„Ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества”: А сега накъде, Чехия
„ Връщането на свободата в една морално изцяло разложена среда провокира феномени, които можеха да се чакат, само че все пак надминаха визиите ни. Става дума за големия и съвсем блестящ гърмеж на всички вероятни неприятни човешки качества. “ До този извод стига Вацлав Хавел в своята книга „ Летни размисли “ при започване на 90-те. Ами през днешния ден? Повече от три десетилетия след Нежната гражданска война какъв преход, какво общество и какви политици имат чехите? Кратък отговор на този въпрос надали има. Но думите на последния президент на Чехословакия и първи президент на актуалната Чешка република и в този момент не престават да са годни – даже с още по-голяма мощ. А политическата среда в днешна Чехия е надминала даже тези към този момент надминати показа, за които Хавел приказва.
Подозрения в корупция, кавги, свързани с търговия с въздействие, гръмки, обществено направени обещания, които остават неизпълнени. 13 министър-председатели в границите на 33 години – от тях единствено трима министър председатели съумяват да изкарат цялостни мандати, до момента в който останалите шумно и предварително падат от власт. Рекордно ниски равнища на доверие имат жителите в държавното управление и в Народното събрание. Това е с няколко фрази обликът на чешката политическа реалност към този момент от доста години. Взривът, за който загатва Хавел, роди безчет разтърсвания и разломи. И точно в тази, да я назовем спорна, среда, откакто вторият (по конституция финален възможен) мандат на досегашния държавен глава Милош Земан изтича, чехите в този момент избраха своя нов президент. За позицията, която видимо е по-скоро протоколна и не допуска кой знае какви институционални пълномощия, само че действително съдържа в себе си доста мощен политически запас, определен бе ген. Петър Павел.
Скандалите, които изчерпиха доверието на чехите към техните политици
През годините на своето ръководство, изключително при започване на първия си мандат като президент, Милош Земан печели доверието на по над 50, даже в някои години и над 60 % от жителите. Към края на 2022 година съгласно данните на Центъра за проучване на публичното мнение Земан се е употребил с утвърждението на една трета от чехите. Същото изследване и към същия миг регистрира, че поддръжката за държавното управление (на премиера Петър Фиала) е единствено 28 %. Ниско доверие има и към Народното събрание. Двете институции – парламент и държавно управление, в парламентарната (като форма на управление) република Чехия от дълго време са изгубили доверието на болшинството от жителите.
През 2021 година проучване, този път на Евробарометър, сподели, че единствено 19 % от чехите имат вяра на кабинета (тогава министър председател е Андрей Бабиш), а доверието в Народното събрание е едвам 15 %. Година по-рано, през 2020 година Евробарометър мери също ниски (макар и не чак толкоз сериозно ниски) равнища на доверие в тях – 25 %. Отново през 2021 година нескрито излизат и още данни: единствено един на всеки десетима чехи има вяра на политическите партии. Година по-късно, през миналата 2022 година, а евентуално и през актуалната 2023 година тези индикатори още веднъж (ще) са сигнално ниски.
Зад „ крушката “ на неодобрението, което чехите изпитват към своите политици, се крият не една и две, а голям брой „ опашки “. Сред тях има релативно почтени крамоли като тази от 2002 година сред Вацлав Клаус (бъдещ президент на страната, само че към оня миг ръководител на долната камара на парламента), който влиза в обществено спречкване с тогавашния президент Вацлав Хавел, тъй като Хавел го саботирал с избора на дата за вота. Но доминират по-сериозните разтърсвания, свързани с финансови злоупотреби да вземем за пример. Като абсурда от същата година с Граждански либерален алианс – партия, част от тогавашната опозиционна в Народното събрание четворна коалиция, имала взети преди години и непогасени заеми на обща стойност близо 2 млн. $. Около партията се завихря и още един скандал – с дарения на обилни суми и от съмнителни източници. Звучи някак познато? Всички прилики са инцидентни, споделят във филмите.
Премиерът и началничката на кабинета му (и по съвместителство любовница) – Петър Нечас и Яна Нагиова, завихриха огромен корупционен скандал през 2013 година и бяха уличени в търговия с въздействие. А години по-рано, още през далечната 2005 година, въпреки че ръководещата коалиция съумя да оцелее, министър председателят Станислав Грос се отдръпна от поста си след нещо като чешка версия на „ Апартаментгейт “.
