Проф. Пламен Киров: Президентът си изпусна нервите, не трябваше да говори за дата на изборите
Време е президентът да връчва проучвателните мандати, партиите не се занимават с съвещания, а с борби, декларира в изявление за Епицентър.бг конституционалистът проф. Пламен Киров – някогашен арбитър в Конституционния съд и някогашен член на ЦИК.
Според него президентът Радев си е изпуснал нервите по време на консултациите с Демократична България и не е трябвало да приказва за дата на изборите.
Румен Радев е в борба с всички партии в Народното събрание, само че виновността не е единствено негова – обичта е двустранен развой, споделя професорът по право и началник на катедрата по Конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ.
И продължава: „ На политическия терен имаме много слаби политически партии. При това, политически партии, които се управляват от тясно партийни ползи, най-много – от ползите на своите политически елити. “ Според него поредицата служебни кабинети са „ краен резултат от политическата импотентност на партиите да излъчат държавно управление. “
- Президентът Радев излезе ли от конституционната рамка с изказването си, че ще даде третия мандат след Нова година, с цел да могат изборите да са през март, проф. Киров?
- Не, тъй като конституционната рамка е задоволително необятна. Друг е въпросът каква е задачата на актуалната процедура, в която главната роля играе президентът, несъмнено, дружно с парламентарно показаните политически сили. Целта е да се излъчи държавно управление. В същото време какво виждаме. Парламентът се захвана с Изборния кодекс, който е поле на борба и в никакъв случай не може да бъде поле на единодушие. Високата борба води до неспособност да се образува държавно управление въз основата на някаква стратегия и на някакво единодушие. Плезиденът обезпечава задоволително време на политическите партии да организират диалози между тях, само че те не се получават, тъй като има борба. Очевидно е, че президентът няма смисъл да обезпечава толкоз време на политическите партии и е време към този момент да връчва проучвателните мандати.
- Редно ли е изобщо той да приказва за нови избори, в случай, че още не е дал първия мандат?
- Това е една неточност. Явно в някаква степен е изпускане на нерви. Защото политическите партии употребяват тези съвещания на терена на президентската институция, с цел да се конфронтират с президента. Никой не може да бъде уверен, изключително като гледа какво се случва, че няма да има предварителни избори. Но, да се приказва за връчване на мандат и то трети мандат след Нова година, с цел да не могат да се организират избори през януари – февруари и се доближи до заветния март месец... В предишното един различен президент – Плевнелиев, по този начин разтегна едни съвещания, че изборите да не се случат в средата на август, а в края на септември. Никой не може да потвърди, че избори не би трябвало да се организират измежду лято или измежду зима. Да запишем в конституцията, че избори се вършат пролет и есен. Звучи неуместно!
- Смятате ли, че Радев оказва помощ на партиите да намерят единодушие, каквато би трябвало да е неговата роля на държавен глава?
- Не, той не може да им помогне и при най-хубаво предпочитание. Защото той се е конфронтирал с всички партии, които са в Народното събрание. Дори той да има най-хубавото предпочитание да им помогне, те ще отхвърлят тази помощ. Кажете ми една политическа партия, която е в положителни връзки с президента?
- Самият този факт – че се е конфронтирал с всички партии, не е ли в прорез с позицията му на държавен глава?
- Не бива да търсим виновността за тази борба само в президентската институция. Както се споделя – обичта е двустранен развой.
- Но Радев подклажда борбата.
- Не е ясно дали единствено той я подклажда. Според мен виновността е поделена сред двете страни. Така се е случило, че на политическия терен имаме много слаби политически партии. При това, политически партии, които се управляват от тясно партийни ползи, най-много – от ползите на своите политически елити. Големият залог е не дали ще се направи държавно управление, а, в случай че се направи държавно управление, кой ще взе участие в него, по този начин, щото 12-те милиарда, които са ни обещани от Европейски Съюз да бъдат „ усвоени “.
- Може би президентът също желае да бъде измежду „ усвоителите “ посредством служебното държавно управление и по тази причина не оказва помощ на основаването на постоянен кабинет?
- Няма по какъв начин. Никой няма да отпусне огромни средства на служебно държавно управление, което не се употребява с парламентарна поддръжка. А и виждате ли тези прословути 22 закона, които били нужни, с цел да получим средствата по Плана за възобновяване и резистентност.
- Факт е, че съвсем две години ни ръководят служебни държавни управления и доста анализатори приказват, че на президентът властта му се услажда, а той като че ли не прави нищо, с цел да ги опровергае?
- Служебното държавно управление не пада от Марс. Има служебни държавни управления заради невъзможността да се излъчи постоянно. То е краен резултат от политическата импотентност на партиите да излъчат държавно управление.
- С дейностите си Радев не способства ли за тази политическа импотентност, разрушавайки партийната система?
- Как си представяте един президент да унищожи партийната система?! Няма по какъв начин президентът да унищожи партийната система, стига тя да е структурирана по тези правила и закони, по които се движи политическото и политическия спор в неговия типичен смисъл в обичайните демокрации. Макар че, в случай че погледнем европейските страни, нашата политическа система не е по-различна от тази в тях. Всички европейски демокрации страдат от една и съща болест и това е заболяването на техните партийни системи.
