Серийната моногамия срещу брака: това ли е новото нормално в любовта?
Времената се менят, а дружно с тях и нормите в любовта. Не се съмняваме, че сте го забелязали. Представите на родителите ви за това какво значи благополучен любовен живот евентуално се разграничават от вашите, както вероятно представите на порасналите ви деца ще бъдат неразбираеми за вас.
Семейният терапевт и създател на New York Times Катрин Удуърд Томас споделя своите разсъжденият върху " новия брак ", а точно така наречен серийна моногамия. Ако се чудите какво е това, признаваме си, че и самите ние се бяхме сблъсквали с този термин, само че ви подсигуряваме, че когато разберете с какво се характеризира този метод в любовните взаимоотношения, ще осъзнаете, че това в реалност се обрисува като актуалната норма в любовта... и евентуално самите вие допринасяте за това.
Според дефиницията, серийната моногамия описва поредица от моногамни (често дългосрочни) връзки. Хората, които поддържат този жанр в любовните си взаимоотношения, се усещат по-комфортно в извънредни, отдадени връзки, в сравнение с инцидентни срещи или в сватбен съюз.
Защо се получава по този начин и може ли да има отрицателни последици? Споделяме с вас разсъжденията на специалиста Катрин Удуърд Томас по тематиката:
iStock
" Чувала съм интимните копнежи на хиляди дами, които копнеят за обич. Силни дами. Умни дами. Успешни и психически изтънчени дами. Като интернационално прочут психотерапевт и специалист по връзките (да, този, който въодушеви съзнателното отцепване на Гуинет), те идват при мен на тълпи – доста от тях са надълбоко комплицирани за какво дълготрайната обич, за която жадуват, продължава да им убягва.
Въпросите им са незабавни.
*Защо ми е толкоз по-трудно да намеря трайна обич, в сравнение с беше за майка ми? Защо променям сътрудници толкоз постоянно, че фамилията и приятелите ми даже не си вършат труда да изискат номерата им или да им станат приятели във Фейсбук? И какво да върша с онази постоянно неуловима история за „ и заживели щастливо “, която ми липсва година след година, защото поредният обнадеждаващ романс остава настрана? * Хелън Фишър, лекар и прочут антрополог по връзките, оповестява, че серийната моногамия, вместо съчетаването с един сътрудник за цялостен живот, в този момент е новата норма. Повечето от нас ще имат няколко значими връзки през живота си – освен една. Точно както е било норма в поколението на нашите майки множеството хора да се женят един път, в този момент е също толкоз всекидневно да не се събират за цялостен живот. С над 40 процента първи бракове, 60 процента втори бракове и 70 процента трети бракове, приключващи с бракоразвод, и даже по-голям брой съжителстващи двойки, които се разделят всеки ден, може да се наложи да преразгледаме задачите на връзката, към които се стремим като просвета.
iStock
Повечето от нас са твърдо вярващи в щастливото вечно. Всъщност изследванията демонстрират, че 90 % от нас един ден ще застанат пред олтара и ще се врекат в обич и отдаденост за цялостен живот на различен човек с желанието да спазят това заричане. Никой от нас в никакъв случай не възнамерява да се окаже от неверната страна на това настойчиво делене от 50 % при бракоразвод. И въпреки всичко нашите сложни за сравнение вярвания по отношение на това, което тези съюзи би трябвало да дават, карат доста от нас в последна сметка да се откажат от връзките си.
Това какво желаеме от нашите съюзи, за какво го желаеме и по какъв начин го вършим, с цел да го реализираме, в никакъв случай не е било толкоз изменящо се, колкото през последните години. Според писателката на бестселъри и брачен експерт Стефани Кунц връзките са се трансформирали повече през последните 30 години, в сравнение с през 3,000-те години преди този момент. В основата на тези промени? Нарастващи упования. Никога не сме очаквали повече от нашите сътрудници, в сравнение с сега.
Още през 60-те години на предишния век откриватели задават на група състудентки въпроса: „ Ако срещнете мъж, който дава отговор на всичките ви критерии за сътрудник, само че не го обичате, бихте ли се омъжили за него? “ Шокиращо, над 70 % казали „ да “, биха го създали. Сравнете това с по-скорошно изследване, направено в университета Rutgers, в което група от двадесет и няколко годишни били помолени да се съгласят със следното изказване или да го отхвърлят: „ Когато се ожените, желаете вашият брачен партньор да бъде вашата сродна душа на първо място. “ Деветдесет и четири % се съгласили, потвърждавайки това, което множеството от нас към този момент знаят: ние не просто търсим някого; ние търсим Единствения. Това е красиво нещо, само че е сложна задача - и статистиката потвърждава година след година, че просто може да е прекалено много прекомерно да чакаме да го намерим.
