Защо на някои хора им е толкова трудно да бъдат щастливи?
„ Все на мен ми се случва по този начин! ”, възкликна оня ден Зоя в края на един от „ тези дни ”, в които по никакъв начин, но по никакъв начин не върви. Колелото й се счупило на път за работа, на обяд се скарала със сервитьорката във връзка качеството на ризотото, не получила стремежи хонорар и в резултат на това беше доста, доста нещастна.За разлика от Хрис, която се беше срещнала със страховит мъж, който оказал помощ с оправянето на документите към авариралото й фиатче, и злорадстваше.
Чакайте малко... Не ми излиза уравнението. И на двете благи моми се беше случило по нещо неприятничко. Защо тогава едната подсмърчаше в чая, а другата хихикаше и пускаше мехури в бирата?
Ще кажете – темперамент. Едната е разрешила да бъде смачкана от дребните неща, които могат да се случат на всеки, а другата е видяла лъжичката мед в кацата с катран и я е разбъркала в утринното си капучино. Честно ли е? Не, казвате, Зоя сама си е отговорна, слушам ви. Но говорите по този начин единствено тъй като може би не знаете, че
една трета от капацитета ни да бъдем щастливи е заложена в гените ни от самото раждане.
Мнението не е мое, а на уважавани учени от лондонския лицей „ Юнивърсити ”, Калифорнийския университет в Сан Диего и Харвардската школа по медицина. Те проучили 1000 двойки близнаци на юношеска възраст и разкрили, че до момента в който част от способността ни за благополучие зависи от житейските условия – младите и старите хора да вземем за пример статистически са по-щастливи от тези на междинна възраст, – наследствеността също играе сериозна роля в хазарта на ориста ни. Ян-Емануел де Нев от „ Юнивърсити ” съумял да открие точния провинен за това. В опитите си да откри гена на щастието той насочил вниманието си към един от нормалните обвинени – гена, който кодира молекулата регулировчик, разпределяща хормона на удоволствието серотонин в клетъчните ни мембрани.
Серотонинът има голямо въздействие върху нашите настроения. Той ни прави по-самоуверени – в случай че го инжектирате на животно, то ще стартира да се държи като преобладаващ самец. Той ни кара и да се усещаме по-доволни и спокойни. При внезапен спад на хормона в организма, нормално поради изтощаването му при стресови обстановки,
когато тялото се пробва да компенсира нервното напрежение ,
изстисквайки и последната капка от еликсира на спокойствието, ние усещаме лека меланхолия. Ако равнищата на серотонина в мозъка непрекъснато са ниски, депресията може да се задълбочи и даже да стане хронична.
За да се разпределя вярно в нашето тяло, серотонинът се нуждае от по този начин наречените транспортери. Генът, който ги създава, има два разновидността – пай и дълъг. Естествено, дългият създава повече от по този начин нужните молекули. Всеки човек има по две копия на този ген, наследени от родителите. Някои от нас имат по два дълги алела (или варианти), други – пай и дълъг, а трети просто са изтеглили късата сламка два пъти.
Аналогията не е инцидентна. Проучването демонстрира, че хората, които имат два дълги разновидността на този ген, като цяло са доста по-щастливи и удовлетворени от живота си от останалите.
Близнаците от плана на доктор Де Нев оценили равнището на общото си задоволство и се оказало, че тези с по два дълги алела са 17% по-щастливи от младежите с два къси. Единият дълъг алел покачва шанса за благополучие с 8 %.
Според разбор на сп. „ Икономист ” откритието изяснява за какво
хората от азиатския континент като цяло се считат за нещастни
и недоволни от живота – факт, доказан от доста изследвания и допитвания. Експертите недоумяваха по какъв начин жителите на страни като Япония и Южна Корея, където качеството на живот е по-високо, в сравнение с в 90% от останалата част на света, може да са толкоз депресирани и унили. Оказва се, че наследствеността на азиатските нации, които са доста по-подобни генетично между тях, в сравнение с генно разнообразната Африка да вземем за пример, прекомерно постоянно ги подарява с два къси разновидността на гена на щастието. Проучване на Северозападния университет в щата Илинойс извади на бял свят тревожния факт, че Япония и Китай демонстрират по едно и също време най-голяма централизация на население с два къси разновидността на гена и най-високи равнища на меланхолия, тревога и обща подтиснатост.
Естествено, виновността не може да се хвърли напълно върху гените. Културните особености на тези нации, обичаят да се работи до положение на последна изтощеност и високата отговорност, която китайците и японците усещат към фамилията и държавните институции, също играят роля. Добрата вест е, че
това, което ни се случва във всекидневието, може действително да повлияе върху проявяването на неподходящите гени.> >
