Вестител на други светове | Михаил ВРУБЕЛ
(Врубель, Автопортрет с раковиной, 1905)
Самият Александър Блок го назовава " вестител на други светове ". Врубел е евентуално една от най-трагичните фигури измежду елита на съветските художници. Той е едно от доказателствата на думите на Сенека: " Не е съществувал популярен талант, който да не е допрян от лудостта ".
Твори на практика във всички жанрове на изобразителното изкуство: живопис, графика, статуя, театрално изкуство. В творчеството си отразява концепциите на модернизма и символизма и слага основите на нови посоки в изобразителното изкуство. Любимите му тематики са гибелта, любовта и демоничното им проявяване.
Централна тематика за Врубел е обликът на Демона, който показва в три платна – " седящ ", " летящ " и " отлъчен ". Рисува, може би, най-известната си картина – шедьовъра " Седящият дявол ", която сега се намира в Третяковската изложба, въодушевен от безсмъртната едноименна поема на гениалния съветски стихотворец и драматург Михаил Лермонтов:
От памтивека той блуждаял
в света без отдих и без цел,
не виждал край, нито лимит,
минувал векът след века
кат момент след момент, кат сянка лека.
Властител на земята неприятен,
той сеял зло без наслажденье,
само че на безкрайната си мощност
не срещал нийде противленье:
и злото му омръзло веч.
" Седящият дявол "
" Низвергнатият дявол "
" Летящият дявол "
Неговият дявол е изпълнен с горест, отчаяние, яд и хубост. Но споделят, че всички трагичните житейски събития стартират да му се случват, до момента в който работи по другия дявол – " Низвергнатият дявол ".
Неговата брачна половинка, певицата Надежда Забела, която той изобразява в картината " Царевна-Лебедь ", му ражда наследник, който обаче умира на две годинки. Врубел стартира да халюцинира и бива вкаран в психиатрична клиника. Но даже там, където главно прекарва последния интервал от живота си, продължава да рисува. Докато не ослепява. Довършва последната си картина с досег, вместо със зрение. Целият му свят потъва в мрачевина и изчезва.
И " Демон ", и " Низвергнатият дявол " са прерисувани и довършвани от към този момент болния Врубел неведнъж. Обсебен от своите демони, всяка заран посещавал изложбата " Светът на изкуството " и детайлно прерисувал детайлите на личните си картини. Лицето на демона, съгласно етапа на болестта на създателя, от време на време е умерено и вглъбено, а различен път – почти зверско и нападателно.
Съществува легенда, съгласно която, Врубел е продал душата си на дявола, до момента в който е рисувал тези платна. Но самият художник е правил ясно разграничаване сред понятията " демон " и " дявол ". За разлика от дявола и тъмните му сили, за него демонът символизира човешката душа, оплетена в страховете, пристрастеностите, греховете и очакванията и битката й сред светлината и мрака.
Психиатърът от клиниката, в която умира Врубел написа в дневника си: " Врубел умря като доста болен човек. Но като художник беше здрав. Абсолютно здрав. "
Картини: Wikipedia
