Експерти: Все повече българи се решават да потърсят помощ заради домашно насилие
Все повече хора у нас се вземат решение да потърсят помощ при случаи на домашно принуждение, разясниха за Българска телеграфна агенция психолозите проф. Маргарита Бакрачева от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във фондация „ Асоциация Анимус “.
В последните дни тематиката за насилието провокира сериозна социална реакция, в доста градове на страната се организираха митинги в поддръжка на потърпевшо 18-годишно момиче от Стара Загора , а в Народното събрание бяха импортирани нови оферти за промени в Наказателния кодекс и в Закона за отбрана от домашното принуждение, които ще бъдат разисквани на изключително съвещание в понеделник.
За първото шестмесечие на 2023 година в Министерството на вътрешните работи са получени 1950 заповеди за отбрана от домашно принуждение. От тях 647 са заповедите за непрекъсната отбрана, а 1303 - за незабавна отбрана, сочат систематизираните данни, които събира и обработва Главна дирекция „ Национална полиция “. С 40 % са се нараснали формираните досъдебни производства за закононарушения, осъществени в изискванията на домашно принуждение. За първото шестмесечие на годината те са 596, по отношение на 426 за същия интервал на предходната година. Според данните на Министерство на вътрешните работи единствено през юни т.г. са разкрити 35 случая на домашно принуждение. Нивото на разкриваемост е 3,8 %.
Повече случаи на домашно принуждение и след Коронавирус пандемията
Статистиката демонстрира растеж на случаите на домашно принуждение по време на COVID пандемията, а и след отпадането на ограниченията тази наклонност се резервира, означи проф. Маргарита Бакрачева. Според нея чувството, че живеем в несигурна среда и не се постановат санкции за такива прояви, че хората няма да оказват помощ от боязън да не пострадат, има неподходящ резултат, защото покачва толерантността към принуждение.
В България хората от ден на ден имат културата да търсят помощ, когато са станали жертва на домашно принуждение, само че главният проблем е неналичието на религия в институциите, счита и психотерапевтът Катя Кръстанова. Тя също уточни, че след пандемията има нарастване на случаите на домашно принуждение у нас. За 2022 година имахме 2764 клиенти потърсили помощ от услуги, ръководени от Фондация „ Асоциация Анимус “, като на националната телефонна линия 0800 1 8676 има най-вече позвънявания – 2300, уточни тя и направи съпоставяне с 2019 година – тогава на горещата телефонна линия са се обадили 1713 души.
Причините са разнородни, съгласно експерта. През самата пандемия е следен доста внезапен пик на случаите на домашно принуждение поради затворените пространства. След това обаче те се задържаха, тъй като последствията се оказаха съществени в прочувствен проект, разяснява Кръстанова и означи, че пандемията е оставила отпечатък, обвързван с повече тревога, неустановеност, което се отразява на всички в фамилиите.
Кои хора стават най-често жертви и по какъв начин човек се трансформира в принудител
Профилът на човек, който може да се трансформира в принудител, стартира още от най-ранните години - когато няма асертивност, т.е. да знам моите граници и да ги не отстъпвам, само че без да нарушавам границите на другите, сподели проф. Бакрачева. Това държание, без значение дали е прекопирване на непознати модели или реактивен отговор на самоотбрана, е обезщетителна функционалност на това, че човек не е построил своя действителна персонална норма в тази посока, изясни тя. В доста случаи, с изключение на личностните особености и по-високо изразени така наречен тъмни черти на личността и изключително психопатия, садизъм, одобряването и поддържането на този модел се дефинира от средата. Тези хора биха се трансформирали, в случай че живеят в среда, която им основава възприятие на самостоятелност и им демонстрира по-различни форми, в които да показват и отстояват своите граници, означи психологът. Работата в тази посока може да бъде предварителна защита, преди детето да влезе в този модел на насилника, който се героизира с това, че реализира нещата, които желае, без значение по какъв метод, изясни тя.
