Времето очевидно е безкрайно щедро към Хайгашод Агасян

Арменски Коледни миниатюри с Хайгашод АГАСЯН

Времето явно е безпределно обилно към Хайгашод Агасян – на 28 януари ще навърши 66, само че чистото му по детски сърце е поставило хубав отпечатък на усмихнатото му лице. А когато Хайго споделя, че като юноша си е мечтал да се потопи до брадичката във вана, цялостна с кока-кола (поради тогавашния соц-дефицит), а в близост да плуват тулумбички, смехът влиза в диалога ни и си остава там до края.

Той е обичаният композитор, вдъхнал музикален живот на толкоз красиви текстове, трансформирали се в песни – „ Не остарявай, любов… ” (изп. Михаил Белчев), „ Добри познати ” (изп. Искра Радева и Михаил Белчев), „ Посвещение ” (изп. Деян Неделчев). Поет, инструменталист, създател с многолики гении, Хайго е създател на театрална и кино музика, и стотици занимателни песни, покорили сърцата на най-обичната му аудитория – децата.

За арменските Коледни обичаи, празничното въодушевление в душата и сладките изкушения на масата, споделено от Хайгашод Агасян, особено за Web Stage.

♥ Колко Коледи чества твоето семейство и по какво арменската Коледа се разграничава от българската?

Сигурен съм, че доста арменци в България и по света честват Коледата на бис – два пъти. Армения е първата страна, която през 301 година приема християнството като вяра. Тогава, още по времето на Римската империя, 6-ти януари е празнуван като ден на Рождението и Кръщението Христово. През годините този ден в християнския календар се трансформира, Арменската черква обаче, е известна със строгите си догми и в никакъв случай не трансформира датата.

По-различни са и постите в арменската традиция – те са по-кратки, само че по-строги. Продължават единствено седмица – от 29 декември до 5 януари и тогава се подготвят обичайните постни сърми, фасул. Но най-голямото прелъщение за всичките ми български другари е нашенското анушабур – безусловно значи „ сладка чорба ”. Познато е и като ашуре, но не е това ашуре, дето може да си го купите в магазина. То е като сладка хранителна бомба, арменска виагра напряко – в него има розова вода, хранително жито, бадеми, тъмни стафиди, орехи. И всичките ми другари още от септември почват да ми звънят, и нетърпеливо да подпитват по кое време ще ги поканвам на анушабур.

♥ Автор си на музиката на една от безконечните български песни „ Не остарявай, любов… ” (текст Недялко Йорданов). Как един мъж се грижи любовта да не остарява? Твоята рецепта?

Не че остарява любовта, ами по-скоро с времето се преобразява, трансформира. Да, в песните се пее за „ безконечната ” обич, само че в битието любовта става обвързаност, нещо без което не можеш. Не е към този момент същата тръпка. Битието убива страстта, няма го към този момент оня огън. Можем да си пеем, каквото си желаеме за любовта, да я слагаме на фундамент, да имаме вяра, че не остарява, само че няма да върнем тръпката - любовта е станала по-постна, по тази причина пък се е трансформирала в нещо по-трайно – станала е любов.

♥ С какво арменската мусака превъзхожда обичайна българска и музикант мусака готви ли?

Не съм експерт по кухнята и да си призная почтено, в никакъв случай не съм поставял яденето и готвенето на фундамент. Смятам дори, че яденето в последно време се е трансформирало в някаква показна проява, сума ти излъчвания има по тая част, губене на време и пропускане на толкоз други стойностни занимания. Сядането на маса, часовете наред по заведения за хранене – за мен това е все изгубено време, време, в което бих могъл да напиша една нова ария, да речем. Единственото, към което в никакъв случай не мога да остана апатичен още от детството ми, това е съветската салата. Тя ми е обичана. За сладките неща пък да не говорим… Те са най-голямото прелъщение за мен. Има няколко сладкарски цеха, които напряко са ме „ осиновили ” и ми подслаждат душата - с мотив и без мотив.

♥ Най-досадната Коледна ария, която до болежка е втръснала на всички съгласно теб?

Няма по-дразнещо нещо от британската „ Jingle Bells ” за мен. И всичките й интернационалните разновидности – чувал съм я и с български текст, и с арменски. Аз чувам музиката аналитично и тая ария си има качества, но британски. А ние си имаме чудни български песни – и за Коледа, и за рождени дни. Защо не пеем тях? Защо пеем „ Happy Birthday ” да вземем за пример, като си имаме песни като „ Честит да бъде този ден ” в осъществяване на Мая Нешкова? Ами „ Многая лета ” изпейте в случай че щете! Мен тия неща ме потискат, имам огромна опозиция към „ рамката ”. Прекрасни Коледни песни имаме за дребни и огромни, по тази причина отхвърлям да пея „ Jingle Bells ”.

♥ „ Чели на вълка евангелието, а той споделил: „ Побързайте, че стадото си отива! ” – това е една от доста арменски поговорки, в които рационалното надделява всичко останало. Това ли е най-характерната черти на арменците?

Тая сентенция не съм я чувал, само че ще кажа друга: „ От едно и също цвете, змията прави отрова, а пчелата прави мед. ” Всички ние сме хора разнообразни, живеем във време, в което би трябвало да впрегнем всичките си добродетели, да бъдем индивиди. Тези светли празници са времето, в което е нужно да погледнем на първо време в себе си и да забележим какъв брой положително сме сторили през годината. В това е смисълът на Коледа. Светът върви към неприятно. Аз поддържам връзка доста с децата – и тук, и на всички места където вървя по света, срещам прелестни български деца. И не мога да си обясня, какво се случва в живота им, по какъв начин става по този начин, че множеството от тях се преобразяват във времето, по какъв начин от положителни се трансформират в зли хора… Семейството е толкоз значимо, възпитанието, учебното заведение. Музиката, която пиша е моето обръщение към децата и младежите. Това е моята задача. Да дисциплинирам добрина в душите им.