Летни пътешествия из Врачанския край: Местата, които трябва непременно да посетите това лято
Времето за пътешествия настава щом замирише на почивка, летен отпуск или даже единствено дълъг уикенд. За маршрутът, който съм ви избрала, са нужни най-малко 2 дни, туристически обувки, телефон с добра камера, автомобил и предпочитание да се потопите в хубостите на Врачанския край.
Първа спирка е Божият мост (известен и като Жабокрек) Той се намира на към 15-ина км северно от Враца и е натурален скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов регион.
Висок е към 20 метра, необятен – към 25 метра, а по основната си ос тунелът, формиран от Лиляшка бара, е с дължина към 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, цялостни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е прочут този скален феномен.
Мостът е разгласен за естествена забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него околност Борованска могила се намират останките на цитадела от римско време.
До него може да се доближи по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища образованието разделя. Ето по какъв начин: от Враца тръгвате към Чирен. От табелата на Враца до разклона за Чирен са 5 км. След като завиете вляво по пътя за Чирен засичате нови 5,7 км, след които се свива вляво. Скоро пътят от асфалтов става бетонен, пътувайки по него, се свива вдясно на първия разклон. Няколкостотин метра след разклона пътят става коларски, само че е проходимо и с кола се стига до поляна, на която има реставрирана остаряла римска цитадела.
От тук тръгвате пешком за Божия мост и след 2-3 мин. сте при него, а след още една минута, по към този момент стръмната пътека надолу, се озовавате в прохладния въздух под Божи мост.
Тук има построени пейки и грил - огнище. Божият мост е естествен феномен, величествен по размери и хубост, който от геоложка позиция спада към Западния Предбалкан. Въпреки че името му е в само число, той в действителност се състои от два скални моста – остатъци от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Скалният състав на Божия мост съставлява карстови образования от кредни варовици. Преди към 120 млн. година водите на днешна Лиляшка река са били под земята поток. С течение на времето ерозията способства за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се доста карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушение и на техните сводове от ерозията, откритата към този момент пещера се трансформира в речна котловина. Остават непокътнати част от свода и стените. Сегашният образ на естествения феномен стартира да се образува преди десетки хиляди години. Може да се видят скални вкаменелости от мезозойска морска фауна - орбитолини, миди, охлюви, морски таралежи, брахиоподи и амонити от ранна Креда. Може да си извършите пикник, да си отдъхнете на хладина и след това да продължите към Врачанския исторически музей.
Ще тръгнем от Могиланската могила . Този насип е стърчал дълги години в двора на къща, съвсем в Центъра на Враца – през днешния ден мястото се е трансформирало в дребен парк с надписи, които описват славната му история.
През 1965-66 година археолозите откриват надгробна могила и стартират археологически изследвания. Открити са 3 гробници. Едната била ограбена още в древността, а другите две относително непокътнати. Най-интересни са находките във втория гроб - в него са открити каляска с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад колесницата е открит още един скелет на кон за който се допуска, че е лидера на колесницата.
Около останките на коня са открити посребрена юзда и сребърни приложения, елементи от украсата на конската сбруя. До коня археолозите откриват останките на млада жена без декорации и се допуска, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена дружно с господаря си по време на церемониите. В западната част археолозите откриват скъпа находка - кнемида (наколенник). Намерен е скелет на младо момиче с растеж към 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клончета. Той тежал 205 година чисто злато. Златният венец се допълвал и от солидни златни обеци, изтънчено украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни приложения върху и към главата, допуска се, че приложенията са били закрепени към покривало с което е била покрита главата на момичето, само че булото не се е запазило. В лявата и ръка е сложено огледало. До нея били открити останките на мъж, боец, дружно с въоръжението му. Открити са сребърна кнемида (наколенник носен от ездача в борба за предотвратяване на долната част на крака) с доста богата декорация тук-там и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се добавя от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.
В третия гроб, отчасти ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени стоманени върхове. Златната кана показва две галопиращи колесници теглени от по четири коня и ръководени от човек в броня. Невероятно красива е направата на обеците от Могиланската могила, сребърна амфора, завършена като шишарка, приложения от Могиланска могила, сребърна фиала, златна кана от могилата, каляска теглена от четири коня.
Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница обвързвана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. Трибалите, които обитавали земите на настоящия Врачански край.
Днес цялата тази хубост, плюс възстановка на лицето на Тракийската принцеса, може да се видят на последния етаж във Врачанския музей, където се съхраняват и охраняват с съвременни технологии. За разходката из музея ще са ви нужни към 2 часа, тъй като беседите на археолозите са доста увлекателни.
За третият обект от нашата екскурзия са нужни туристическите обувки и заредените фотоапарати, тъй като потегляме към пещерата Леденика .
Пещера " Леденика " е една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е дълга 320 м и има 10 зали. Входът й е ситуиран на 830 м надморска височина в най — ниската част на Леденишкия увал. Приема първите гости в далечната 1961 година. Дължи името си на изключителната ледена декорация — ледени сталагмити, сталактити и сталактони, образуващи се в първите две зали през зимата. Със своите многочислени формирания, фигури и драперии пещерата е една от най-красивите в страната. Най-популярната зала е Концертната зала. Ежегодно в нея се организират концерти на Врачанска филхармония. През лятото на 2005 год. туристическата инфраструктура в Леденика е напълно възобновена. Пещерата е отворена целогодишно. Изграден е нов Развлекателен парк " Леденика ", който се намира директно до пещерата и включва посетителски център с експозиции и 5D -кино, въжена градина, стена за катерене, амфитеатър и тематичен баснословен парк. Посетителският център предлага разходки по еко-пътеки, спортни игри и надпревари за всички възрасти, артистични мероприятия свързани с естествените дадености на Природен парк " Врачанския Балкан ", викторини, карнавали, фото-пленери доста други занимания. Недалеч от пещерата има горско стопанство, където се отглеждат коне. Голямо е удоволствието за дребни и огромни да пояздят, несъмнено, под опитното управление на лидер.
До Леденика се стига с кола по асфалтов път, преминавайки през фамозния проход " Вратцата ". Спрете за миг и се насладете на най-високите скали на Балканите, които са обект на катерене на алпинистите съвсем през цялата година.
Развлекателен парк и пещера " Леденика " са отворени целогодишно. Температурата е към 8-16 градуса и се предлага да имате топла жилетка или яке. В покрайнините на развлекателения парк се намират доста еко пътеки: Познавателен маршрут: " Карст и биологично многообразие ", кръгообразен, (1,5ч.)- Познавателен маршрут: " Планиарство за начинаещи " кръгообразен, (2ч.)- Познавателен маршрут: " Враца – пещера Леденика ", (3ч.) и мн. други
От 3 години през м. юни се организира Национален фолклорен фестивал " Леденика ", които събира родолюбци и хора, обичащи фолклора от цялата страна. На събора се пресъздава и обичая Северняшка женитба, като тази година двамата млади, който ще се венчаят под синьото небе на Врачанската планина, са върли планинари – врачанин и момиче от Самоков, които работят в Eвропейския парламент Брюксел.
Водопад Боров камък – единствено в случай че сте фенове на катеренето, денивелацията е огромна за начинаещи, само че хубостта е величествена, тъй че си заслужава да се пробвате. Няма ужасно, вземете си чай и вода и почивайте постоянно – има места за това. И по този начин - водопад Боров камък също е един от най-високите водопади в България. Той е изключително изящен и пролет, и есен, няма да съжалявате, в случай че се отправите на това странствуване. До него се стига по атрактивна екопътека. Водопад Боров камък се зарежда от река Лева – същата, която образува това красиво ждрело край град Враца – Вратцата. Пътеката за водопад Боров камък стартира в покрайнините на врачанското село Згориград. Докато се катерите към него по екопътеката могат да се следят още голям брой водопади, всичките - доста красиви.
Сега вършим завой от другата страна на Врачански Балкан – към къщата-музей Баба Илийца в село Челопек . Да, тъкмо по този начин – същата тази баба Илийца от Вазовия роман. Тя се намира в самия център на село Челопек. От Враца до селото дистанцията е към 13 км.
