Все още няма консенсус по новата европейска директива за авторско

Все още няма консенсус по новата европейска инструкция за авторско право в цифровия обединен пазар. Въпросите са два. Tрябва ли да наложим спомагателни авторски права за новинарски уеб сайтове и да ограничим метода, по който споделяме вести онлайн? Вървим ли в посока на повишена цензура или ще успеем да намерим уместно решение за осведомителното общество, в което живеем?

Според специалисти директивата съдържа два противоречиви члена, поради които вотът бива отлаган към този момент няколко пъти. Единият е член 11, съгласно който агрегатори на вести като Фейсбук и търсачки като Гугъл би трябвало да заплащат специфичен лиценз, с цел да употребяват даже заглавията на публикации от новинарски уеб сайтове. Намалял трафик към уеб страницата и по-малък оборот от реклами – съгласно мнозина това е резултатът от въвеждането на сходен вид сродни права в страни като Испания и Германия. Независимо от тези терзания последният всекидневен компромис по отхвърления през март първичен текст предлага тъкмо това – заплащане на задъжителен „ налог линк “.

Друго значимо следствие е лесното разпространяване на подправени вести. За публикация в euReporter Ангел Джамбазки, докладчик по регламента за авторско право , разяснява, че концепцията да се генерират доходи за издателите посредством таксуване на интернет платформите заплашва качествената публицистика. Според него медиите, които оферират качествена публицистика, биха претендирали лиценз за прилагане на съръджанието им за разлика от сензационните медии, които целят разпространяване на дезинформация в интернет пространството. Въвеждането на сходни такси би предиздвикало платформите да забранят на потребителите си да споделят нелицензирани линкове, което автоматизирано би лимитирало както достъпа до информация, по този начин и свободата на словото.

„ Съгласно българския Закон за авторското право и сродните права новините, обстоятелствата, сведенията и данните сами по себе си не са обект на авторското право и в този смисъл не могат да бъдат благосъстоятелност на лицето, което ги популяризира и разпространява. Когато обаче приказваме за публикация или коментар, съдържащ креативен миг, техният създател, журналистът, коментаторът, имат права върху наличието, което са основали. За авторскоправната регулация обаче е без значение дали такава публикация дава отговор на действителността или не. – споделя юрист Ана Лазарова, ръководител на Управителния съвет на Цифрова република – Това, което е значимо при създаване и приемане на сходни регулаторни ограничения, е приоритизирането на съществени човешки права като право на достъп до информация и право на изложение, с цел да не рискуваме да се окажем в оруелски сюжет, в който всичко, което споделяме, би трябвало да бъде одобрявано от „ Министерство на истината “. “

Така стигаме и до противоречивия член 13, който задължава всички снабдители на интернет услуги да вкарат наложителни филтри за следене, различаване и унищожаване на наличие. Подобни софтуерни системи са доста скъпи, само че не и на 100% надеждни, а също по този начин биха основали предпоставки за цензура върху всякакво потребителско наличие, свободата на изложение и нововъведенията. Същите такива технологии се употребяват и да вземем за пример в Китай за цензура.

„ Страшното във въвеждането на обвързване за пречистване на наличие в границите на европейската промяна е, че то се вкарва като наложителна мярка и се вкарва за всички снабдители на интернет услуги – без значение от това какъв брой са огромни и без значение от това с какъв вид наличие боравят – музика, видео, текст или програмен продукт. Мярката ще засегне всевъзможен тип платформи, конгреси и уеб сайтове, които ще дават отговор, в случай че потребителите им споделят непозволено непознато произведение “ – прибавя адв. Лазарова.

Очаква се новата инструкция да не вкарва спомагателни рестрикции, цензури и филтри, а да хармонизира всички 28 законодателства в Европа като подкрепи модерното разпространяване на информация.