Какво е ейдетична памет
Всъщност няма такова нещо като фотографска памет и към днешна дата няма нито един случай, които да е издържал научните проби. Най-близкото, с което разполагаме е ейдетичната памет. Терминът постоянно се употребява взаимозаменяемо с „ фотографска памет “, само че в действителност двете са много разнообразни.
Ейдетичната памет – името идва от гръцки и значи „ забележима форма “ – е „ формалното наименование, обещано на това, което хората в всекидневието назовават фотографска памет “, написа когнитивният психолог професор Анет Тейлър в своята Енциклопедия на човешката памет.
Но в случай че имате такава памет, това евентуално не значи, че можете, да речем, да си спомните цвета на бръмбар, който прелита над маса в градината на съседа ви на 17 април 1989 година Това, което можете да вършиме обаче, е да да видите изображение, да чуете тон или да помиришете мирис, като че ли към момента е пред вас, постоянно единствено за малко, след което изчезва.
И в действителност имаме поради „ видите “ апропо – изследвания върху хора, които имат ейдетични мемоари, демонстрират, че очите на субектите се движат в действително време, като че ли към момента гледат изображението, което разказват.
Каки толкоз други неща, които дребните деца могат да вършат без усложнения, изкушаващо е да си мислим, че и ние можем да го вършим. За страдание се оказва, че паметливите деца се раждат, а не се вършат.
Но не унивайте – може и да не можете да се сдобиете с ейдетична памет, само че има доста доказателства, че хората могат да упражняват мозъците си да запомнят нещата в много забележителна степен.
„ Например, доста опитни шахматисти имат изумяващата дарба да си спомнят позицията на шахматните фигури във всеки един миг от партията “, написа Хъдмън. „ Тази дарба да се запомни тъкмо изображение на шахматната дъска разрешава на тези играчи да играят на няколко дъски едновременно – дори когато са със завързани очи! “
Но даже такива интелектуални подвизи не са доказателство за ейдетична памет, изяснява Хъдмон. Шах гросмайсторите може да са фантастични в запаметяването на модели на шахматна дъска, само че когато откривателите им демонстрират случайно генерирани модели, които е несъответстващо да съществуват в действителна игра, специалистите не са по-добри в помненето от елементарните играчи. Те нямат невероятна памет- просто се занимават доста с шах и им е по-позната материя.
„ Това, което ни остава, е неналичието на безапелационни доказателства, че ейдетичната памет въобще съществува измежду здравите възрастни, и никакви доказателства, че съществува фотографска памет “, написа Дънинг. „ Някои хора имат по-добра памет от други, само че може да се окаже, че (може би като се изключи няколко открояващи се личности) няма такова нещо като „ свръхсилна памет “, прибавя той. „ Така че можем да се усещаме малко по-добре с нашата елементарна, не-супер памет; става известно, че в края на краищата тя не е толкоз неприятна. “