Веднага след Освобождението на България Иван Вазов е един от първите, които посещават Ботевите места. Пътят му потегля от Черепишкия манастир, с цел да търси лобното място на Христо Ботев. Опиянен от хубостта на Врачанската природа Дядо Вазов написва неповторимите си произведения " Една българка " и " Дядо Йоцо гледа ". Къщата отваря порти през 2003 година. Всъщност обликът на Баба Илийца е действителен. Рожденното й име е Пена. Тя става снаха в село Челопек в Илиевия жанр и оттова всички стартират да я назовават Елица. След нея остават на 400 потомъка на нейния жанр, разпръснати из цялата страна. Музеят пресъздава част от бита на на хората в тези сложни времена. Интересната експозиция притегля хиляди туристи годишно. Правнучката на баба Илийца ми е била учителка в прогимназията по биология.
Спирам и оставям на вас да разгледате и прецените дали е бил прав Вазов, когато я описвал " една българка ".
Село Челопек се намира по пътя от Враца за връх Околчица. Там, както цяла България знае, се намира лобното място на Христо Ботев. С автомобил няма да ви е мъчно да стигнете за към 30 мин. Гледката от горната страна е неописуема – би трябвало единствено да се види. И несъмнено, да сложите цвете на костницата на Ботевите четници.
Не бива да се пропуща още една света обител - скален манастир " Свети Иван Пусти " . Манастирът е кацнал на дребна планинска полянка, която е ситуирана на голяма канара. И всичко това е по този начин закътано сред вековните дървета. Сякаш Хензел и Гретел, изгубени в гората, не престават да търсят пътя към дома. Изкачвайки се по тесния път към манастира, нищо не предвещава какво ни чака нагоре. От основното шосе манастирът също не може да бъде забелязан. Това е един от най-малките манастири в България, пазещи остаряла и забавна история. От първичния тип на Светата обител съществува единствено манастирската черква с икони и фрески от 12-13 век. На към 50 метра вляво са скалните фрески, неповторими и доста красиви. Легендата споделя, че някъде по тези места, към манастира, е прикрито съкровището на цар Иван Шишман, който се спасявал от турците. Още никой не се е похвалил, обаче, че го е открил…
След обновяването си манастирът " Свети Иван Пусти " се трансформира в място на кръщавки и други празници за християнската общественост от покрайнината.
Продължаваме по Е-79 към София и след Мездра и стигаме до гара Лакатник Там се намира една от най-дългите пещери в България " Темната дупка " . Намира се на 52 км северно от град София. Разположена е в скален венец над Гара Лакатник, на 27м над равнището на р. Искър.
Темната дупка е една от първите изследвани и картирани пещери. Проучванията и изработването на точна карта не престават и до през днешния ден. Представлява система от 2 съществени галерии, свързани между тях. Пещерата е комплициран лабиринт от входове, галерии, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. В пещерата живеят 17 троглобионта (същества, приспособени към живот без светлина) - водните охлюви, нисши ракообразни, бръмбари.
И тук е мястото да ви предупредя – не е за посещаване без лидер, добра екипировка и в случай че имате клаустрофобия, просто се откажете. Защото това не е туристическа забава, тя не е приспособена за туристи, а за хора,които желаят да провокират себе си и са доста любопитни. Множеството лабиринти ще ви объркат и безусловно би трябвало да имате умел лидер.
В пещерата има, доста от които са дълбоки до 3 м. Най-дълбоко е езерото Пепи - 12 м. При Жековото езеро се появява подземната река, която тече по най-долния пещерен етаж и извира в карстовия извор Житолюб. При поройни дъждове през пукнатините и понорите в пещерата нахлуват мътни потоци и я трансформират в сцена на същински водни стихии.
Подземната река се чува по какъв начин бучи и заплашителен екот оглася цялата пещера. Толкова е мрачно, че с пръст да ви бръкнат в окото, няма да разберете кой ви го причинява…
Темната дупка се отличава с доста богата пещерна фауна. Тук се срещат съвсем 20 % от всички открити в България троглобионти.