- Ако се стигне още веднъж до предварителни избори, в случай че не бъде излъчено държавно управление, кой ще бъде отговорен?
- Всички. Няма да бъде отговорен президентът. Ще бъдат отговорни всички, които са парламентарно показани. Няма ли парламентарно болшинство, което да застане зад политическа стратегия, не може да има парламентарно държавно управление. И откакто не може да има парламентарно, ще има служебно. Страната не може да остане без държавно управление.
Напоследък най-различни политолози и социолози, даже културолози дават препоръки по какъв начин би трябвало да бъде отстранено служебното държавно управление. Само че те не си задават въпроса коя е алтернативата на служебното държавно управление. Кой би ни управлявал сега, в случай че нямаше служебно държавно управление?
- Последното държавно управление, определено от Народното събрание. Такава е практиката в доста страни.
- Правителството на Кирил Петков щеше да ни ръководи. Но това е държавно управление, получило избор на съмнение и то щеше да продължава да ни ръководи съвсем година, откакто е получило този избор на съмнение. В това държавно управление ще има представители на политически партии, които нямат нито един депутат в Народното събрание. И те ще не престават да ръководят и няма да носят безусловно никаква политическа отговорност пред никого. Защото Народното събрание не може да гласоподава повторно, трети път, четвърти път съмнение. Те ще не престават да ръководят и да правят всичко, каквото им хрумне като след тежък махмурлук, а ние ще гледаме и ще се оплакваме от политическата обстановка. Те ли са по-легитимни от едно излъчено служебно държавно управление?!
- Как ви наподобяват измененията в Изборния кодекс и дебатите към тях? Питам ви и като човек, който дълги години е взел участие в организацията на избори като член на ЦИК.
- Защо се отхвърляме от класическите хартиени бюлетини и вкарваме машинно гласоподаване? Защо при нас хартията създава отрицателни резултати, а при другите – положителни? Защото няма механизми за надзор. Ще повторя - казусът не е в метода на гласоподаване, а в метода, по който се реализира контролът.
- Преброителните центрове ще решат ли въпроса с неналичието на доверие?
- Не, те ще основат още по-голямо съмнение. Какви са лицата, които ще броят в преброителните центрове? Те ще носят ли наказателна отговорност като длъжностни лица, в случай че не отчетат вярно изборния резултат?
Такива промени не стават с вълшебна пръчица, те са плод на дълго разискване, а най-много – с политически консенсус. Като не се стигне до политически консенсус, постоянно ще има едни, които са удовлетворени и други, които са недоволни.
Според него президентът Радев си е изпуснал нервите по време на консултациите с Демократична България и не е трябвало да приказва за дата на изборите.
Румен Радев е в борба с всички партии в Народното събрание, само че виновността не е единствено негова – обичта е двустранен развой, споделя професорът по право и началник на катедрата по Конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ.
И продължава: „ На политическия терен имаме много слаби политически партии. При това, политически партии, които се управляват от тясно партийни ползи, най-много – от ползите на своите политически елити. “ Според него поредицата служебни кабинети са „ краен резултат от политическата импотентност на партиите да излъчат държавно управление. “
- Президентът Радев излезе ли от конституционната рамка с изказването си, че ще даде третия мандат след Нова година, с цел да могат изборите да са през март, проф. Киров?
- Не, тъй като конституционната рамка е задоволително необятна. Друг е въпросът каква е задачата на актуалната процедура, в която главната роля играе президентът, несъмнено, дружно с парламентарно показаните политически сили. Целта е да се излъчи държавно управление. В същото време какво виждаме. Парламентът се захвана с Изборния кодекс, който е поле на борба и в никакъв случай не може да бъде поле на единодушие. Високата борба води до неспособност да се образува държавно управление въз основата на някаква стратегия и на някакво единодушие. Плезиденът обезпечава задоволително време на политическите партии да организират диалози между тях, само че те не се получават, тъй като има борба. Очевидно е, че президентът няма смисъл да обезпечава толкоз време на политическите партии и е време към този момент да връчва проучвателните мандати.
- Редно ли е изобщо той да приказва за нови избори, в случай, че още не е дал първия мандат?
- Това е една неточност. Явно в някаква степен е изпускане на нерви. Защото политическите партии употребяват тези съвещания на терена на президентската институция, с цел да се конфронтират с президента. Никой не може да бъде уверен, изключително като гледа какво се случва, че няма да има предварителни избори. Но, да се приказва за връчване на мандат и то трети мандат след Нова година, с цел да не могат да се организират избори през януари – февруари и се доближи до заветния март месец... В предишното един различен президент – Плевнелиев, по този начин разтегна едни съвещания, че изборите да не се случат в средата на август, а в края на септември. Никой не може да потвърди, че избори не би трябвало да се организират измежду лято или измежду зима. Да запишем в конституцията, че избори се вършат пролет и есен. Звучи неуместно!
