Да се подготвим за края на света с Времето
„ Времето “ не е разказ за края на света, макар че тематиката участва. Не е и разказ за политическите рецесии, макар че приказва за тях. Не е даже разказ за климатичните промени, макар че климатът е в основата му. Това е история за времето, в което живеем – задъхано, фрагментирано, на ръба на ужаса от бъдещето, в което светът може би ще свърши...
История, разказана с неподправено възприятие за комизъм и неслучайно включена в 13 международни ранглисти за най-хубава книга на 2020 година „ Времето “ от американската писателка Джени Офил излиза на български на 10 февруари с логото на издателство „ Кръг “, в красивия превод на Бистра Андреева и със завладяващата корица на Ина Христова. В основата на описа е Лизи. Тя работи в библиотеката на университета, в който в миналото е била измежду най-обещаващите студенти. Балансирайки сред дългогодишния си брак, паниките на майчинството, грижата за наркозависимия си брат и новородената му щерка, в този момент героинята дава отговор и на писмата на слушатели на подкаст, отдаден на климатичните промени.
Със своята фина сензитивност и предпочитание да се погрижи за близките, Лизи потъва с идентична активност в проблемите на другия, и в страданието на цялата планета. Новинарските излъчвания бълват информация за радикализирането на политическия живот в Съединени американски щати и продължаващата мигрантска рецесия, а на този декор мислите на Лизи прескачат от тематика към тематика и се пробват да подредят света, който може би ще свърши.
„ Времето “ от Джени Офил е стилен разказ за огромните тематики. Написан сбито, само че изчерпателно, внимателно и с възприятие за комизъм, той улавя безпогрешно пулса на актуалния живот и макар ироничната си саркастичност, оставя горчив привкус. Книга, която стихийно нахлува в съзнанието на читателя, с цел да остане там дълго по-късно. Джени Офил (1968) е американска писателка, авторка на 3 романа и 4 детски книги.
След като приключва креативно писане в Станфордския университет, работи като барманка, сервитьорка, касиерка и даже писателка в сянка. В момента преподава в университета „ Сиракуза “ (Ню Йорк) и в магистърската стратегия за изящни изкуства на университета „ Куинс “ (Шарлот). Публикува в „ Парис Ревю “.
История, разказана с неподправено възприятие за комизъм и неслучайно включена в 13 международни ранглисти за най-хубава книга на 2020 година „ Времето “ от американската писателка Джени Офил излиза на български на 10 февруари с логото на издателство „ Кръг “, в красивия превод на Бистра Андреева и със завладяващата корица на Ина Христова. В основата на описа е Лизи. Тя работи в библиотеката на университета, в който в миналото е била измежду най-обещаващите студенти. Балансирайки сред дългогодишния си брак, паниките на майчинството, грижата за наркозависимия си брат и новородената му щерка, в този момент героинята дава отговор и на писмата на слушатели на подкаст, отдаден на климатичните промени.
Със своята фина сензитивност и предпочитание да се погрижи за близките, Лизи потъва с идентична активност в проблемите на другия, и в страданието на цялата планета. Новинарските излъчвания бълват информация за радикализирането на политическия живот в Съединени американски щати и продължаващата мигрантска рецесия, а на този декор мислите на Лизи прескачат от тематика към тематика и се пробват да подредят света, който може би ще свърши.
„ Времето “ от Джени Офил е стилен разказ за огромните тематики. Написан сбито, само че изчерпателно, внимателно и с възприятие за комизъм, той улавя безпогрешно пулса на актуалния живот и макар ироничната си саркастичност, оставя горчив привкус. Книга, която стихийно нахлува в съзнанието на читателя, с цел да остане там дълго по-късно. Джени Офил (1968) е американска писателка, авторка на 3 романа и 4 детски книги.
След като приключва креативно писане в Станфордския университет, работи като барманка, сервитьорка, касиерка и даже писателка в сянка. В момента преподава в университета „ Сиракуза “ (Ню Йорк) и в магистърската стратегия за изящни изкуства на университета „ Куинс “ (Шарлот). Публикува в „ Парис Ревю “.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