Проф. Бакрачева разказа профила на жертвата с ирационалния модел на боязън и виновност, които изпитват хората, обект на принуждение. Човек има потребност от пояснение и по тази причина търси виновността в себе си, разяснява тя. Според нея точно страхът и срамът са двете бариери пред това да се потърси помощ. Тя цитира имитация от едно от проучванията, които екипът ѝ прави с младежи – принуждение постоянно ще има, само че то може да бъде спряно, в случай че всеки знае по какъв начин да се отбрани. Всеки евентуално е застрашен от някаква форма на неправда или принуждение, само че в случай че има към кого да се обърне и от кое място да потърси помощ, това му дава убеденост и е един от методите да не влезе в този модел на жертва, счита проф. Бакрачева. Затова съгласно нея е значимо да се преодоляват страха и срама - колкото повече човек оставя да бъде упражнявано върху него принуждение, толкоз повече този модел се затвърждава.
Според Катя Кръстанова е мъчно да се направи категоризация по обществени признаци кои хора стават най-често жертва на домашно принуждение, както и кои се демонстрират като насилници. Пострадалите са разнообразни видове хора, от разнообразни обществени групи, уточни тя.
По данни на „ Асоциация Анимус “ най-вече са дамите, жертва на домашно принуждение, по-малко са децата, само че те нормално са в фамилиите, където към този момент има родител, жертва на принуждение. Това, което прави усещане е, че на горещата телефонна линия се обаждат и доста възрастни хора, измъчвани от порасналите си деца, означи специалистът.
Извършителите също са разнообразни видове хора, общото сред тях е, че по един или различен метод не могат да удържат експанзията си. Това, в композиция с други житейски провокации, ги довежда до положение, в което, чувствайки се лабилни и несигурни, имат потребност да упражняват власт и надзор над най-близките си, с цел да успокоят самите себе си, разяснява Кръстанова.
Жертвите постоянно не имат вяра, че ще получат помощ
В България хората от ден на ден имат културата да търсят помощ, само че главният проблем е неналичието на религия в институциите, разяснява Кръстанова. Причината е, че жертвата не има вяра, че в случай че потърси помощ, ще я получи. Сериозен проблем за съдилищата е, че огромен % от жертвите на домашно принуждение, които сезират районните съдилища с искане за ограничаваща заповед, по-късно отдръпват молбите, тъй като не имат вяра, че ще получат задоволително сигурна отбрана, добави тя. От друга страна, по думите й, насилникът ги подлага непрестанно на напън да отдръпват исковата молба. Когато в града, в региона има съвещателен център за домашно принуждение и жертвите получават психическа и обществена поддръжка, те по-лесно удържат на сходен напън. Когато няма такива центрове, жертвите се усещат доста по-разколебани, съгласно наблюденията на експерта. В такива случаи тежестта пада напълно върху юристите и от тяхната ангажираност зависи жертвите да не изтеглят сезиращите молби.
Кризисните центрове в страната сега са по-малко от 20, няма такива във всички административни области, сподели Кръстанова. До края на годината се чака да отвори единствено още един – в Сливен, с 10 места за настаняване.
Необходими са стъпки, с цел да се убедят хората в сигурността на средата, счита и проф. Бакрачева. Според нея увеличението на случаите на принуждение се дължи до известна степен на фактори като обществени мрежи, съвременни модели на държание, персонални особености, афект, само че изключително мощно въздействие оказва чувството на хората, че има закони, само че те не се ползват. Именно това в най-висока степен води до липса на религия в справедливостта, а и до това, че в случай че на насилника му се размине един път наказването, той е по-склонен да упражни принуждение още веднъж, счита психологът.
Освен закони, би трябвало и смяна на настройките - без приемливост към насилието
От фондация „ Анимус “ считат, че признатите в края на пленарната сесия на Народното събрание промени в Закона за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН) са доста огромен прогрес в вярната посока.
От друга страна, останаха някои неща, които не престават да се дебатират сега в Народното събрание, като предлагането за принуждение при така наречен интимна връзка (при която няма брак или фактическо съжителство), разяснява Катя Кръстанова. Този вид случаи към момента не са в обсега на закона, продължава да липсва определение за другите форми на принуждение. Но същинска отбрана на жертвите на домашно принуждение, съгласно психолога, ще има, когато има действително правоприлагане във всеки един аспект на настоящото законодателство - освен в Закона за отбрана от домашното принуждение, само че и в Закона за протекция на детето и цялата подзаконова нормативна база на Министерство на вътрешните работи, обвързвана със ЗЗДН.
