Важните въпроси: Две луни, живак, охлюви и още
Всъщност в природата няма същински наследник пигмент. Пигментът основава цвят, като гълтам избрани дължини на вълната на светлината и отразява други. Хлорофилът прави растенията да наподобяват зелени, каротинът ги прави червени или оранжеви, а ксантофилът ги прави жълти. Растенията вършат плодовете и цветята сини посредством променяне равнищата на киселинност, прибавяне на молекули или разбъркване на пигменти. Дори тогава е рядко да забележим синьо растение без червеникав нюанс: боровинката, да вземем за пример, е леко лилава. И по този начин, за какво растенията стават сини? Най-вероятно, с цел да привлекат характерни опрашители – синьото е мощно очевидно за пчелите.
AH-64D Apache Longbow
Американските военни стартират да кръщават разнообразни оръжейни системи, в това число и хеликоптерите си, на имената на локални нации при започване на втората половина на 20 век. Изглежда това се прави като респект към доблестта и „ воинския дух “ на индианците. Това е направено нито с присъединяване, нито със единодушието на племена и мнозина считат, че увековечава опростената визия от 19 век за тях. Днес военните освен се съветват с локалните и търсят тяхното утвърждение, преди да употребяват имената им, само че и по този метод признават многото жертви и огромния принос, които индианците вършат, служейки във въоръжените сили на Съединени американски щати.
Дори една дребна луна в орбитата на сегашната ни, би имала гравитационен резултат върху земните приливи и отливи, наводнявайки крайбрежните градове, където живеят огромен % от хората. По-голяма луна би предизвикала по-големи наводнения, потапяйки още повече земя. Двете луни също биха се отразили една на друга. Земната гравитация предизвиква приливи и отливи на Луната, огъвайки или разтягайки земята й. Втора луна може да ускори този дребен резултат, допринасяйки за по-силни разбърквания. Най-голямото злополучие би било, в случай че двете луни се слеят една в друга. Тогава огромни фрагменти биха могли да тръгнат към Земята, причинявайки събитие на равнище изгубване.
Живакът и други отрови участват в кръвта и органите освен на акулите, само че и на други водни типове. Концентрацията на такива детайли се усилва по продължение на хранителната верига, като тези най-отгоре имат по-високи количества от тези по-долу. Тъй като доста акули са високо в хранителната верига, те имат изключително високи концентрации на живак – получават го от плячката си, която пък го получава от личните си източници на храна. Но макар обстоятелството, че акулите натрупват толкоз доста живак, те наподобява са ваксинирани против нездравословните му резултати. Проучванията демонстрират, че те имат някакъв физиологичен механизъм, който ги защищава от натравяне с живак, само че към момента не е ясно какъв тъкмо е този механизъм.
Всички мекотели построяват свои лични черупки, без значение дали живеят във вода или на сушата. Същества като охлюви, миди и стриди употребяват орган, наименуван тога, с цел да отделят пластове от калциев карбонат, които кристализира и се втвърдява. Мекотелите имат физическо желание към дясно, тъкмо както множеството хора са десничари, и това прави черупките им спираловидни по посока на часовниковата стрелка. (Много редки разновидности могат да доведат до мекотели с черупки, които се въртят спираловидно назад на часовниковата стрелка.) Тези черупки са компактни и имат невисок център на тежестта, което ги прави комфортни за носене. Мекотелите остават в едни и същи черупки през целия си живот и в никакъв случай не стопират да прибавят към тях, макар че с придвижване на възрастта прибавят все по-малко. „ Сякаш всяка черупка е автобиография на охлюва “, споделя Джери Харасевич, почетен куратор в Националния природонаучен музей.
Пчелите употребяват слънцето, с цел да се ориентират и да оповестяват местоположението си на другите. Когато слънчевата светлина се поляризира от пушек, пчелите стават дезориентирани. Още по-лошо е за домашните медоносни пчели, които живеят в надземни кошери и не могат да се скрият подземен, както дивите пчели могат. Те също са лоялни жители – „ Медоносните пчели няма да избягат, в случай че огънят се приближи към кошера, тъй като кралицата нормално не е в положение да лети “, споделя Флойд Шокли, ентомолог от Природонаучния музей. „ А те няма да я изоставят. “ Ако кошерът им се възпламени, пчелите ще изгорят дружно с него.
Писмените записи през историята са цялостни с вярвания за отвъдния живот, от прераждането до възкресението, само че са най-вече на към 5000 години. Няма метод да се знаят мислите на праисторическите хора по въпроса. „ Вярванията не се вкаменяват “, споделя Рик Потс, палеоантрополог, който управлява програмата „ Произход на хората “ на Smithsonian. Започвайки преди сред 100 000 и 130 000 години, типът хомо сапиенс, който се появява и живее в сегашен Израел, погребва хора с предмети като скотски кости, миди и пигмент от охра, може би тъй като счита, че умрелите могат да употребяват тези предмети в идващия свят. Но тези реликви може просто да демонстрират и, че ранните хора са почитали и скърбели за своите близки – нещо, което е потвърдено, че вършат и други примати като шимпанзетата.
Да, само че те не са толкоз солени, колкото самите океани. Хрилете на морската риба оказват помощ за изпомпване на непотребния натрий, както и на други минерали като калий и хлорид. Проучванията демонстрират, че този развой се управлява от разнообразни хормони. При сладководни риби процесът работи в противоположен ред: хрилете им оказват помощ да одобряват солта, вместо да я изхвърлят. Раираният костур (господинът на снимката) e изключително ловък в поддържането на осмотичен баланс и в двете среди, споделя Мат Огбърн, старши академик в Центъра за проучване на околната среда на Смитсониън. Въпреки че той се излюпва в сладка вода, по-късно мигрира в солена вода преди първата си зима и след това се връщат в сладката вода, с цел да хвърли хайвера си.