- Смятате ли, че Радев оказва помощ на партиите да намерят единодушие, каквато би трябвало да е неговата роля на държавен глава?
- Не, той не може да им помогне и при най-хубаво предпочитание. Защото той се е конфронтирал с всички партии, които са в Народното събрание. Дори той да има най-хубавото предпочитание да им помогне, те ще отхвърлят тази помощ. Кажете ми една политическа партия, която е в положителни връзки с президента?
- Самият този факт – че се е конфронтирал с всички партии, не е ли в прорез с позицията му на държавен глава?
- Не бива да търсим виновността за тази борба само в президентската институция. Както се споделя – обичта е двустранен развой.
- Но Радев подклажда борбата.
- Не е ясно дали единствено той я подклажда. Според мен виновността е поделена сред двете страни. Така се е случило, че на политическия терен имаме много слаби политически партии. При това, политически партии, които се управляват от тясно партийни ползи, най-много – от ползите на своите политически елити. Големият залог е не дали ще се направи държавно управление, а, в случай че се направи държавно управление, кой ще взе участие в него, по този начин, щото 12-те милиарда, които са ни обещани от Европейски Съюз да бъдат „ усвоени “.
- Може би президентът също желае да бъде измежду „ усвоителите “ посредством служебното държавно управление и по тази причина не оказва помощ на основаването на постоянен кабинет?
- Няма по какъв начин. Никой няма да отпусне огромни средства на служебно държавно управление, което не се употребява с парламентарна поддръжка. А и виждате ли тези прословути 22 закона, които били нужни, с цел да получим средствата по Плана за възобновяване и резистентност.
- Факт е, че съвсем две години ни ръководят служебни държавни управления и доста анализатори приказват, че на президентът властта му се услажда, а той като че ли не прави нищо, с цел да ги опровергае?
- Служебното държавно управление не пада от Марс. Има служебни държавни управления заради невъзможността да се излъчи постоянно. То е краен резултат от политическата импотентност на партиите да излъчат държавно управление.
- С дейностите си Радев не способства ли за тази политическа импотентност, разрушавайки партийната система?
- Как си представяте един президент да унищожи партийната система?! Няма по какъв начин президентът да унищожи партийната система, стига тя да е структурирана по тези правила и закони, по които се движи политическото и политическия спор в неговия типичен смисъл в обичайните демокрации. Макар че, в случай че погледнем европейските страни, нашата политическа система не е по-различна от тази в тях. Всички европейски демокрации страдат от една и съща болест и това е заболяването на техните партийни системи.
- Ако се стигне още веднъж до предварителни избори, в случай че не бъде излъчено държавно управление, кой ще бъде отговорен?
- Всички. Няма да бъде отговорен президентът. Ще бъдат отговорни всички, които са парламентарно показани. Няма ли парламентарно болшинство, което да застане зад политическа стратегия, не може да има парламентарно държавно управление. И откакто не може да има парламентарно, ще има служебно. Страната не може да остане без държавно управление.
Напоследък най-различни политолози и социолози, даже културолози дават препоръки по какъв начин би трябвало да бъде отстранено служебното държавно управление. Само че те не си задават въпроса коя е алтернативата на служебното държавно управление. Кой би ни управлявал сега, в случай че нямаше служебно държавно управление?
- Последното държавно управление, определено от Народното събрание. Такава е практиката в доста страни.
- Правителството на Кирил Петков щеше да ни ръководи. Но това е държавно управление, получило избор на съмнение и то щеше да продължава да ни ръководи съвсем година, откакто е получило този избор на съмнение. В това държавно управление ще има представители на политически партии, които нямат нито един депутат в Народното събрание. И те ще не престават да ръководят и няма да носят безусловно никаква политическа отговорност пред никого. Защото Народното събрание не може да гласоподава повторно, трети път, четвърти път съмнение. Те ще не престават да ръководят и да правят всичко, каквото им хрумне като след тежък махмурлук, а ние ще гледаме и ще се оплакваме от политическата обстановка. Те ли са по-легитимни от едно излъчено служебно държавно управление?!
- Как ви наподобяват измененията в Изборния кодекс и дебатите към тях? Питам ви и като човек, който дълги години е взел участие в организацията на избори като член на ЦИК.
- Защо се отхвърляме от класическите хартиени бюлетини и вкарваме машинно гласоподаване? Защо при нас хартията създава отрицателни резултати, а при другите – положителни? Защото няма механизми за надзор. Ще повторя - казусът не е в метода на гласоподаване, а в метода, по който се реализира контролът.
- Преброителните центрове ще решат ли въпроса с неналичието на доверие?
- Не, те ще основат още по-голямо съмнение. Какви са лицата, които ще броят в преброителните центрове? Те ще носят ли наказателна отговорност като длъжностни лица, в случай че не отчетат вярно изборния резултат?
Такива промени не стават с вълшебна пръчица, те са плод на дълго разискване, а най-много – с политически консенсус. Като не се стигне до политически консенсус, постоянно ще има едни, които са удовлетворени и други, които са недоволни.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