Времето, което отделяме за себе си не зависи от това

Времето, което отделяме за себе си не зависи от това какъв брой сме заети. Точно противоположното, то се дефинира от желанието ни да си го дадем, без значение от това какъв брой сме заети.
Свободата няма парична стойност. Не можем да отидем и да си купим свободно време, това което можем е да създадем е да не продаваме или раздаваме цялото си време, а да оставим малко за себе си и за своите потребности.

Свободното време и неговите незаменими преимущества

Възможност за размисъл. - Когато имаме задоволително време да преценяме, оценяваме и избираме, вършим осведомени решения и това ни дава преимущество.

Спокойствие - Ние сме тук с изключение на да се надбягваме с времето и със себе си и с цел да разберем повече за нас самите и света в близост. Това няма по какъв начин да стане когато препускаме с невиждана скорост и пропущаме много неща по пътя.

Усещане за целокупност - Когато имаш време да стъпиш настрана и да погледнеш какво си направил, до каква степен си, какво ти следва се чувстваш по-уверен в бъдещето и стимулиран от постигнатите резултати. Миговете, в които си свободен да правиш каквото пожелаеш могат да те заредят и да ти дадат сила отсега нататък.

Времето, в което не вършим нищо наложително и планувано е в действителност най-силното хапче за наслада и задоволство. Интересното е, че всекидневието някак го отхвърля и както нашата просвета, по този начин и ние се отнасяме към свободното време като към нещо, което не би трябвало или нямаме право да си позволим.

Бързам, нямам време.
Днешният ден е денят, в който всички бързат да уловят всички вероятни минути, периоди и дати. Като се замислим обаче, по какъв начин можеш да нямаш нещо, което не ти принадлежи. Дали го имаме или не, времето или визията ни за време, си тече, на своя глава дали имаме една свободна минута да спрем и да погледаме протичащото се.

Всичко е насочено към това да пести време. Сякаш си “освобождаваме ” минути, с цел да ги запълним с следващата задача, играчка, отговорност, а не с цел да им се насладим. И тъкмо в тази странна експедитивност пропущаме, че времето не е пари, то е нещо доста повече, то е независимост. Да, малко на брой могат да си разрешат толкоз свободно време, колкото желаят, само че всеки от нас има задоволително запаси, с цел да си разреши най-малко някакво.

Всъщност свободното време е тъкмо за това - за независимост. Вместо нея обаче, когато ни остане някакво време, ние гледаме да го „ оползотворим “. И по този начин непрекъснатият спринт във времето, под формата на циничен кръг, продължава, без никаква отмора. Хем търсим свободно време, хем не сме привикнали да не вършим нищо и да се оставим на възприятието си да ни уточни с какво да се заемем в тези свободни минутки.

Да вършим това, от което имаме потребност и да се усещаме на кормилото на личния си живот, даже единствено за малко, е най-силното ни оръжие. Това възприятие на цялост ни дава сили и ни прави по-устойчиви. В този смисъл да не си вредим, затрупвайки се с прекомерно доста задания и да мислим, че свободното време, което сме отхвърлили, няма да ни се отрази. Защото на свободния разум му би трябвало свободно време.