Просто казано, желаеме доста. Със сигурност повече, в сравнение с нашите майки или баби в миналото са считали за допустимо. Много от нас гледат на брака на родителите си с някакво прикрито предимство, признавайки, че това, което може да е било задоволително положително за мама, въобще не е задоволително положително за нас. Нещата, които бракът в началото е трябвало да обезпечи, като обществен статус и финансова сигурност, към този момент не са задачата – това са неща, които сами си осигуряваме авансово. Що се отнася до брака, това потомство не търси нищо друго с изключение на една супер връзка – трогателен, секси и въодушевен съюз, който може да ни помогне да осъществяваме цялостния си капацитет в живота. Искаме дълбока връзка с най-хубав другар, прочувствен и нравствен поддръжник, интелектуален двойник, който схваща вътрешните ни смешки, еднакъв ни е финансово и ни обича със пристрастеност, съперничеща на тази на Ромео.
iStock
Тези упования не са неприятни. Всъщност има доста страхотни неща в тях. Те движат развиването ни като хора, покачват желанието ни да работим върху себе си и усилват потенциала ни за работа в екип, съдействие и подпомагане. Никога преди не сме били толкоз склонни да се облегнем и да продължим личната си еволюция в работа на това да бъдем дамите, които желаеме да бъдем, с цел да притеглим и поддържаме връзката, която желаем да имаме. Никога преди не сме се интересували толкоз от това по какъв начин да изправим разтърсванията, които са естествена част от връзката, или по какъв начин да обичаме същински друго човешко създание отвън нашите лични егоистични стратегии. Плюс това, в никакъв случай до момента не сме били толкоз склонни да се научим по какъв начин да се освобождаваме от връзки, които към този момент не са подобаващи за нас, по способи, които ще ни оставят чисти и свободни да продължим напред със храброст, оптимизъм и вяра в сърцата си.
Независимо дали открием тази огромна обич или поредност от огромни любови, или в последна сметка умишлено се разделим, фактът, че ние като дами сме въодушевени да осъзнаем по-високите благоприятни условия, които притежаваме, с цел да живеем същински себеизразени животи, е доста положително нещо. "
![Трите типа съдбоносни връзки, които в никакъв случай не са инцидентни]( "Трите типа съдбоносни връзки, които в никакъв случай не са инцидентни")
Семейният терапевт и създател на New York Times Катрин Удуърд Томас споделя своите разсъжденият върху " новия брак ", а точно така наречен серийна моногамия. Ако се чудите какво е това, признаваме си, че и самите ние се бяхме сблъсквали с този термин, само че ви подсигуряваме, че когато разберете с какво се характеризира този метод в любовните взаимоотношения, ще осъзнаете, че това в реалност се обрисува като актуалната норма в любовта... и евентуално самите вие допринасяте за това.
Според дефиницията, серийната моногамия описва поредица от моногамни (често дългосрочни) връзки. Хората, които поддържат този жанр в любовните си взаимоотношения, се усещат по-комфортно в извънредни, отдадени връзки, в сравнение с инцидентни срещи или в сватбен съюз.
Защо се получава по този начин и може ли да има отрицателни последици? Споделяме с вас разсъжденията на специалиста Катрин Удуърд Томас по тематиката:
iStock " Чувала съм интимните копнежи на хиляди дами, които копнеят за обич. Силни дами. Умни дами. Успешни и психически изтънчени дами. Като интернационално прочут психотерапевт и специалист по връзките (да, този, който въодушеви съзнателното отцепване на Гуинет), те идват при мен на тълпи – доста от тях са надълбоко комплицирани за какво дълготрайната обич, за която жадуват, продължава да им убягва.
Въпросите им са незабавни.
