Връщайки се милиони години в историята на Земята, магнитното поле

Връщайки се милиони години в историята на Земята, магнитното поле на нашата планета постоянно се е движило по странни способи. Магнитният северен полюс освен се е скитал на север, само че е разменял местата си с южния магнитен полюс и е обитавал в Антарктика.

Връщайки се обратно с милиони години, откриваме модел на промяна на местата на магнитните полюси, като от време на време това е ставало в относително бърза поредност.

В този смисъл, нашият настоящ интервал на позициониране на полюсите е извънредно дълъг, като последното превръщане се е случило преди близо 800 000 години. Но през днешния ден магнитното поле е станало доста по-слабо, откогато хората стартират да го мерят преди повече от 100 години.

Полюсите се движат по-малко, а се появява и регион на още по-драматично намаляване в южната част на Атлантическия океан. Възможно ли е това да е знак, че се приближаваме към нова замяна на местата на магнитните полюси?

Вероятно не, твърди ново проучване, оповестено със заглавие, „ Магнитното поле на Земята евентуално не е обратимо “. В него интернационален екип от откриватели реконструира историята на някои минали изкривявания и замени на местата на магнитните полюси и твърди, че това, което се случва в този момент, не наподобява на предходните събития.

Но, както споменахме нагоре, магнитното поле на Земята не е изцяло еднородно; то трансформира местоположението си и може да развие региони, където е по-слабо от други. За да получат по-пълна картина, откривателите дефинират данни за силата и ориентацията на магнитното поле по целия свят. След това ги включват в световен модел, с който вършат оценка на силата на цялото магнитно поле в интервала на две смени на местата на полюсите.

Периодът обгръща време сред 30 000 и 50 000 години. Споменахме по-рано, че магнитното поле е имало една и съща ориентировка през последните близо 800 000 години, тъй че извадката би трябвало да изглеждала като много отегчителен интервал.

Но действителността е друга и демонстрира, че магнитното поле на Земята е имало ориентировка като днешната през по-голямата част от времето. Преди към 41 000 години се случва нещо, наречено събитие Лашам, където полюсите на полето се обръщат единствено за към 500 години (затова не се брои за същинско превръщане, а за аномалия). Тогава полюсите са се изместили трагично, след което са се върнали по-близо до географските полюси.

В нито едно от тези събития, магнитното поле не е изглеждало по този начин, както наподобява през днешния ден. Вместо да имаме релативно мощни полюси (както сега), магнитното поле като цяло е било относително едва. И вместо да имаме единична зона на намаляване, както е сега, е имало голям брой области по света, в това число наоколо до екватора, където локалното магнитно поле се е обърнало малко преди магнитното поле на цялата планета да се обърне. През това време нарасналото наличие на някои характерни атомни изотопи демонстрира, че отслабеното магнитно поле е разрешавало повече галактически лъчи да доближат повърхността на планетата.

Моделът на учените разчита на реконструиране на световните магнитни полета за десетки милиони години обратно. Това става посредством разбори на състава на скалите. Всеки път, когато се образува канара – да вземем за пример от отлагания на утайки или вулканични изригвания – магнитното поле на Земята въздейства върху това по какъв начин дребни частици от магнитни материали се подреждат в новообразуваната канара. Това се назовава магнитен автограф в скалата, който можем да четем през днешния ден и е допустимо да разберем какво е било магнитното поле на Земята в далечното минало.

Този модел е разпознал няколко пъти, когато магнитното поле в далечното минало е приличало доста на настоящето, само че тогава не се е случило никакво превръщане на местата на полюсите.

Тези интервали са били преди 48 500 и 46 300 години. И в двата случая в Южното полукълбо е имало област с невисок интензитет на магнитното поле; в един случай той е бил центриран над южната част на Атлантическия океан, а в другият е бил единствено на запад, над Южна Америка.

Най-малко през един от тези интервали се вижда нараснало произвеждане на някои характерни изотопи, дължащо се на отслабеното магнитно поле. Според създателите, това са същинските аналози на сегашната обстановка и те се вземат решение без „ огромен флип “, т.е. без замяна на местата на северния и южния магнитен полюс на Земята.

„ Ние заключаваме, че с цел да се случат екскурзии на полюсите “, пишат те, „ е належащо намаляване на полето в по-голямата част от земното кълбо, което се популяризира от голям брой източници, а не просто локализирано намаляване, сходно на аномалията в южния Атлантик “.

И това е относително добра вест, тъй като възможната замяна на местата на полюсите няма просто да направи безчет компаси погрешни и остарели, само че увеличените галактически лъчи, позволени в атмосферата от отслабено магнитно поле, ще причинят съществени проблеми. Това е по този начин, тъй като в допълнение към основаването на нови изотопи, този тип радиация може да повреди ДНК и би натоварил живота на Земята с доста висок % разновидности.

По-малко успокоителен обаче е фактът, че откривателите разпознават няколко спомагателни интервала, в които производството на тези изотопи се усилва, без да се случва нещо явно с магнитното поле.

Съществуват явно някои неща, за които към момента не знаем нито по какъв начин са се случили, нито по какъв начин би трябвало да се оправим с тях, написа изданието Ars Technica.