В момента по-скоро има недостиг да се познава изцяло нормативната база и да се ползва в целокупност, с цел да има задоволителен резултат, считат от „ Анимус “. Надяваме се да има спомагателни образования за полицията и съда за оценка на риска при домашно принуждение - това са нови неща, които влязоха в закона - с цел да има съответстващи ограничения от страна на съдилищата, споделят от фондацията. Има два пътя за отбрана – единият е незабавната отбрана, обезпечаване на сигурност чрез ЗЗДН, а другият е наказателната отговорност и възмездието за осъщественото действие, акцентира Кръстанова.
Съветът на експерта е жертвите просто да не мълчат, да не одобряват, че това е норма и се случва на всички, а по-скоро да търсят връзка, да приказват с другари, родственици за това, което им се случва, с цел да видят, че има и различен метод на живот без принуждение. Страхът е доста огромен, изключително когато си жертва на физическо принуждение, акцентира Кръстанова. Но освен - когато редовно ти се вменява, че ти си малоумен, че не можеш да се оправиш, че без насилника няма да оцелееш, че няма къде да отидеш – това са тежки непрекъснати операции, които могат да убедят всеки човек, и той с времето стартира да има вяра, че не става за нищо, добави психологът.
Проф. Маргарита Бакрачева счита, че с изключение на законодателни ограничения, това, което може да предотврати случаите на принуждение, е гражданската позиция и смяната в настройките на обществото. На фона на нещастия хората се сплотяват, разяснява тя и уточни, че демонстрациите в поддръжка на момичето от Стара Загора са били по-скоро знак от хората, че няма да толерират повече такива прояви, без значение за каква форма на принуждение става въпрос. Ефективно решение е реакцията - когато не се оставят нещата незабелязани, означи проф. Бакрачева. Това съгласно нея обаче изисква време, защото става въпрос за смяна на настройка. Трябва да има смяна в обществото, тъй че да няма никаква приемливост към каквато и да е форма на принуждение, в това число в учебно заведение и на улицата, безапелационна е тя.
Специалистът даде като добър образец националната стратегия за нулева приемливост към принуждение в учебно заведение, самодейност на МОН и УНИЦЕФ, като задачата е да се работи освен с тези, които са били обект на принуждение, само че и с причинителите, и с тези които са били очевидци, с цел да знаят по какъв начин да реагират в такива случаи . Хората от ранна детска възраст би трябвало да изградят чувството, че не са сами и може да потърсят помощ, да знаят, че някой ще им обърне внимание, а няма да ги сочи с пръст, сподели още проф. Маргарита Бакрачева.
В последните дни тематиката за насилието провокира сериозна социална реакция, в доста градове на страната се организираха митинги в поддръжка на потърпевшо 18-годишно момиче от Стара Загора , а в Народното събрание бяха импортирани нови оферти за промени в Наказателния кодекс и в Закона за отбрана от домашното принуждение, които ще бъдат разисквани на изключително съвещание в понеделник.
За първото шестмесечие на 2023 година в Министерството на вътрешните работи са получени 1950 заповеди за отбрана от домашно принуждение. От тях 647 са заповедите за непрекъсната отбрана, а 1303 - за незабавна отбрана, сочат систематизираните данни, които събира и обработва Главна дирекция „ Национална полиция “. С 40 % са се нараснали формираните досъдебни производства за закононарушения, осъществени в изискванията на домашно принуждение. За първото шестмесечие на годината те са 596, по отношение на 426 за същия интервал на предходната година. Според данните на Министерство на вътрешните работи единствено през юни т.г. са разкрити 35 случая на домашно принуждение. Нивото на разкриваемост е 3,8 %.
Повече случаи на домашно принуждение и след Коронавирус пандемията
Статистиката демонстрира растеж на случаите на домашно принуждение по време на COVID пандемията, а и след отпадането на ограниченията тази наклонност се резервира, означи проф. Маргарита Бакрачева. Според нея чувството, че живеем в несигурна среда и не се постановат санкции за такива прояви, че хората няма да оказват помощ от боязън да не пострадат, има неподходящ резултат, защото покачва толерантността към принуждение.
В България хората от ден на ден имат културата да търсят помощ, когато са станали жертва на домашно принуждение, само че главният проблем е неналичието на религия в институциите, счита и психотерапевтът Катя Кръстанова. Тя също уточни, че след пандемията има нарастване на случаите на домашно принуждение у нас. За 2022 година имахме 2764 клиенти потърсили помощ от услуги, ръководени от Фондация „ Асоциация Анимус “, като на националната телефонна линия 0800 1 8676 има най-вече позвънявания – 2300, уточни тя и направи съпоставяне с 2019 година – тогава на горещата телефонна линия са се обадили 1713 души.
