Войната в Украйна вече е навлязла дълбоко в петата си

Войната в Украйна към този момент е навлязла надълбоко в петата си година и надживя доста от огромните спорове на последното столетие. Затова въпросът дали в миналото ще завърши все по-трудно може да бъде обособен от другия - кой въобще би могъл да я спре.

В разбор за Financial Times политологът Иван Кръстев слага под подозрение както концепцията на Владимир Путин за цялостна победа, по този начин и западната вяра, че спорът може да приключи с дългогодишен дипломатически мир. Кръстев е редактор помощник на FT, ръководител на Центъра за демократични тактики и помощник в Института за филантропични науки във Виена.

„ Възможно е войната да продължава освен поради неуместната концепция на съветския президент Владимир Путин за цялостна победа “, написа Кръстев. „ Европейското и американското търсене на дипломатически контрактуван дългогодишен мир също може да се окаже смъртоносна заблуда. “

Това е изходната точка на разбора му: трайният мир може да е съвсем неосъществим, само че примирието не трябва да бъде пропуснато. Кръстев формулира разграничението по този начин:

„ Реалността е, че даже шансът за дълготраен мир да е най-малък, не би трябвало да пропущаме опцията за свястно помирение. “

Според него казусът е, че Западът продължава да мисли за края на войната с категории, които към този момент не разказват новата интернационална среда. Кръстев стъпва върху мотив на Надер Мусавизаде, изпълнителен шеф на консултантската компания Macro Advisory Partners и създател на разбор във Financial Times за така наречен „ ера на асиметрията “.

Мусавизаде разказва тази среда като временен интервал, в който силата към този момент не идва единствено от размер или благосъстояние, а от способността да превърнеш несъответствието в лост за въздействие. Кръстев употребява тази рамка, с цел да изясни за какво днешните войни и днешният мир все по-малко наподобяват на старите показа за победа, проваляне и дефинитивно съглашение.

В тази среда, написа Кръстев, войните се преименуват на „ специфични интервенции “, а великите сили губят ореола си, когато не съумяват да реализират задачите си за по-малко от две седмици. Именно през тази логичност той чете и дейностите на Доналд Тръмп във Венецуела, както и неуспеха му да реализира сходен резултат в Иран.

„ Днес мирът не е нищо повече от замразена неустановеност “, написа Кръстев. Според него политиците и анализаторите подценяват обстоятелството, че смяната в характера на войната неизбежно трансформира и характера на мира:

„ Не осъзнаваме, че когато природата на войната се трансформира, се трансформира и природата на мира. “

На този декор Кръстев обръща особено внимание на отвореното писмо на Володимир Зеленски до Путин от 4 юни. Според него то заслужава особено внимание, тъй като демонстрира смяна в метода, по който Киев мисли за края на войната. Ако дроновете са трансформирали метода, по който Украйна води война, писмото на Зеленски бележи смяна в метода, по който страната мисли за прекъсването на бойните дейности.

В писмото украинският президент приканва за директни договаряния сред Киев и Москва и декларира, че има учредения да се счита, че военните дейности могат да бъдат прекъснати в близко бъдеще. За Кръстев това не е симптом на уязвимост, а опит да се употребява миг, в който Русия наподобява надалеч от победа.

„ Не знаем какво съгласно Путин се случва на бойното поле, само че знаем, че Русия не печели “, написа Кръстев.

Той показва, че лятната атака на Москва е спряна от софтуерното преимущество на Украйна, а съветските загуби надвишават способността на Кремъл да активизира нови хора в същия ритъм. Според него последните украински удари против Москва демонстрират, че войната не е застинала в равновесие.

Към военната картина Кръстев прибавя и вътрешноруските ограничавания. По думите му съветската стопанска система „ кърви “, а публичната поддръжка за войната очевидно отслабва.

Кръстев разказва избора пред Путин като все по-рисков. Ако Москва желае да продължи упоритостта си да откри надзор върху целия Донбас в идната година или две, написа той, съветският президент „ ще би трябвало да прибегне до всеобща готовност или до потребление на нуклеарни оръжия “.

„ И двата разновидността са изпълнени с непредвидими, да не кажем пагубни, последствия “, предизвестява Кръстев.

Затова съгласно него съветският президент има и различен излаз:

„ Ако Путин вместо това избере да спре сраженията, той няма да може да претендира за цялостна победа - само че сигурно би могъл да инсценира триумф, тъкмо както Тръмп прави в Иран “, написа Кръстев.

Един от причините му е обвързван с НАТО. Според Кръстев „ политиката на Съединени американски щати по отношение на Европа подсигурява, че Украйна няма да се причисли към НАТО най-малко в кратковременен проект “. Това, написа той, би разрешило на Путин да твърди, че е постигнал една от задачите си.

Вторият детайл в сходна съветска интерпретация са европейските миротворци. Кръстев счита, че Киев евентуално няма да упорства за тях, тъй като Украйна просто няма потребност от сходно наличие. Последно проучване на Европейския съвет за външна политика демонстрира и че множеството европейци не са въодушевени от изпращането на такива сили. Москва би могла да показа и това като изпълнено свое искане.

Примирието би могло да бъде потребно за Кремъл и по различен метод. Кръстев позволява, че Москва може да се надява прекратяването на бойните дейности да отключи напрежения в украинското общество и да се трансформира в инструмент за политическа дестабилизация. Замразяването на фронта в този смисъл не би означавало завършек на съветската тактика, а нейно пренасяне на друга повърхност.

Според политолога и Украйна има съществени аргументи да търси завършек на бойните дейности, макар последните си военни триумфи.

„ Киев завоюва войната в един значим смисъл. “

„ Конфликтът сподели на света, че обратно на съветските националистически изказвания, украинците не са омагьосани руснаци “, написа той.

„ Украйна загуби територия, само че нейният суверенитет беше доказан. Армията ѝ е една от най-силните в Европа, а отбранителният ѝ бранш е обект на злоба за света “, показва още Кръстев.

Той прибавя, че въпреки съветският език към момента да се приказва в Украйна, „ доста малко хора биха се разпознали като руснаци отвън окупираните територии, в случай че през днешния ден се организира референдум “.

Изводът му е, че след четири години война „ в Украйна няма никой, за който Москва правдоподобно да твърди, че го пази “.

Така съгласно Кръстев пред Зеленски към този момент стои различен, доста по-тежък въпрос:

„ Болезненият въпрос в този момент не е по какъв начин Украйна да издържи на съветската експанзия, а какъв брой още хора може да загуби, преди да загуби бъдещето си. “

Дългата война значи още убити и ранени, само че също по-малко родени деца и по-малко украинци, които се връщат от чужбина. Затова Кръстев предизвестява, че удължаването на спора, даже в случай че докара до освобождение на още територии, не е безусловно най-хубавата дълготрайна тактика за страната.

Той прибавя и два на практика риска: нова тежка зима и вероятни неподходящи промени в европейската политика. И двете могат да създадат позицията на Киев по-уязвима в бъдеще.

„ В момента има действителна опция войната да бъде замразена “, написа Кръстев.

Според него рискът е този прозорец да бъде пропуснат „ поради заблудата на Путин, че може да реализира цялостна победа “, само че и поради това, че европейските съдружници на Украйна „ не са съумели да схванат, че природата на постигането на мир се е трансформирала дружно с природата на воденето на война “.

В този нов и рисков свят, написа Кръстев, мирът към този момент все по-често е „ просто отсъствието “ на война. Затова директните диалози сред руснаци и украинци „ може да се окажат най-реалистичният метод да се реализира това, което през днешния ден минава за мир “.