Представляват ли амбициите на Русия заплаха за страните от Източна Европа?
Войната в Украйна, почнала преди близо седем месеца, продължава с цялостна мощ и по всичко проличава, че краят ѝ към момента е отдалечен мираж.
Експертите са единомислещи, че към сегашния миг сключването на помирение сред Москва и Киев наподобява на процедура невероятно.
Решението на съветския президент Владимир Путин да разгласи частична готовност, както и намекът му, че е подготвен да употребява нуклеарно оръжие, станаха обект на всевъзможни мнения. Това накара доста хора да си зададат въпроса дали съществува заплаха спорът да се разрасне и да обхване други страни, намиращи се в Източна Европа.
Имперските упоритости на Путин
Всеизвестен факт е, че Путин смята разпадането на Съюз на съветските социалистически републики за „ най-голямата геополитическа злополука на XX век “ – нещо, което самият той е заявявал неведнъж. Според редица специалисти президентът в действителност не желае да възвърне Съветския съюз, а да възкреси величието на Руската империя. Путин не крие, че се възхищава на Петър Велики – владетелят, чиято идея била да направи Русия велика европейска мощ, способна да се съпоставя с Франция, Англия, Прусия и Австрия както по военна мощност, по този начин и стопански.
When Vladimir Putin invaded Ukraine, he thought it would fold. It did not. Now he hopes that its Western backers, lacking the heart for a long struggle, will cut arms shipments and press Ukraine to sue for peace. They must not
— The Economist (@TheEconomist)
„ Имперските упоритости на Путин не са загадка за никого. По тази причина е изцяло естествено той да се стреми да уголемява границите на Русия “, отбелязва за Vesti.bg проф. Джон Коларусо от университета „ Макмастър “ в Хамилтън, Онтарио. Той е създател на огромен брой изявления, отдадени на историята и външната политика на Русия. “Идеологията на Кремъл безспорно съставлява опасност за Източна Европа. В същото време обаче неуспехите на съветската войска в Украйна образно демонстрират, че тя просто не разполага с нужния потенциал, с цел да реализира упоритостите на Путин “, прибавя проф. Коларусо.
На сходно мнение е и професорът по интернационалните връзки от университета в Южна Калифорния Робърт Инглиш: „ Според мен Русия е напълно фокусирана върху Украйна. Към сегашния миг, Кремъл не заплашва териториалната целокупност на другите страни в Източна Европа. Това не е изключително изненадващо, като се има поради какви усложнения изпитва съветската войска в Украйна. Казано по различен метод – даже и да желае, Русия не може да се трансформира в действителна опасност за друга страна “.
“He is doubling down politically because he is losing militarily, ” one war professor says of Russian President Putin’s latest nuclear threats.
— NBC News (@NBCNews)
Ще бъдат ли употребявани нуклеарни оръжия?
„ При опасност за териториалната целокупност на нашата страна ние сигурно ще използваме всички средства, с които разполагаме, с цел да защитим Русия и нашия народ. Това не е блъф “. Тези думи на Путин провокираха вълна от мнения по целия свят. Анализаторите дефинират изявлението му като явен намек за готовността на съветския президент да употребява нуклеарни оръжия. Големият въпрос, който вълнува всички, е дали неговото изявление съставлява празна опасност или фактически би подхванал сходен ход.
„ Истината е, че никой не знае дали Путин би прибягнал до потреблението на нуклеарно оръжие. В момента всички специалисти, коментиращи тази тематика, спекулират – в това число и тези, които считат, че НАТО може да продължи да доставя Украйна с съвременни оръжия и разследващи данни, без да се тормози от възможния отговор на Кремъл. Аз персонално се притеснявам, че в случай че обстановката се утежни, Путин може да употребява нуклеарни оръжия. Той би подхванал сходно деяние, с цел да защищити своя режим от цялостен провал “, счита проф. Инглиш.
„ Очевидно е, че Путин счита Украйна за нещо доста повече от опасност за сигурността на Русия. За него тази страна се е трансформирала в политическа фикс-идея. Смятам, че той би взел решение да нападне други страни в региона единствено в един случай – в случай че те бъдат употребявани като база за осъществяването на офанзиви против съветската войска. Путин към този момент заплаши, че е подготвен да отвърне на сходен удар. Все отново ми се коства, че към този момент той няма териториални упоритости отвън Украйна “, прибавя проф. Инглиш.