След корупционни кавги, политически ежби и/или многохилядни митинги падат редица чешки държавни управления – на Мирек Тополанек, на Ян Фишер, на Иржи Руснок... На Бохуслав Соботка, който подава оставка като министър председател през 2017 година след кавги към Андрей Бабиш, тогава финансов министър в държавното управление на Соботка, и след митинги на десетки хиляди жители. После същият (Бабиш) самичък стана министър председател, а в този момент беше достигнал до балотажа за президент, като загуби от натовеца и военачалник от запаса, Петър Павел.
В търсене на непоклатимост
На фона на тези сюжети болшинството от чехите от години поддържат отчетливо мощна религия в напълно други институции – армията, районните и локалните управляващи. Обществото се доверява в пъти повече на Европейския съюз и НАТО, в сравнение с личните си политици, сочат редица проучвания.
В съпоставяне с Народното събрание и сменящите се постоянно, след следващия обществен скандал, държавни управления, президентската институция държи също релативно постоянни равнища на доверие. Но те остават незадоволителни. Самият сегашен държавен глава Земан има спорна популярност – в това число и на пияч. Заради чернодробните му проблеми (за които се твърди, че са провокирани от корист с алкохол) през есента на 2021 година президентът постъпи в болница, а известията, че той не е работоспособен, породиха подозрения дали въобще ще успее да довърши мандата си. В този подтекст не са учудващи резултатите от анкета от януари предходната година, извършена от Центъра за изследване на публичното мнение, които демонстрираха, че чехите имат по-голямо доверие на словашкия президент Зузана Чапутова, както и на други задгранични водачи, в сравнение с президента Земан.
В такава обстановка въпросът за това кой ще седне в креслото на президента бе от изключителна значимост. Победителят в конкуренцията, 61-годишният Петър Павел, е пенсиониран натовски военачалник с комунистическо минало (от което през днешния ден гневно се отрича), който не вижда себе си и Чехия като славянски, а като западни. Предвид огромното въздействие, което президентската институция в Чехия има върху външната политика, поради горящия напълно наоколо (в Украйна) боен спор и поради изказваните от ген. Павел позиции, е ясно накъде ще бъде обърната Чехия в идващите пет години – строго на Запад. Сред страните от Вишеградската четворка тя ще бъде в унисон с ориентацията на Полша и Словакия – унисон, който съответно за Словакия ще бъде доста важен, тъй като страната към този момент даде и възнамерява да раздава още на Украйна обилни количества от личното си военно съоръжение. В този смисъл това да може да разчита постоянно на поддръжка точно от околните Чехия и Полша, за Словакия се трансформира в витална нужда. Диалогът с Унгария обаче ще бъде комплициран.
Алтернативата на Петър Павел в президентския избор бе 68-годишният (роден в Братислава, днешна Словакия) милиардер, в това число медиен притежател, някогашен министър и някогашен министър председател Андрей Бабиш – популист и воин от страниците на „ Панама пейпърс “. И двамата претенденти, които бяха достигнали до балотажа, имаха биографии, които подсказват, че е по-добре да включим по една сигнална алена лампичка за тях. И чехите също явно съзнаваха това, тъй като в първия тур по този начин и не съумяха да си харесат никого от тях изрично – и двамата получиха съвсем идентичен резултат, с минимална разлика – 35,4 % за ген. Павел против 35,0 % за Бабиш или разлика от малко над 20 хиляди гласа. За съпоставяне на предходните президентски избори (през 2018 година) актуалният президент Милош Земан, който тогава се бори за втори мандат, завоюва много по-категорична и отчетлива преднина в първия тур. Земан взе 38,57 % против 26,6 % за тогавашния му главен конкурент Иржи Драхош. И въпреки всичко на втория тур солидната поддръжка, която чехите гласоподават по принцип на НАТО, евентуално сподели тежката си дума, тъй че ген. Павел поведе пред съперника си с близо милион гласа преднина и завоюва вота с 58,33 %.
Но за какво той не можа незабавно, а чак от втория опит да реализира тази по-голяма и безапелационна отдалеченост пред скандалния си конкурент Бабиш? И макар солидните кавги, които циркулират от години към името му, какво „ изстреля “ чак до балотаж човек като някогашния министър председател? Чешкото общество има своите несъгласия и в този смисъл, който и да беше спечелил, все щеше да му е мъчно да внесе баланс и да отговори по най-хубавия метод на обстановката.