Троглобионтите са дребни организми, напълно приспособени към пещерните условия - безконечен мрак, ниски температури, огромна относителна мокрота. От откритите 121 типа троглобионти 95 типа са български ендемити. Троглофилите избират да живеят в пещерите и са добре приспособени за живот в тях, да вземем за пример прилепите. От 37 европейски типове прилепи в България се срещат 32 типа. Всички те са предпазени от Закона за отбрана на природата. Няма да не помни в каква лепкава тиня стъпвахме, а лидерът ни сподели, че това са стотици дребни организми, чийто живот ние лишаваме, разглеждайки пещерата.
Последна хубост - Комплекс Дядо Йоцо гледа.
Паметникът на Вазовия воин дядо Йоцо е повдигнат на скалите против жп линията, преминаваща Искърския пролом, покрай село Очин дол, в Стара планина. Построен е през 2005 година и съставлява 5 метрова белокаменна фигура. Тук може да си щракате на воля с камерите и бъдете сигурни, че всеки кадър ще бъде шедьовър – толкоз е красиво. Има неповторима панорама към най-красивата част на Искърското дефиле. Минаващият през дефилето трен свети като стрела, река Искър се вие сред скалите и няма по какъв начин да не ви се причуе гласът на Дядо Йоцо, героят на Вазов, който поздравява Нова България.
На този рид от 2006 година се организира годишно през месец май народен фолклорен събор " Де е българското ".
Идеята за събора и паметника е на родолюбеца Огнян Петров, роден в с. Очин дол.Проектът за паметника е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, с поддръжката на община Мездра, страната и други донори. Скулптурата е направена от бял врачански камък.
Наоколо има красива цветна градина, панорамна беседка и кръчма, където се оферират обичайни български ястия. Зимно време ще ви сгреят до огнището, а през лятото ще ви сервират изстудена ракийка.
Не съумях да ви предложа единствено 5 дестинации, станаха повече, само че по какъв начин да се вместиш в избрана цифра, като Врачанският край е обаятелен. Достатъчно е един път да го посетиш, след това непроменяемо ще се върнеш още веднъж. Да го покажеш на децата си, да доведеш другари или просто да отидеш на тишина и хладина.
Първа спирка е Божият мост (известен и като Жабокрек) Той се намира на към 15-ина км северно от Враца и е натурален скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов регион.
Висок е към 20 метра, необятен – към 25 метра, а по основната си ос тунелът, формиран от Лиляшка бара, е с дължина към 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, цялостни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е прочут този скален феномен.
Мостът е разгласен за естествена забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него околност Борованска могила се намират останките на цитадела от римско време.
До него може да се доближи по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища образованието разделя. Ето по какъв начин: от Враца тръгвате към Чирен. От табелата на Враца до разклона за Чирен са 5 км. След като завиете вляво по пътя за Чирен засичате нови 5,7 км, след които се свива вляво. Скоро пътят от асфалтов става бетонен, пътувайки по него, се свива вдясно на първия разклон. Няколкостотин метра след разклона пътят става коларски, само че е проходимо и с кола се стига до поляна, на която има реставрирана остаряла римска цитадела.
От тук тръгвате пешком за Божия мост и след 2-3 мин. сте при него, а след още една минута, по към този момент стръмната пътека надолу, се озовавате в прохладния въздух под Божи мост.
Тук има построени пейки и грил - огнище. Божият мост е естествен феномен, величествен по размери и хубост, който от геоложка позиция спада към Западния Предбалкан. Въпреки че името му е в само число, той в действителност се състои от два скални моста – остатъци от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Скалният състав на Божия мост съставлява карстови образования от кредни варовици. Преди към 120 млн. година водите на днешна Лиляшка река са били под земята поток. С течение на времето ерозията способства за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се доста карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушение и на техните сводове от ерозията, откритата към този момент пещера се трансформира в речна котловина. Остават непокътнати част от свода и стените. Сегашният образ на естествения феномен стартира да се образува преди десетки хиляди години. Може да се видят скални вкаменелости от мезозойска морска фауна - орбитолини, миди, охлюви, морски таралежи, брахиоподи и амонити от ранна Креда. Може да си извършите пикник, да си отдъхнете на хладина и след това да продължите към Врачанския исторически музей.