Причините са разнородни, съгласно експерта. През самата пандемия е следен доста внезапен пик на случаите на домашно принуждение поради затворените пространства. След това обаче те се задържаха, тъй като последствията се оказаха съществени в прочувствен проект, разяснява Кръстанова и означи, че пандемията е оставила отпечатък, обвързван с повече тревога, неустановеност, което се отразява на всички в фамилиите.
Кои хора стават най-често жертви и по какъв начин човек се трансформира в принудител
Профилът на човек, който може да се трансформира в принудител, стартира още от най-ранните години - когато няма асертивност, т.е. да знам моите граници и да ги не отстъпвам, само че без да нарушавам границите на другите, сподели проф. Бакрачева. Това държание, без значение дали е прекопирване на непознати модели или реактивен отговор на самоотбрана, е обезщетителна функционалност на това, че човек не е построил своя действителна персонална норма в тази посока, изясни тя. В доста случаи, с изключение на личностните особености и по-високо изразени така наречен тъмни черти на личността и изключително психопатия, садизъм, одобряването и поддържането на този модел се дефинира от средата. Тези хора биха се трансформирали, в случай че живеят в среда, която им основава възприятие на самостоятелност и им демонстрира по-различни форми, в които да показват и отстояват своите граници, означи психологът. Работата в тази посока може да бъде предварителна защита, преди детето да влезе в този модел на насилника, който се героизира с това, че реализира нещата, които желае, без значение по какъв метод, изясни тя.
Проф. Бакрачева разказа профила на жертвата с ирационалния модел на боязън и виновност, които изпитват хората, обект на принуждение. Човек има потребност от пояснение и по тази причина търси виновността в себе си, разяснява тя. Според нея точно страхът и срамът са двете бариери пред това да се потърси помощ. Тя цитира имитация от едно от проучванията, които екипът ѝ прави с младежи – принуждение постоянно ще има, само че то може да бъде спряно, в случай че всеки знае по какъв начин да се отбрани. Всеки евентуално е застрашен от някаква форма на неправда или принуждение, само че в случай че има към кого да се обърне и от кое място да потърси помощ, това му дава убеденост и е един от методите да не влезе в този модел на жертва, счита проф. Бакрачева. Затова съгласно нея е значимо да се преодоляват страха и срама - колкото повече човек оставя да бъде упражнявано върху него принуждение, толкоз повече този модел се затвърждава.
Според Катя Кръстанова е мъчно да се направи категоризация по обществени признаци кои хора стават най-често жертва на домашно принуждение, както и кои се демонстрират като насилници. Пострадалите са разнообразни видове хора, от разнообразни обществени групи, уточни тя.
По данни на „ Асоциация Анимус “ най-вече са дамите, жертва на домашно принуждение, по-малко са децата, само че те нормално са в фамилиите, където към този момент има родител, жертва на принуждение. Това, което прави усещане е, че на горещата телефонна линия се обаждат и доста възрастни хора, измъчвани от порасналите си деца, означи специалистът.
Извършителите също са разнообразни видове хора, общото сред тях е, че по един или различен метод не могат да удържат експанзията си. Това, в композиция с други житейски провокации, ги довежда до положение, в което, чувствайки се лабилни и несигурни, имат потребност да упражняват власт и надзор над най-близките си, с цел да успокоят самите себе си, разяснява Кръстанова.
Жертвите постоянно не имат вяра, че ще получат помощ
В България хората от ден на ден имат културата да търсят помощ, само че главният проблем е неналичието на религия в институциите, разяснява Кръстанова. Причината е, че жертвата не има вяра, че в случай че потърси помощ, ще я получи. Сериозен проблем за съдилищата е, че огромен % от жертвите на домашно принуждение, които сезират районните съдилища с искане за ограничаваща заповед, по-късно отдръпват молбите, тъй като не имат вяра, че ще получат задоволително сигурна отбрана, добави тя. От друга страна, по думите й, насилникът ги подлага непрестанно на напън да отдръпват исковата молба. Когато в града, в региона има съвещателен център за домашно принуждение и жертвите получават психическа и обществена поддръжка, те по-лесно удържат на сходен напън. Когато няма такива центрове, жертвите се усещат доста по-разколебани, съгласно наблюденията на експерта. В такива случаи тежестта пада напълно върху юристите и от тяхната ангажираност зависи жертвите да не изтеглят сезиращите молби.