Непредвидими последствия
„ Путин е в капан. Решението му да разгласи частична готовност беше посрещнато с огромно неодобрение в самата Русия. Референдумите, които организира, не са нищо повече от агитационен ход, а резултатите от тях няма да бъдат приети от никого оттатък стените на Кремъл. Вместо да стартира договаряния, Путин може да реши да употребява тактически нуклеарни оръжия против украинската войска или даже да нападна някои градове. Това би имало две значими последствия, които ще нанесат тежък удар по упоритостите на Русия. От една страна, отговорът на НАТО ще бъде нечовечен. Много е евентуално силите на Алианса не просто да се намесят, само че и на процедура да унищожат изцяло това, което е останало от съветската войска. От друга страна, Русия ще бъде изцяло изолирана в интернационален проект, даже Китай ще бъде заставен да прекъсне взаимоотношенията си с Кремъл. Всичко това най-вероятно ще докара до рухването на Путин от власт “, акцентира проф. Коларусо.
Voting begins in four Moscow-occupied territories on whether to join Russia, as Ukraine's government and its allies slam the referendums as shams
Latest updates:
— Bloomberg (@business)
Експертът напомня и една значима детайлност: през 1994 година е подписан така наречен Будапещенски меморандум. По силата на това съглашение Украйна се трансформира в зона без нуклеарни оръжия. Русия, Съединени американски щати и Англия на собствен ред се ангажират да подсигуряват сигурността на източноевропейската страна и да се въздържат от потреблението на мощ против нейната териториална целокупност и политическата ѝ самостоятелност. Путин наруши съглашението два пъти, първо през 2014 година с анексирането на Крим, а по-късно през февруари тази година, когато стартира нашествието в Украйна.
„ С утвърждението на въпросния меморандум Украйна се отхвърли от нуклеарния си боеприпас, който остана на нейна територия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В подмяна, страната получи гаранции за своя суверенитет. И до през днешния ден, обаче, има хора, които настояват, че украинските управляващи са запазили част от въпросния боеприпас като защитна мярка при положение на война с Русия. Няма по какъв начин да знаем дали това е истина или не. Едно нещо е несъмнено – възможен процес на събитията, при който Русия и Украйна се атакуват взаимно с нуклеарни оръжия, би представлявал същински призрачен сън “, предизвестява проф. Коларусо.
The Biden administration has been sending messages to Moscow about the grave consequences that would follow the use of a nuclear weapon in Ukraine.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Още от създателя:
Експертите са единомислещи, че към сегашния миг сключването на помирение сред Москва и Киев наподобява на процедура невероятно.
Решението на съветския президент Владимир Путин да разгласи частична готовност, както и намекът му, че е подготвен да употребява нуклеарно оръжие, станаха обект на всевъзможни мнения. Това накара доста хора да си зададат въпроса дали съществува заплаха спорът да се разрасне и да обхване други страни, намиращи се в Източна Европа.
Имперските упоритости на Путин
Всеизвестен факт е, че Путин смята разпадането на Съюз на съветските социалистически републики за „ най-голямата геополитическа злополука на XX век “ – нещо, което самият той е заявявал неведнъж. Според редица специалисти президентът в действителност не желае да възвърне Съветския съюз, а да възкреси величието на Руската империя. Путин не крие, че се възхищава на Петър Велики – владетелят, чиято идея била да направи Русия велика европейска мощ, способна да се съпоставя с Франция, Англия, Прусия и Австрия както по военна мощност, по този начин и стопански.
When Vladimir Putin invaded Ukraine, he thought it would fold. It did not. Now he hopes that its Western backers, lacking the heart for a long struggle, will cut arms shipments and press Ukraine to sue for peace. They must not
— The Economist (@TheEconomist)
„ Имперските упоритости на Путин не са загадка за никого. По тази причина е изцяло естествено той да се стреми да уголемява границите на Русия “, отбелязва за Vesti.bg проф. Джон Коларусо от университета „ Макмастър “ в Хамилтън, Онтарио. Той е създател на огромен брой изявления, отдадени на историята и външната политика на Русия. “Идеологията на Кремъл безспорно съставлява опасност за Източна Европа. В същото време обаче неуспехите на съветската войска в Украйна образно демонстрират, че тя просто не разполага с нужния потенциал, с цел да реализира упоритостите на Путин “, прибавя проф. Коларусо.
