежедневна връзка, а втората е ориентирана към здравната терминология. “
Медицинското образование в България продължава шест години – с една повече, в сравнение с във Англия, само че това е стандарт за континентална Европа. Завършилите получават тапия, приета от General Medical Council в Англия, което им разрешава да работят в NHS без полагането на спомагателни изпити.
Това обаче може да се промени след 2028 година, когато Англия ще преразглежда споразуменията си с Европейски Съюз.
През последните години NHS от ден на ден разчита на задгранични медици. През 2023 година 68% от новопостъпилите лекари са били интернационалните фрагменти, като наклонността пораства.
В момента NHS третира претендентите от Англия и чужбина по един и същи метод при назначение и образование. Но това основава напрежение измежду младите английски лекари, които считат, че са изместени от задгранични сътрудници. В началото на октомври те гласоподават за стачка заради дефицита тук-там за специализация.
Здравният министър Уес Стрийтинг към този момент съобщи, че поддържа концепцията приключилите британци да бъдат с приоритет.
А това значи, че британците, приключили медицина в чужбина, може също да бъдат обсъждани като „ задгранични претенденти “.
„ Честно казано, много е ужасно “, признава Мохамед. „ Тази тематика се разисква все по-често, колкото повече наближаваме момента да стартираме работа. Създава много стрес. “
Въпреки това NHS има и различен проблем – задържането на фрагменти. Миналата година в Северозападна Англия един на всеки 10 лекари е напуснал системата, като някои са се преместили в Канада, Австралия или страните от Персийския залив.
Тъй като популацията е застаряващо и потребността от медицински фрагменти пораства, битката за привличане на лекари по света единствено ще се ускорява.
Д-р Хамза е на мнението, че ползата към образование в Източна Европа няма да намалее:
„ Напротив – единствено ще се усили. Търсенето на лекари и зъболекари е голямо – освен във Англия, а на всички места по света. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