Всъщност кампанията започна нормално с дебати по две основни теми:

Всъщност акцията стартира обикновено с диспути по две съществени тематики: по какъв начин да се разпределя бюджетът и каква политика да следва Австрия по тематиката миграция. Две седмици преди изборите обаче се развихри абсурдът с подправените фейсбук-страници и оттогава дебатът се върти към тази тематика.  Няма доказателства, че мръсната предизборна война ще се отрази на вота на гласоподавателите . Възмущението без подозрение е огромно, само че то евентуално е ориентирано против политическия съперник. Т.е. хората, които симпатизират на консерваторите, се възмущават от метода, по който социалдемократите водят акцията си, и противоположното. От този скандал изолирани остават опозиционните партии и евентуално те ще привлекат спомагателни гласове поради мръсната акция.Това сподели в изявление за предаването " Събота 150 " по " Хоризонт " реномираният австрийски политолог проф. Петер Филцмайер. Той разяснява и големя спад в публичното доверие към канцлера Кристиян Керн, който  пое Социалдемократическата партия като притежател на новото начало и бързо набра известност с рецензията си към политическия хайлайф:Кристиян Керн е характерен образец за резултата на износването в политиката, освен това освен в Австрия. Той оглави Социалдемократическата партия и стана канцлер през май 2016 година, пристигна като нов, външен човек. Знаете - преди този момент Керн беше началник на австрийските железници. Към оня миг към този момент се наблюдаваше надълбоко отчаяние от обичайните партии, от елитите, от политиката въобще. Рецептата в такива случаи нормално е да влезе нов човек в политиката, който да отговори на упованията за смяна. Само че този резултат бързо избледня. За разлика от Керн, неговият конкурент Себастиян Курц е ръководител на Народната партия едвам от тази година и за това резултатът на износването при него още не е забележим. Но да се върнем на Керн - първоначално неговата известност беше в действителност огромна. Още повече, че наследи на поста канцлер Вернер Файман, прочут с това, че не остави никаква значима диря след себе си.Себастиян Курц е млад и харизматичен политик, парадира с това, че е затворил " балканския маршрут " за бежанците, а в този момент желае да стори същото и в Средиземно море. Въпреки че не са му непознати ксенофобските реплики по адрес на бежанците, той не трябва да се счита за непосредствен по възгледи до Марин Льо Пен или водачите на „ Алтернатива за Германия “, уверен е проф. Филцмайер:Себастиян Курц не може да бъде сравняван с френския Национален фронт или с „ Алтернатива за Германия “, тъй като е уверен европеец. Европа за него е част от решението на проблемите, а не самият проблем. Курц съумя да направи миграцията съществена тематика в предизборната акция, като я комбинира с всички останали тематики, като обществена правдивост, незаконна миграция или икономическа миграция. Ето един образец: Когато става дума за обществена политика и пазар на труда, Курц постоянно разяснява, че пазарът на труда се свива, тъй като в страната идват повече чужденци, в сравнение с Австрия може да поеме. Когато става дума за просветителната система, казусът съгласно Курц е, че има прекомерно доста възпитаници, за които немският език не е майчин и това води до закъснение и при австрийските деца. А изплащането на детски надбавки за деца, които не са австрийски жители и не живеят в Австрия съгласно консерваторите води до бюджетни усложнения. Такива тези са възможни, въпреки и ние тук, в Австрия, да сме привикнали да ги чуваме от извънредно дясната „ Партия на свободата “. Но дано не забравяме, че Себастиян Курц се афишира срещу незаконната миграция. Никой в Европа не желае незаконна миграция. Различията идват от метода, по който тя би трябвало да се предотврати. Ако продължим да разясняваме Курц, то той показва известни подозрения, че казусът може да се реши посредством помощ за страните, от които идват мигрантите. Или в резюме казано - Себастиян Курц е представител на център-дясна партия, само че не бих го сравнил с френския Национален фронт или „ Алтернатива за Германия “.Крайнодясна обаче „ Партията на свободата “, която ще се окаже " печелившият трети " на изборите в Австрия  Нейният ръководител Хайнц-Кристиян Щтрахе съумя през последните години да смекчи националистичния звук, посочи специалистът:„ Партията на свободата “ изрично е извънредно дясна партия и стъпва на националистични дела. Отделни нейни представители са искрено ксенофобски настроени. До в този момент най-хубавият резултат на национално равнище за „ Партията на свободата “ е 27%. По всичко проличава, че и на следващия ден ще успее да изравни и даже да усъвършенства този резултат, като не изключвам теоретичната опция да се окаже победител в изборите. Такава поддръжка обаче не се реализира единствено с националистични послания. „ Партията на свободата “ печели доверието на разочарованите хора в Австрия, които гласоподават от митинг. Анализът на резултатите от минали години демонстрира, че те са най-вече някогашни последователи на социалдемократите, а не десни гласоподаватели. Общото с гласоподавателите на други партии в Европа, които са в извънредно десния набор, е копнежът по националните идеали, както и възприятието, че са губещите от глобализацията и укоряват обичайните партии за това.Социологическите допитвания сочат, че съвсем всеки трети в Австрия избира коалиция сред Народната партия и „ Партията на свободата “. От друга страна обаче към този момент има разгласен митинг против сходна коалиция в изборната вечер пред постройката на Народното събрание. При аналогична обстановка през 2000-та година Европейски Съюз наложи дипломатически наказания на Австрия. Проф. Филцмайер разяснява:Нека не забравяме, че всички гръмки поръчки по отношение на бъдещи обединения, направени до в този момент, са част от предизборната акция и не бих ги разглеждал съществено. Освен това в изборите вземат участие още три дребни партии с шансове да влезнат в Народното събрание. А в случай че въпреки всичко се стигне до ръководеща коалиция сред Народната партия и „ Партията на свободата “, би трябвало да вършим разлика сред медийния отзив и действителната политика. Медийният отзив на присъединяване на крайнодесните в държавното управление сигурно ще бъде гръмък, сериозен и отрицателен за Австрия. В действителната политика обаче не чакам трагични промени. За мен би било неуместно, в случай че страни-членки на Европейски Съюз, като в Полша или Унгария, наложат наказания на Австрия, и то точно поради крайнодясно ръководство, както бе през 2000-та година.