Ще тръгнем от Могиланската могила . Този насип е стърчал дълги години в двора на къща, съвсем в Центъра на Враца – през днешния ден мястото се е трансформирало в дребен парк с надписи, които описват славната му история.
През 1965-66 година археолозите откриват надгробна могила и стартират археологически изследвания. Открити са 3 гробници. Едната била ограбена още в древността, а другите две относително непокътнати. Най-интересни са находките във втория гроб - в него са открити каляска с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад колесницата е открит още един скелет на кон за който се допуска, че е лидера на колесницата.
Около останките на коня са открити посребрена юзда и сребърни приложения, елементи от украсата на конската сбруя. До коня археолозите откриват останките на млада жена без декорации и се допуска, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена дружно с господаря си по време на церемониите. В западната част археолозите откриват скъпа находка - кнемида (наколенник). Намерен е скелет на младо момиче с растеж към 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клончета. Той тежал 205 година чисто злато. Златният венец се допълвал и от солидни златни обеци, изтънчено украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни приложения върху и към главата, допуска се, че приложенията са били закрепени към покривало с което е била покрита главата на момичето, само че булото не се е запазило. В лявата и ръка е сложено огледало. До нея били открити останките на мъж, боец, дружно с въоръжението му. Открити са сребърна кнемида (наколенник носен от ездача в борба за предотвратяване на долната част на крака) с доста богата декорация тук-там и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се добавя от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.
В третия гроб, отчасти ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени стоманени върхове. Златната кана показва две галопиращи колесници теглени от по четири коня и ръководени от човек в броня. Невероятно красива е направата на обеците от Могиланската могила, сребърна амфора, завършена като шишарка, приложения от Могиланска могила, сребърна фиала, златна кана от могилата, каляска теглена от четири коня.
Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница обвързвана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. Трибалите, които обитавали земите на настоящия Врачански край.
Днес цялата тази хубост, плюс възстановка на лицето на Тракийската принцеса, може да се видят на последния етаж във Врачанския музей, където се съхраняват и охраняват с съвременни технологии. За разходката из музея ще са ви нужни към 2 часа, тъй като беседите на археолозите са доста увлекателни.
За третият обект от нашата екскурзия са нужни туристическите обувки и заредените фотоапарати, тъй като потегляме към пещерата Леденика .
Пещера " Леденика " е една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е дълга 320 м и има 10 зали. Входът й е ситуиран на 830 м надморска височина в най — ниската част на Леденишкия увал. Приема първите гости в далечната 1961 година. Дължи името си на изключителната ледена декорация — ледени сталагмити, сталактити и сталактони, образуващи се в първите две зали през зимата. Със своите многочислени формирания, фигури и драперии пещерата е една от най-красивите в страната. Най-популярната зала е Концертната зала. Ежегодно в нея се организират концерти на Врачанска филхармония. През лятото на 2005 год. туристическата инфраструктура в Леденика е напълно възобновена. Пещерата е отворена целогодишно. Изграден е нов Развлекателен парк " Леденика ", който се намира директно до пещерата и включва посетителски център с експозиции и 5D -кино, въжена градина, стена за катерене, амфитеатър и тематичен баснословен парк. Посетителският център предлага разходки по еко-пътеки, спортни игри и надпревари за всички възрасти, артистични мероприятия свързани с естествените дадености на Природен парк " Врачанския Балкан ", викторини, карнавали, фото-пленери доста други занимания. Недалеч от пещерата има горско стопанство, където се отглеждат коне. Голямо е удоволствието за дребни и огромни да пояздят, несъмнено, под опитното управление на лидер.
До Леденика се стига с кола по асфалтов път, преминавайки през фамозния проход " Вратцата ". Спрете за миг и се насладете на най-високите скали на Балканите, които са обект на катерене на алпинистите съвсем през цялата година.