Кризисните центрове в страната сега са по-малко от 20, няма такива във всички административни области, сподели Кръстанова. До края на годината се чака да отвори единствено още един – в Сливен, с 10 места за настаняване.
Необходими са стъпки, с цел да се убедят хората в сигурността на средата, счита и проф. Бакрачева. Според нея увеличението на случаите на принуждение се дължи до известна степен на фактори като обществени мрежи, съвременни модели на държание, персонални особености, афект, само че изключително мощно въздействие оказва чувството на хората, че има закони, само че те не се ползват. Именно това в най-висока степен води до липса на религия в справедливостта, а и до това, че в случай че на насилника му се размине един път наказването, той е по-склонен да упражни принуждение още веднъж, счита психологът.
Освен закони, би трябвало и смяна на настройките - без приемливост към насилието
От фондация „ Анимус “ считат, че признатите в края на пленарната сесия на Народното събрание промени в Закона за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН) са доста огромен прогрес в вярната посока.
От друга страна, останаха някои неща, които не престават да се дебатират сега в Народното събрание, като предлагането за принуждение при така наречен интимна връзка (при която няма брак или фактическо съжителство), разяснява Катя Кръстанова. Този вид случаи към момента не са в обсега на закона, продължава да липсва определение за другите форми на принуждение. Но същинска отбрана на жертвите на домашно принуждение, съгласно психолога, ще има, когато има действително правоприлагане във всеки един аспект на настоящото законодателство - освен в Закона за отбрана от домашното принуждение, само че и в Закона за протекция на детето и цялата подзаконова нормативна база на Министерство на вътрешните работи, обвързвана със ЗЗДН.
В момента по-скоро има недостиг да се познава изцяло нормативната база и да се ползва в целокупност, с цел да има задоволителен резултат, считат от „ Анимус “. Надяваме се да има спомагателни образования за полицията и съда за оценка на риска при домашно принуждение - това са нови неща, които влязоха в закона - с цел да има съответстващи ограничения от страна на съдилищата, споделят от фондацията. Има два пътя за отбрана – единият е незабавната отбрана, обезпечаване на сигурност чрез ЗЗДН, а другият е наказателната отговорност и възмездието за осъщественото действие, акцентира Кръстанова.
Съветът на експерта е жертвите просто да не мълчат, да не одобряват, че това е норма и се случва на всички, а по-скоро да търсят връзка, да приказват с другари, родственици за това, което им се случва, с цел да видят, че има и различен метод на живот без принуждение. Страхът е доста огромен, изключително когато си жертва на физическо принуждение, акцентира Кръстанова. Но освен - когато редовно ти се вменява, че ти си малоумен, че не можеш да се оправиш, че без насилника няма да оцелееш, че няма къде да отидеш – това са тежки непрекъснати операции, които могат да убедят всеки човек, и той с времето стартира да има вяра, че не става за нищо, добави психологът.
Проф. Маргарита Бакрачева счита, че с изключение на законодателни ограничения, това, което може да предотврати случаите на принуждение, е гражданската позиция и смяната в настройките на обществото. На фона на нещастия хората се сплотяват, разяснява тя и уточни, че демонстрациите в поддръжка на момичето от Стара Загора са били по-скоро знак от хората, че няма да толерират повече такива прояви, без значение за каква форма на принуждение става въпрос. Ефективно решение е реакцията - когато не се оставят нещата незабелязани, означи проф. Бакрачева. Това съгласно нея обаче изисква време, защото става въпрос за смяна на настройка. Трябва да има смяна в обществото, тъй че да няма никаква приемливост към каквато и да е форма на принуждение, в това число в учебно заведение и на улицата, безапелационна е тя.
Специалистът даде като добър образец националната стратегия за нулева приемливост към принуждение в учебно заведение, самодейност на МОН и УНИЦЕФ, като задачата е да се работи освен с тези, които са били обект на принуждение, само че и с причинителите, и с тези които са били очевидци, с цел да знаят по какъв начин да реагират в такива случаи . Хората от ранна детска възраст би трябвало да изградят чувството, че не са сами и може да потърсят помощ, да знаят, че някой ще им обърне внимание, а няма да ги сочи с пръст, сподели още проф. Маргарита Бакрачева.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