На 20 август, четвъртък, фотографът Джон Ашли е запечатал слънчево

На 20 август, четвъртък, фотографът Джон Ашли е запечатал слънчево леке, растящо върху повърхността на нашето величие.

В този ден над щата Монтана (САЩ) небето било замъглено от дима на горските пожари, само че по думите на Ашли това му разрешило по-добре да прегледа слънчевите петна.

За няколко дни петното AR2403 се нараснало по размери повече от четири пъти. Диаметърът му надвишава 90 000 километра.

След това, на 21 август, петното AR2403 произвело първото за 45 дни изригване от клас М. Изхвърлянето на ултравиолетово излъчване довело до йонизация на горните пластове на атмосферата на Земята, което на собствен ред провокирало незначителни проблеми в предаването на кратковълнови радиосигнали над западната част на Тихия океан.

„ Този огромен протуберанс незабавно притегли вниманието ми. Дори през моя 50-милиметров телескоп това беше красиво представление. Настройвайки своя по-голям безоблачен телескоп, аз мислех по какъв начин наподобява този протуберанс и че ми припомня на Айфеловата кула в Париж “, разказал създателят на необикновената фотография пред Discovery News.

С помощта на по-големия, 80-милиметров безоблачен телескоп, включен към специфична камера, Горан Странд направил хиляди фотоси и като обработил най-хубавите 300 от тях, основал вълнуващ портрет на необичайния протуберанс.

Публикувайки получената фотография, астрофотографът е добавил и изображение на Земята, с цел да показва размера на протуберанса. По приблизителни оценки той се протяга на височина, почти равна на седем диаметъра на Земята.

Подобна фотография е направил на 17 август и астрофотографът Филип Тоси от Франция. Колкото и да е необичайно, французинът съзрял в протуберанса не кула, а фигурата на млада жена.

Протуберансите съставляват влакнести и издължени структури, сходни на влакна и концентрации на плазма в най-различни форми. Те се движат непрекъснато и се класифицират по морфологичен или динамичен симптом. По външен тип, скорост и особености на придвижването на веществото протуберансите се класифицират по следния метод:

Спокойни протуберанси . Веществото се движи постепенно, формата също се трансформира постепенно. Времето на битие на подобен протуберанс може да е седмици или месеци. Наблюдават се във всички хелиографски ширини. Възникват покрай групи слънчеви петна, намиращи се на късни стадии на развиване, или надалеч от тях. Кинетичната им температура е 15 000°.

Активни протуберанси. Потоците вещество се движат от протуберанса към фотосферата и от един протуберанс към различен с много огромна скорост. Кинетична температура – 25 000°. Много спокойни протуберанси стават дейни за интервал от десетки минути до няколко дни, а по-късно изчезват или се трансформират в еруптивни протуберанси.

Еруптивни, или изригващи протуберанси . По външен тип припомнят големи фонтани. „ Фонтаните “ доближават височина до 1,7 млн. км над повърхността на Слънцето. Концентрацията вещество се движи бързо, „ изригвайки “ със скорост стотици километри в час. Очертанията също се трансформират много бързо. С увеличение на височината протуберансът отслабва и се разсейва. В някои протуберанси се следят внезапни промени на скоростта на придвижване на обособени концентрации. Еруптивните протуберанси са непродължителни.

Коронални, или примковидни протуберанси . Възникват над хромосферата във тип на неголеми облаци. С времето неголемите облаци се сливат в един огромен облак. Големият облак изпуска надолу (към хромосферата) обособени потоци (струи) светещо вещество. Съществуват в продължение на няколко часа.

Големи протуберанси и енергични коронални изхвърляния се следят рядко. Честотата на тяхната поява, както и честотата на поява на слънчеви петна и други дейни феномени се усилва с приближаването на (продължителността на един безоблачен цикъл е 11 години).

Според формата и характера на придвижване на материя протуберансите се разделят на три вида.