И да спрем с безкрайния спор дали една салата струва

И да спрем с безкрайния спор дали една салата коства 10, 15 или 20 евро

Последните седмици обикаляме туристически обекти както по Българското Черноморие, по този начин и в Гърция. Разговаряме със притежатели, шефове, чиновници и туристи. Гледаме цените, заетостта, обслужването и най-много - действителното ползване.

И все по-ясно се обрисува една наклонност :

Туристи има. Но това към този момент не значи автоматизирано по-високи обороти. Нещо повече - част от гръцките притежатели, с които беседваме, споделят, че макар по-големия поток от хора, регистрират по-ниски обороти по отношение на предходната година. Това е сигнал, който не би трябвало да подминаваме.

Новият екскурзиант не е спрял да пътува. Той просто харчи по-внимателно .

Инфлацията, по-високите разноски за живот, превозът и общата икономическа неустановеност трансформираха държанието на екскурзианта. Той може да не се отхвърля от почивката си, само че стартира да управлява разноските на място. Може да заплати за хотел, само че да ограничи визитите в заведения за хранене. Може да отиде на бийч бар, само че да следи деликатно минималната консумация. Може да остане повече дни, само че да харчи по-малко дневно. Може да избере по-добра оферта в последния миг, вместо да резервира месеци авансово. Това е една от огромните промени в туризма през 2026 година - туристическият поток и туристическият доход към този момент би трябвало да се преглеждат настрана.

Last-minute към този момент не е изключение. Превръща се в модел на държание .

Особено значим за България е немският пазар. Все повече туристи изчакват. Сравняват. Следят цените. Решават по-късно. Това значи, че слабите ранни записвания към този момент не би трябвало автоматизирано да се одобряват като провален сезон. Но значи и нещо друго - борбата за екскурзианта продължава до последния миг. И тъкмо тук България има опция. Нашето Черноморие е измежду дестинациите, които могат да бъдат конкурентни при last-minute резервациите. Но единствено в случай че сме забележими тъкмо тогава, когато екскурзиантът взема решението си. Не три месеца по-рано. Точно в този миг. На верния пазар. С вярното обръщение. С вярната цена. Затова от години приказвам, че рекламата на България не може да бъде статична и кампанийна. Не можем да популяризираме по административен календар. Туризмът би трябвало да се популяризира съгласно държанието на пазара. Ако немският екскурзиант резервира през днешния ден за идващите две седмици, рекламата би трябвало да бъде пред него през днешния ден.

Цената към този момент не е задоволителна. Важно е какво получаваш против нея.

 При визитите ни в Гърция виждаме разнообразни модели. На едно място сет с чадър и два шезлонга коства 20 евро като консумация. На друго - 30 или 40 евро. И все пак обектите могат да бъдат цялостни. Защо? Защото екскурзиантът не гледа единствено крайната цифра. Той гледа цялото прекарване - паркинг, непорочност, отношение, музика, атмосфера, качество на храната, скорост на обслужване и чувството дали е получил стойност за парите си. Точно тук е и огромният урок за България. Не би трябвало да водим безконечен спор дали една салата коства 10, 15 или 20 евро. Трябва да зададем по-важния въпрос: Какво получава екскурзиантът против тези пари?

2026 година не е година за преследване на туристи непременно

В Европа все по-ясно се вижда, че хотелският бизнес търси по-добър доход, а не просто по-висока претовареност. Един хотел може да бъде цялостен и да не печели задоволително. Един ресторант може да има повече клиенти и по-нисък оборот. Един курорт може да регистрира повече туристи, само че по-нисък разход на екскурзиант. Една страна може да се похвали с рекорден брой визити, само че това единствено по себе си не значи рекорден стопански резултат. Затова би трябвало да спрем да измерваме триумфа на българския туризъм само в брой туристи. Трябва да приказваме за:

- доход от един турист;

– междинен престой;

– разход на ден;

– наново посещение;

– претовареност и действителна рентабилност;

– систематизиране на туристическия поток по райони и сезони.

България има късмет, само че прозорецът не е безконечен.

В момента европейският туристически пазар ни дава опция. Туристите търсят близки и познати дестинации. Търсят море. Търсят добра цена, само че от ден на ден търсят и стойност. България може да завоюва от тази смяна. Но няма да го създадем единствено с ниски цени. Трябват ни добър артикул, качествено обслужване, директна транспортна съгласуваност, дейна цифрова реклама и ръководство на дестинацията в действително време. Туризмът през 2026 година не се печели с това кой има най-вече кревати. Печели го този, който най-бързо схваща какво се случва с екскурзианта. Защото пазарът към този момент ни изпраща явен сигнал: Хората не престават да пътуват, само че харчат по-внимателно. Резервират по-късно. Сравняват повече. Очакват повече. И страните и бизнесите, които схванат тази смяна в точния момент, ще бъдат спечелилите. Останалите може да отчетат повече туристи... и в края на сезона да се чудят за какво са спечелили по-малко.

Коментар на Ивелин Кичуков, ръководител на Българска Асоциация за Туризъм БАТ.

---

Заглавието е на редакцията.