Развлекателен парк и пещера " Леденика " са отворени целогодишно. Температурата е към 8-16 градуса и се предлага да имате топла жилетка или яке. В покрайнините на развлекателения парк се намират доста еко пътеки: Познавателен маршрут: " Карст и биологично многообразие ", кръгообразен, (1,5ч.)- Познавателен маршрут: " Планиарство за начинаещи " кръгообразен, (2ч.)- Познавателен маршрут: " Враца – пещера Леденика ", (3ч.) и мн. други
От 3 години през м. юни се организира Национален фолклорен фестивал " Леденика ", които събира родолюбци и хора, обичащи фолклора от цялата страна. На събора се пресъздава и обичая Северняшка женитба, като тази година двамата млади, който ще се венчаят под синьото небе на Врачанската планина, са върли планинари – врачанин и момиче от Самоков, които работят в Eвропейския парламент Брюксел.
Водопад Боров камък – единствено в случай че сте фенове на катеренето, денивелацията е огромна за начинаещи, само че хубостта е величествена, тъй че си заслужава да се пробвате. Няма ужасно, вземете си чай и вода и почивайте постоянно – има места за това. И по този начин - водопад Боров камък също е един от най-високите водопади в България. Той е изключително изящен и пролет, и есен, няма да съжалявате, в случай че се отправите на това странствуване. До него се стига по атрактивна екопътека. Водопад Боров камък се зарежда от река Лева – същата, която образува това красиво ждрело край град Враца – Вратцата. Пътеката за водопад Боров камък стартира в покрайнините на врачанското село Згориград. Докато се катерите към него по екопътеката могат да се следят още голям брой водопади, всичките - доста красиви.
Сега вършим завой от другата страна на Врачански Балкан – към къщата-музей Баба Илийца в село Челопек . Да, тъкмо по този начин – същата тази баба Илийца от Вазовия роман. Тя се намира в самия център на село Челопек. От Враца до селото дистанцията е към 13 км.
Веднага след Освобождението на България Иван Вазов е един от първите, които посещават Ботевите места. Пътят му потегля от Черепишкия манастир, с цел да търси лобното място на Христо Ботев. Опиянен от хубостта на Врачанската природа Дядо Вазов написва неповторимите си произведения " Една българка " и " Дядо Йоцо гледа ". Къщата отваря порти през 2003 година. Всъщност обликът на Баба Илийца е действителен. Рожденното й име е Пена. Тя става снаха в село Челопек в Илиевия жанр и оттова всички стартират да я назовават Елица. След нея остават на 400 потомъка на нейния жанр, разпръснати из цялата страна. Музеят пресъздава част от бита на на хората в тези сложни времена. Интересната експозиция притегля хиляди туристи годишно. Правнучката на баба Илийца ми е била учителка в прогимназията по биология.
Спирам и оставям на вас да разгледате и прецените дали е бил прав Вазов, когато я описвал " една българка ".
Село Челопек се намира по пътя от Враца за връх Околчица. Там, както цяла България знае, се намира лобното място на Христо Ботев. С автомобил няма да ви е мъчно да стигнете за към 30 мин. Гледката от горната страна е неописуема – би трябвало единствено да се види. И несъмнено, да сложите цвете на костницата на Ботевите четници.
Не бива да се пропуща още една света обител - скален манастир " Свети Иван Пусти " . Манастирът е кацнал на дребна планинска полянка, която е ситуирана на голяма канара. И всичко това е по този начин закътано сред вековните дървета. Сякаш Хензел и Гретел, изгубени в гората, не престават да търсят пътя към дома. Изкачвайки се по тесния път към манастира, нищо не предвещава какво ни чака нагоре. От основното шосе манастирът също не може да бъде забелязан. Това е един от най-малките манастири в България, пазещи остаряла и забавна история. От първичния тип на Светата обител съществува единствено манастирската черква с икони и фрески от 12-13 век. На към 50 метра вляво са скалните фрески, неповторими и доста красиви. Легендата споделя, че някъде по тези места, към манастира, е прикрито съкровището на цар Иван Шишман, който се спасявал от турците. Още никой не се е похвалил, обаче, че го е открил…
След обновяването си манастирът " Свети Иван Пусти " се трансформира в място на кръщавки и други празници за християнската общественост от покрайнината.
