В типична година учените откриват два или три вируса, които

В типична година учените откриват два или три вируса, които в никакъв случай преди не са били следени у хора. Броят им варира, само че наклонността остава относително непрекъсната от 60-те години на предишния век насам. Повечето от тези вируси не притеглят изключително внимание и на откривателите постоянно се е налагало да претърсват остарели медицински изявления, с цел да открият каквото и да е споменаване за тях. Някои вируси изчезват изцяло и биват съвсем изцяло забравени.

В другия завършек на спектъра са откриването на ХИВ-1 през 1983 година и на SARS-CoV-2 през 2020 година, които предвещаха надлежно пандемиите от СПИН и Коронавирус. И двата вируса са лишили живота на десетки милиони хора.

Кога един вирус става пандемия

 

Когато идващия път академик открие необикновен или чужд вирус у пациент – евентуално през идващите няколко месеца, по какъв начин ще разбере дали той може да докара до изключителна обстановка за публичното здраве от мащаба на СПИН или Коронавирус? Екип в Университета в Единбург употребява поуките от историята на вирусите, с цел да помогне за намирането на отговор на този въпрос.

Пандемиите могат да бъдат най-различни, само че в последно време главните виновници са вируси с геном, построен от РНК, а не от по-познатата ДНК. Идентифицирани са хиляди типове РНК вируси, а евентуално съществуват милиони, само че единствено 239 от тях заразяват хора. Наскоро беше оповестен азбучник, който оказва помощ да се дефинират най-рисковите измежду тях.

Типът и тежестта на болестта са значими индикатори, само че пандемия няма да възникне, в случай че вирусът не може да се предава сред хората. Това може да става посредством физически контакт, поемане на частици във въздуха, излагане на кръв или фекалии, или пък посредством захапване от комар или кърлеж.

При две трети от вирусите в листата е доста малко евентуално инфектиран човек да съобщи инфекцията нататък. Те са известни като зоонозни вируси, което значи, че хората нормално се заразяват с тях от животни, а не от други хора. Пример за подобен вирус е този на бяс.

Това звучи успокояващо, само че вирусите еволюират бързо и има разбираема угриженост, че зоонотичен вирус може да придобие способността да се популяризира измежду хората. Ето за какво учените са толкоз обезпокоени от птичия грип. Но няма документиран образец за РНК вирус, който да прави това. Бясът не е, макар че има десетки хиляди случаи при хора всяка година.

Много по-голяма опасност идва от вируси, които към този момент имат способността да се популяризират от човек на човек. Те биха могли да станат още по-преносими – както направи серия от разновидности на Sars-CoV-2. Те обаче са минали от животни, които към този момент са способни да се популяризират измежду хората. В далечното минало това е бил евентуалният генезис на морбили, паротит и рубеола, дружно с десетки вируси, свързани с настинки и стомашно-чревни инфекции.

След това има вируси, които са способни да се популяризират измежду хората, само че до момента са предизвикали единствено лимитирани огнища. Това е по този начин, тъй като тяхното R-число (колко хора приблизително заразява един болен човек) е прекомерно ниско и веригите от зараза в последна сметка умират сами. Но R-числата могат да се трансформират. Например, когато вирус, който преди този момент е бил стеснен до отдалечени села, доближи град. Това се случи със заирския еболавирус в Западна Африка през 2014 година

В листата с вируси, водещи до огнища, е имало единствено няколко десетки имена, само че той е мощен предсказващ фактор за изключителни обстановки в публичното здраве. Заирският еболавирус, пренасяните от инсекти вируси Чикунгуня, Зика и Оропоуче, както и mpox (ДНК вирус), бяха първичните участници и всички те след това предизвикаха огромни епидемии.

Някои по-редки вируси също станаха по-познати. Един от тях е хантавирусът Андес, виновен за огнище на круизен транспортен съд. Друг е еболавирусът Бундибуджо, който сега се популяризира в Централна Африка.

Следващият пандемичен вирус

 

Данните от листата могат също да оказват помощ да се предскаже по какъв начин би могъл да наподобява предстоящ пандемичен вирус – от време на време именуван болест X – Коронавирус е добър образец.

През 2019 година екипит сподели, че мощно портативните вируси са тясно свързани с други вируси, които се популяризират сред хората, само че се появяват настрана от животните. Това се оказа съвършено изложение на Sars-CoV-2, доста сходен на истинския ковид Sars, само че без значение, и може би индиректно, добит от прилепи.

Годината по-рано Световната здравна организация предложи ковид, сходен на Sars, като претендент за болест X. Ето за какво учените бяха разтревожени от Коронавирус през цялото време – той беше тъкмо това, което търсеха.

За разлика от това, нито вирусът Андес, нито вирусът Бундибуджо имат верния профил, с цел да стартират световна пандемия. Но в случай че да вземем за пример беше нов вирус, обвързван с морбили, тогава щеше да е друга история. В този сюжет би имало действителна опция за международна изключителна обстановка, доста по-лоша от Коронавирус.

Андес и Бундибуджо обаче затвърждават един значим урок: и двата вируса са се разпространявали седмици преди да бъдат хванати. Същото важи и за Коронавирус. По-бързото разкриване и схващане на новите вируси би лишило идната пандемия от същото преимущество и би могло да окаже голямо въздействие върху възможните жертви и прехранване.

The Conversation/превод: SafeNews

Още вести четете в: Здраве, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News