*Защо ми е толкоз по-трудно да намеря трайна обич, в сравнение с беше за майка ми? Защо променям сътрудници толкоз постоянно, че фамилията и приятелите ми даже не си вършат труда да изискат номерата им или да им станат приятели във Фейсбук? И какво да върша с онази постоянно неуловима история за „ и заживели щастливо “, която ми липсва година след година, защото поредният обнадеждаващ романс остава настрана? * Хелън Фишър, лекар и прочут антрополог по връзките, оповестява, че серийната моногамия, вместо съчетаването с един сътрудник за цялостен живот, в този момент е новата норма. Повечето от нас ще имат няколко значими връзки през живота си – освен една. Точно както е било норма в поколението на нашите майки множеството хора да се женят един път, в този момент е също толкоз всекидневно да не се събират за цялостен живот. С над 40 процента първи бракове, 60 процента втори бракове и 70 процента трети бракове, приключващи с бракоразвод, и даже по-голям брой съжителстващи двойки, които се разделят всеки ден, може да се наложи да преразгледаме задачите на връзката, към които се стремим като просвета.
iStock Повечето от нас са твърдо вярващи в щастливото вечно. Всъщност изследванията демонстрират, че 90 % от нас един ден ще застанат пред олтара и ще се врекат в обич и отдаденост за цялостен живот на различен човек с желанието да спазят това заричане. Никой от нас в никакъв случай не възнамерява да се окаже от неверната страна на това настойчиво делене от 50 % при бракоразвод. И въпреки всичко нашите сложни за сравнение вярвания по отношение на това, което тези съюзи би трябвало да дават, карат доста от нас в последна сметка да се откажат от връзките си.
Това какво желаеме от нашите съюзи, за какво го желаеме и по какъв начин го вършим, с цел да го реализираме, в никакъв случай не е било толкоз изменящо се, колкото през последните години. Според писателката на бестселъри и брачен експерт Стефани Кунц връзките са се трансформирали повече през последните 30 години, в сравнение с през 3,000-те години преди този момент. В основата на тези промени? Нарастващи упования. Никога не сме очаквали повече от нашите сътрудници, в сравнение с сега.
Още през 60-те години на предишния век откриватели задават на група състудентки въпроса: „ Ако срещнете мъж, който дава отговор на всичките ви критерии за сътрудник, само че не го обичате, бихте ли се омъжили за него? “ Шокиращо, над 70 % казали „ да “, биха го създали. Сравнете това с по-скорошно изследване, направено в университета Rutgers, в което група от двадесет и няколко годишни били помолени да се съгласят със следното изказване или да го отхвърлят: „ Когато се ожените, желаете вашият брачен партньор да бъде вашата сродна душа на първо място. “ Деветдесет и четири % се съгласили, потвърждавайки това, което множеството от нас към този момент знаят: ние не просто търсим някого; ние търсим Единствения. Това е красиво нещо, само че е сложна задача - и статистиката потвърждава година след година, че просто може да е прекалено много прекомерно да чакаме да го намерим.
Просто казано, желаеме доста. Със сигурност повече, в сравнение с нашите майки или баби в миналото са считали за допустимо. Много от нас гледат на брака на родителите си с някакво прикрито предимство, признавайки, че това, което може да е било задоволително положително за мама, въобще не е задоволително положително за нас. Нещата, които бракът в началото е трябвало да обезпечи, като обществен статус и финансова сигурност, към този момент не са задачата – това са неща, които сами си осигуряваме авансово. Що се отнася до брака, това потомство не търси нищо друго с изключение на една супер връзка – трогателен, секси и въодушевен съюз, който може да ни помогне да осъществяваме цялостния си капацитет в живота. Искаме дълбока връзка с най-хубав другар, прочувствен и нравствен поддръжник, интелектуален двойник, който схваща вътрешните ни смешки, еднакъв ни е финансово и ни обича със пристрастеност, съперничеща на тази на Ромео.
iStock Тези упования не са неприятни. Всъщност има доста страхотни неща в тях. Те движат развиването ни като хора, покачват желанието ни да работим върху себе си и усилват потенциала ни за работа в екип, съдействие и подпомагане. Никога преди не сме били толкоз склонни да се облегнем и да продължим личната си еволюция в работа на това да бъдем дамите, които желаеме да бъдем, с цел да притеглим и поддържаме връзката, която желаем да имаме. Никога преди не сме се интересували толкоз от това по какъв начин да изправим разтърсванията, които са естествена част от връзката, или по какъв начин да обичаме същински друго човешко създание отвън нашите лични егоистични стратегии. Плюс това, в никакъв случай до момента не сме били толкоз склонни да се научим по какъв начин да се освобождаваме от връзки, които към този момент не са подобаващи за нас, по способи, които ще ни оставят чисти и свободни да продължим напред със храброст, оптимизъм и вяра в сърцата си.
Независимо дали открием тази огромна обич или поредност от огромни любови, или в последна сметка умишлено се разделим, фактът, че ние като дами сме въодушевени да осъзнаем по-високите благоприятни условия, които притежаваме, с цел да живеем същински себеизразени животи, е доста положително нещо. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