Продължаваме по Е-79 към София и след Мездра и стигаме до гара Лакатник Там се намира една от най-дългите пещери в България " Темната дупка " . Намира се на 52 км северно от град София. Разположена е в скален венец над Гара Лакатник, на 27м над равнището на р. Искър.
Темната дупка е една от първите изследвани и картирани пещери. Проучванията и изработването на точна карта не престават и до през днешния ден. Представлява система от 2 съществени галерии, свързани между тях. Пещерата е комплициран лабиринт от входове, галерии, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. В пещерата живеят 17 троглобионта (същества, приспособени към живот без светлина) - водните охлюви, нисши ракообразни, бръмбари.
И тук е мястото да ви предупредя – не е за посещаване без лидер, добра екипировка и в случай че имате клаустрофобия, просто се откажете. Защото това не е туристическа забава, тя не е приспособена за туристи, а за хора,които желаят да провокират себе си и са доста любопитни. Множеството лабиринти ще ви объркат и безусловно би трябвало да имате умел лидер.
В пещерата има, доста от които са дълбоки до 3 м. Най-дълбоко е езерото Пепи - 12 м. При Жековото езеро се появява подземната река, която тече по най-долния пещерен етаж и извира в карстовия извор Житолюб. При поройни дъждове през пукнатините и понорите в пещерата нахлуват мътни потоци и я трансформират в сцена на същински водни стихии.
Подземната река се чува по какъв начин бучи и заплашителен екот оглася цялата пещера. Толкова е мрачно, че с пръст да ви бръкнат в окото, няма да разберете кой ви го причинява…
Темната дупка се отличава с доста богата пещерна фауна. Тук се срещат съвсем 20 % от всички открити в България троглобионти.
Троглобионтите са дребни организми, напълно приспособени към пещерните условия - безконечен мрак, ниски температури, огромна относителна мокрота. От откритите 121 типа троглобионти 95 типа са български ендемити. Троглофилите избират да живеят в пещерите и са добре приспособени за живот в тях, да вземем за пример прилепите. От 37 европейски типове прилепи в България се срещат 32 типа. Всички те са предпазени от Закона за отбрана на природата. Няма да не помни в каква лепкава тиня стъпвахме, а лидерът ни сподели, че това са стотици дребни организми, чийто живот ние лишаваме, разглеждайки пещерата.
Последна хубост - Комплекс Дядо Йоцо гледа.
Паметникът на Вазовия воин дядо Йоцо е повдигнат на скалите против жп линията, преминаваща Искърския пролом, покрай село Очин дол, в Стара планина. Построен е през 2005 година и съставлява 5 метрова белокаменна фигура. Тук може да си щракате на воля с камерите и бъдете сигурни, че всеки кадър ще бъде шедьовър – толкоз е красиво. Има неповторима панорама към най-красивата част на Искърското дефиле. Минаващият през дефилето трен свети като стрела, река Искър се вие сред скалите и няма по какъв начин да не ви се причуе гласът на Дядо Йоцо, героят на Вазов, който поздравява Нова България.
На този рид от 2006 година се организира годишно през месец май народен фолклорен събор " Де е българското ".
Идеята за събора и паметника е на родолюбеца Огнян Петров, роден в с. Очин дол.Проектът за паметника е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, с поддръжката на община Мездра, страната и други донори. Скулптурата е направена от бял врачански камък.
Наоколо има красива цветна градина, панорамна беседка и кръчма, където се оферират обичайни български ястия. Зимно време ще ви сгреят до огнището, а през лятото ще ви сервират изстудена ракийка.
Не съумях да ви предложа единствено 5 дестинации, станаха повече, само че по какъв начин да се вместиш в избрана цифра, като Врачанският край е обаятелен. Достатъчно е един път да го посетиш, след това непроменяемо ще се върнеш още веднъж. Да го покажеш на децата си, да доведеш другари или просто да отидеш на тишина и хладина.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