Психолози: Психотерапевтичните услуги трябва да бъдат включени в пакета на НЗОК
Все повече хора у нас имат нужда от съвещания с психолог и психотерапевтични услуги, само че тази активност не е контролирана, което слага страната ни измежду най-изостаналите във връзка с превантивната грижа за психологичното здраве и благоденствие. За това сигнализира на конференция през днешния ден проф. Соня Карабельова, декан на Философския факултет при СУ „ Св. Климент Охридски “ и началник на секция „ Здравна и консултативна логика на психиката ” към Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ). Срещата с медиите бе проведена във връзка 10 октомври, който се отбелязва като Световен ден на психологичното здраве.
Проф. Карабельова разясни, че в качеството си на специалист тя взе участие в Националния съвет по психологично здраве към Министерството на здравеопазването, конституиран преди 3 години, и споделя упованието, че учредената към него работна група ще създаде стандарти за психическо консултиране и психотерапия, които ще станат част от здравното законодателство и ще създадат допустимо финансирането на тези услуги от НЗОК.
Според доцент Камелия Ханчева – началник на Секция „ Психология на развиването и образованието ” към ДПРБ и началник на Център за психологично консултиране и проучване към СУ „ Климент Охридски “, не може с акуратност да се каже какъв брой са нуждаещите се у нас от тези услуги, тъй като те не включени в пакета, покриван от Здравната каса.
Председателят на ДПРБ Стою Недин уточни, че психологичните болести съставляват 20% от световното задължение на заболяванията, а казусът с психологичното здраве и изключително с предварителната защита, е недооценен освен в България, а и в други страни.
„ По-малко от 3% от световния бюджет за опазване на здравето се отделя за справяне с потребностите на психологичното здраве, явно е какъв брой огромна е диспропорцията “, разяснява той.
По думите му, общо 15% от хората в трудоспособна възраст имат психологично разстройство по данни от 2019 година Същото се отнася и за почти 14% от възрастните на 60 и повече години. Повече от 720 000 души умират в света поради самоубийство, най-често това се случва при младежи – сред 15 и 20 години и постоянно е предшествано от леки, в множеството случаи неразпознати психологични разстройства, означи психологът.
„ Депресията и тревогата са по-чести измежду дамите. Разстройствата с недостиг на вниманието и хиперактивност и поведенческото разстройство са по-чести измежду мъжете. Разстройствата, свързани с приложимост на субстанции при мъжете, са два пъти повече по отношение на дамите “, показа още данни той.
Психологът изясни още, че у нас е притеснителна обстановката с възрастта на практикуващите психиатри, които преобладаващо са на повече от 50 години, единствено 20% от тях са под тази възраст, а в някои области междинната възраст на тези експерти е 63 – 65 години.
Според ръководителя на ДПРБ Националната тактика за психологично здраве е насочена преобладаващо към психиатричната мрежа и лечебните заведения, като не е отделено място за предварителната защита като метод и за превантивните грижи, които не са включени в нея.
„ Без психологично здраве няма здраве “, акцентира Стою Недин.
Проф. Карабельова разясни, че в качеството си на специалист тя взе участие в Националния съвет по психологично здраве към Министерството на здравеопазването, конституиран преди 3 години, и споделя упованието, че учредената към него работна група ще създаде стандарти за психическо консултиране и психотерапия, които ще станат част от здравното законодателство и ще създадат допустимо финансирането на тези услуги от НЗОК.
Според доцент Камелия Ханчева – началник на Секция „ Психология на развиването и образованието ” към ДПРБ и началник на Център за психологично консултиране и проучване към СУ „ Климент Охридски “, не може с акуратност да се каже какъв брой са нуждаещите се у нас от тези услуги, тъй като те не включени в пакета, покриван от Здравната каса.
Председателят на ДПРБ Стою Недин уточни, че психологичните болести съставляват 20% от световното задължение на заболяванията, а казусът с психологичното здраве и изключително с предварителната защита, е недооценен освен в България, а и в други страни.
„ По-малко от 3% от световния бюджет за опазване на здравето се отделя за справяне с потребностите на психологичното здраве, явно е какъв брой огромна е диспропорцията “, разяснява той.
По думите му, общо 15% от хората в трудоспособна възраст имат психологично разстройство по данни от 2019 година Същото се отнася и за почти 14% от възрастните на 60 и повече години. Повече от 720 000 души умират в света поради самоубийство, най-често това се случва при младежи – сред 15 и 20 години и постоянно е предшествано от леки, в множеството случаи неразпознати психологични разстройства, означи психологът.
„ Депресията и тревогата са по-чести измежду дамите. Разстройствата с недостиг на вниманието и хиперактивност и поведенческото разстройство са по-чести измежду мъжете. Разстройствата, свързани с приложимост на субстанции при мъжете, са два пъти повече по отношение на дамите “, показа още данни той.
Психологът изясни още, че у нас е притеснителна обстановката с възрастта на практикуващите психиатри, които преобладаващо са на повече от 50 години, единствено 20% от тях са под тази възраст, а в някои области междинната възраст на тези експерти е 63 – 65 години.
Според ръководителя на ДПРБ Националната тактика за психологично здраве е насочена преобладаващо към психиатричната мрежа и лечебните заведения, като не е отделено място за предварителната защита като метод и за превантивните грижи, които не са включени в нея.
„ Без психологично здраве няма здраве “, акцентира Стою Недин.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