На сходно мнение е и професорът по интернационалните връзки от университета в Южна Калифорния Робърт Инглиш: „ Според мен Русия е напълно фокусирана върху Украйна. Към сегашния миг, Кремъл не заплашва териториалната целокупност на другите страни в Източна Европа. Това не е изключително изненадващо, като се има поради какви усложнения изпитва съветската войска в Украйна. Казано по различен метод – даже и да желае, Русия не може да се трансформира в действителна опасност за друга страна “.
“He is doubling down politically because he is losing militarily, ” one war professor says of Russian President Putin’s latest nuclear threats.
— NBC News (@NBCNews)
Ще бъдат ли употребявани нуклеарни оръжия?
„ При опасност за териториалната целокупност на нашата страна ние сигурно ще използваме всички средства, с които разполагаме, с цел да защитим Русия и нашия народ. Това не е блъф “. Тези думи на Путин провокираха вълна от мнения по целия свят. Анализаторите дефинират изявлението му като явен намек за готовността на съветския президент да употребява нуклеарни оръжия. Големият въпрос, който вълнува всички, е дали неговото изявление съставлява празна опасност или фактически би подхванал сходен ход.
„ Истината е, че никой не знае дали Путин би прибягнал до потреблението на нуклеарно оръжие. В момента всички специалисти, коментиращи тази тематика, спекулират – в това число и тези, които считат, че НАТО може да продължи да доставя Украйна с съвременни оръжия и разследващи данни, без да се тормози от възможния отговор на Кремъл. Аз персонално се притеснявам, че в случай че обстановката се утежни, Путин може да употребява нуклеарни оръжия. Той би подхванал сходно деяние, с цел да защищити своя режим от цялостен провал “, счита проф. Инглиш.
„ Очевидно е, че Путин счита Украйна за нещо доста повече от опасност за сигурността на Русия. За него тази страна се е трансформирала в политическа фикс-идея. Смятам, че той би взел решение да нападне други страни в региона единствено в един случай – в случай че те бъдат употребявани като база за осъществяването на офанзиви против съветската войска. Путин към този момент заплаши, че е подготвен да отвърне на сходен удар. Все отново ми се коства, че към този момент той няма териториални упоритости отвън Украйна “, прибавя проф. Инглиш.
Непредвидими последствия
„ Путин е в капан. Решението му да разгласи частична готовност беше посрещнато с огромно неодобрение в самата Русия. Референдумите, които организира, не са нищо повече от агитационен ход, а резултатите от тях няма да бъдат приети от никого оттатък стените на Кремъл. Вместо да стартира договаряния, Путин може да реши да употребява тактически нуклеарни оръжия против украинската войска или даже да нападна някои градове. Това би имало две значими последствия, които ще нанесат тежък удар по упоритостите на Русия. От една страна, отговорът на НАТО ще бъде нечовечен. Много е евентуално силите на Алианса не просто да се намесят, само че и на процедура да унищожат изцяло това, което е останало от съветската войска. От друга страна, Русия ще бъде изцяло изолирана в интернационален проект, даже Китай ще бъде заставен да прекъсне взаимоотношенията си с Кремъл. Всичко това най-вероятно ще докара до рухването на Путин от власт “, акцентира проф. Коларусо.
Voting begins in four Moscow-occupied territories on whether to join Russia, as Ukraine's government and its allies slam the referendums as shams
Latest updates:
— Bloomberg (@business)
Експертът напомня и една значима детайлност: през 1994 година е подписан така наречен Будапещенски меморандум. По силата на това съглашение Украйна се трансформира в зона без нуклеарни оръжия. Русия, Съединени американски щати и Англия на собствен ред се ангажират да подсигуряват сигурността на източноевропейската страна и да се въздържат от потреблението на мощ против нейната териториална целокупност и политическата ѝ самостоятелност. Путин наруши съглашението два пъти, първо през 2014 година с анексирането на Крим, а по-късно през февруари тази година, когато стартира нашествието в Украйна.
„ С утвърждението на въпросния меморандум Украйна се отхвърли от нуклеарния си боеприпас, който остана на нейна територия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В подмяна, страната получи гаранции за своя суверенитет. И до през днешния ден, обаче, има хора, които настояват, че украинските управляващи са запазили част от въпросния боеприпас като защитна мярка при положение на война с Русия. Няма по какъв начин да знаем дали това е истина или не. Едно нещо е несъмнено – възможен процес на събитията, при който Русия и Украйна се атакуват взаимно с нуклеарни оръжия, би представлявал същински призрачен сън “, предизвестява проф. Коларусо.
The Biden administration has been sending messages to Moscow about the grave consequences that would follow the use of a nuclear weapon in Ukraine.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