Време е заспалите европейски политици да се събудятКаталуня обяви независимост,

Време е заспалите европейски политици да се разсънят


Каталуня разгласи самостоятелност, а испанското държавно управление задейства с член 155 така наречен „ нуклеарна алтернатива “. Каталунската зараза би трябвало да се спре. Време е Европейският съюз да излезе с освен това от просто загрижени думи.

Два влака в Испания са се засилили един против други като че никой не може да ги спре. Този облик на твърдоглавието и ожесточението, който както Мадрид, по този начин и Барселона постановиха за рецесията в Каталуня, беше употребен предостатъчно постоянно в медиите през изтеклите седмици. Сега влаковете се сблъскаха с цялостна мощ. Каталуня разгласи самостоятелност, а испанският сенат задейства прословутия член 155, който значи обезвластяване на каталунското държавно управление и лишаване на самостоятелните му права.

Забележителен ден в историята


Това безспорно е незабравим ден в историята на Испания, или в случай че би трябвало да го формулираме по-неутрално – ден на дълбокото разделяне. Четири пъти в историята на този район е прокламирана „ Каталунска република “, респ. „ Каталунска страна “. За пръв път през 17-и век, по-късно по време на първата испанска република през 1873 година, а по-късно два пъти по време на Втората испанска република, в навечерието на Испанската революция през 1931 – 1934 година Във всички тези случаи става дума обаче не за цялостна декларация за самостоятелност, а единствено за разгласа на независимата каталунска страна в границите на федерална Испания. Почти всички тези „ независимости “ на Каталуня траят не повече от няколко дни.

Политиката на Рахой


Толкова по-неразбираема наподобява на пръв взор декларацията за самостоятелност на Каталуня, за която човек неизбежно се пита по какъв начин е допустимо да се стигне до нея. Защо таман в този момент, през 2017 година, в границите на демократичната правова страна Испания, която подсигурява обхватни самостоятелни права и обезпечава на каталунците, включени дружно с Испания в границите на Европейски Съюз, живот в богатство и мир?

За да отговорим на този въпрос, е належащо да хвърлим взор освен към Испания. Начинът, по който ръководещата в Мадрид консервативна партия, водена от Мариано Рахой, се опита – без каквито и да било емпатия и дипломатична сензитивност, по тази причина пък само с беззаветна честност към разпоредбите – да овладее тази неповторима за Испания рецесия, е удостоверение за безпримерна липса на въображение. Рахой не е дорасъл до своя пост и най-малкото от 2010 година, когато испанският Конституционен съд отхвърли обновения самостоятелен статут от 2006-а, способства доста за изострянето на рецесията.

Средиземноморска Северна Ирландия?


Визирайки референдума в Шотландия, каталунският политик Луис Рабел насочи неотдавна следното предизвестие: „ Да не стане по този начин, че да заспим с фантазията за Шотландия, само че да се събудим в Северна Ирландия “. В идващите дни ще си проличи дали популистките пропагандатори на едностранчивата и противозаконна самостоятелност на Каталуня ще трансфорат страната в една средиземноморска Северна Ирландия.

Поне в този момент даже и най-заспалите европейски политици би трябвало да виждат, че тук към този момент не става дума единствено за испански проблем. Един нов тип „ испански грип “ под формата на унилатерални заявления за самостоятелност може да обхване и други страни от Европейския съюз. Съюзът не трябва непрекъснато да се снишава, както в тази ситуация с Шотландия, а в този момент и с Каталуня. Той най-сетне би трябвало да си набави „ аптечка за спешна помощ “, с която градивно да способства за решаването на проблеми, които – както в този момент в тази ситуация с Испания – напълно надвишават опциите на централното държавно управление.