Скорошните изследвания сочат, че болшинството от чехите (над 50 процента) са недоволни от кабинета на настоящия министър председател Петър Фиала. В миг, в който рецесии от друг темперамент пораждат непрестанно, а бъдещето на държавното управление е неразбираемо, нуждата от доза непоклатимост в лицето на подобаващия държавен глава е остра. Вторият тур на вота излъчи четвъртия демократично определен президент на актуалната Чешка република. Победи Петър Павел. А дали той ще се прояви като водача, от който чешкото общество се нуждае сега, е... въпрос на дискусия...
Подозрения в корупция, кавги, свързани с търговия с въздействие, гръмки, обществено направени обещания, които остават неизпълнени. 13 министър-председатели в границите на 33 години – от тях единствено трима министър председатели съумяват да изкарат цялостни мандати, до момента в който останалите шумно и предварително падат от власт. Рекордно ниски равнища на доверие имат жителите в държавното управление и в Народното събрание. Това е с няколко фрази обликът на чешката политическа реалност към този момент от доста години. Взривът, за който загатва Хавел, роди безчет разтърсвания и разломи. И точно в тази, да я назовем спорна, среда, откакто вторият (по конституция финален възможен) мандат на досегашния държавен глава Милош Земан изтича, чехите в този момент избраха своя нов президент. За позицията, която видимо е по-скоро протоколна и не допуска кой знае какви институционални пълномощия, само че действително съдържа в себе си доста мощен политически запас, определен бе ген. Петър Павел.
Скандалите, които изчерпиха доверието на чехите към техните политици
През годините на своето ръководство, изключително при започване на първия си мандат като президент, Милош Земан печели доверието на по над 50, даже в някои години и над 60 % от жителите. Към края на 2022 година съгласно данните на Центъра за проучване на публичното мнение Земан се е употребил с утвърждението на една трета от чехите. Същото изследване и към същия миг регистрира, че поддръжката за държавното управление (на премиера Петър Фиала) е единствено 28 %. Ниско доверие има и към Народното събрание. Двете институции – парламент и държавно управление, в парламентарната (като форма на управление) република Чехия от дълго време са изгубили доверието на болшинството от жителите.
През 2021 година проучване, този път на Евробарометър, сподели, че единствено 19 % от чехите имат вяра на кабинета (тогава министър председател е Андрей Бабиш), а доверието в Народното събрание е едвам 15 %. Година по-рано, през 2020 година Евробарометър мери също ниски (макар и не чак толкоз сериозно ниски) равнища на доверие в тях – 25 %. Отново през 2021 година нескрито излизат и още данни: единствено един на всеки десетима чехи има вяра на политическите партии. Година по-късно, през миналата 2022 година, а евентуално и през актуалната 2023 година тези индикатори още веднъж (ще) са сигнално ниски.
Зад „ крушката “ на неодобрението, което чехите изпитват към своите политици, се крият не една и две, а голям брой „ опашки “. Сред тях има релативно почтени крамоли като тази от 2002 година сред Вацлав Клаус (бъдещ президент на страната, само че към оня миг ръководител на долната камара на парламента), който влиза в обществено спречкване с тогавашния президент Вацлав Хавел, тъй като Хавел го саботирал с избора на дата за вота. Но доминират по-сериозните разтърсвания, свързани с финансови злоупотреби да вземем за пример. Като абсурда от същата година с Граждански либерален алианс – партия, част от тогавашната опозиционна в Народното събрание четворна коалиция, имала взети преди години и непогасени заеми на обща стойност близо 2 млн. $. Около партията се завихря и още един скандал – с дарения на обилни суми и от съмнителни източници. Звучи някак познато? Всички прилики са инцидентни, споделят във филмите.
Премиерът и началничката на кабинета му (и по съвместителство любовница) – Петър Нечас и Яна Нагиова, завихриха огромен корупционен скандал през 2013 година и бяха уличени в търговия с въздействие. А години по-рано, още през далечната 2005 година, въпреки че ръководещата коалиция съумя да оцелее, министър председателят Станислав Грос се отдръпна от поста си след нещо като чешка версия на „ Апартаментгейт “.
След корупционни кавги, политически ежби и/или многохилядни митинги падат редица чешки държавни управления – на Мирек Тополанек, на Ян Фишер, на Иржи Руснок... На Бохуслав Соботка, който подава оставка като министър председател през 2017 година след кавги към Андрей Бабиш, тогава финансов министър в държавното управление на Соботка, и след митинги на десетки хиляди жители. После същият (Бабиш) самичък стана министър председател, а в този момент беше достигнал до балотажа за президент, като загуби от натовеца и военачалник от запаса, Петър Павел.
В търсене на непоклатимост
На фона на тези сюжети болшинството от чехите от години поддържат отчетливо мощна религия в напълно други институции – армията, районните и локалните управляващи. Обществото се доверява в пъти повече на Европейския съюз и НАТО, в сравнение с личните си политици, сочат редица проучвания.
В съпоставяне с Народното събрание и сменящите се постоянно, след следващия обществен скандал, държавни управления, президентската институция държи също релативно постоянни равнища на доверие. Но те остават незадоволителни. Самият сегашен държавен глава Земан има спорна популярност – в това число и на пияч. Заради чернодробните му проблеми (за които се твърди, че са провокирани от корист с алкохол) през есента на 2021 година президентът постъпи в болница, а известията, че той не е работоспособен, породиха подозрения дали въобще ще успее да довърши мандата си. В този подтекст не са учудващи резултатите от анкета от януари предходната година, извършена от Центъра за изследване на публичното мнение, които демонстрираха, че чехите имат по-голямо доверие на словашкия президент Зузана Чапутова, както и на други задгранични водачи, в сравнение с президента Земан.
В такава обстановка въпросът за това кой ще седне в креслото на президента бе от изключителна значимост. Победителят в конкуренцията, 61-годишният Петър Павел, е пенсиониран натовски военачалник с комунистическо минало (от което през днешния ден гневно се отрича), който не вижда себе си и Чехия като славянски, а като западни. Предвид огромното въздействие, което президентската институция в Чехия има върху външната политика, поради горящия напълно наоколо (в Украйна) боен спор и поради изказваните от ген. Павел позиции, е ясно накъде ще бъде обърната Чехия в идващите пет години – строго на Запад. Сред страните от Вишеградската четворка тя ще бъде в унисон с ориентацията на Полша и Словакия – унисон, който съответно за Словакия ще бъде доста важен, тъй като страната към този момент даде и възнамерява да раздава още на Украйна обилни количества от личното си военно съоръжение. В този смисъл това да може да разчита постоянно на поддръжка точно от околните Чехия и Полша, за Словакия се трансформира в витална нужда. Диалогът с Унгария обаче ще бъде комплициран.
Алтернативата на Петър Павел в президентския избор бе 68-годишният (роден в Братислава, днешна Словакия) милиардер, в това число медиен притежател, някогашен министър и някогашен министър председател Андрей Бабиш – популист и воин от страниците на „ Панама пейпърс “. И двамата претенденти, които бяха достигнали до балотажа, имаха биографии, които подсказват, че е по-добре да включим по една сигнална алена лампичка за тях. И чехите също явно съзнаваха това, тъй като в първия тур по този начин и не съумяха да си харесат никого от тях изрично – и двамата получиха съвсем идентичен резултат, с минимална разлика – 35,4 % за ген. Павел против 35,0 % за Бабиш или разлика от малко над 20 хиляди гласа. За съпоставяне на предходните президентски избори (през 2018 година) актуалният президент Милош Земан, който тогава се бори за втори мандат, завоюва много по-категорична и отчетлива преднина в първия тур. Земан взе 38,57 % против 26,6 % за тогавашния му главен конкурент Иржи Драхош. И въпреки всичко на втория тур солидната поддръжка, която чехите гласоподават по принцип на НАТО, евентуално сподели тежката си дума, тъй че ген. Павел поведе пред съперника си с близо милион гласа преднина и завоюва вота с 58,33 %.
Но за какво той не можа незабавно, а чак от втория опит да реализира тази по-голяма и безапелационна отдалеченост пред скандалния си конкурент Бабиш? И макар солидните кавги, които циркулират от години към името му, какво „ изстреля “ чак до балотаж човек като някогашния министър председател? Чешкото общество има своите несъгласия и в този смисъл, който и да беше спечелил, все щеше да му е мъчно да внесе баланс и да отговори по най-хубавия метод на обстановката.
Скорошните изследвания сочат, че болшинството от чехите (над 50 процента) са недоволни от кабинета на настоящия министър председател Петър Фиала. В миг, в който рецесии от друг темперамент пораждат непрестанно, а бъдещето на държавното управление е неразбираемо, нуждата от доза непоклатимост в лицето на подобаващия държавен глава е остра. Вторият тур на вота излъчи четвъртия демократично определен президент на актуалната Чешка република. Победи Петър Павел. А дали той ще се прояви като водача, от който чешкото общество се нуждае сега, е... въпрос на дискусия...
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