Украйна не можа да скара Путин и Моди
Войната в Украйна не съумява да разстрои общоприетоо положителните руско-индийски връзки, каквито са налице сред Москва и Ню Делхи още от времето на Съветския съюз. В основата на положителния разговор и ползотворната двустранна дипломация сред въпросните столици стои една сериозна формула.
Тя се показва, веднъж, в съветската поддръжка за Индия по отношение на Кашмир (срещу Пакистан). И, повторно, в това, че Москва продължава да бъде главен снабдител на военно съоръжение и технологии - от закупуването на съветския зенитно-ракетен комплекс С-400, през съществуването на изтребителя Сухой 30, до взаимното създаване на крилата ракета " БрахМос " - за хиндуистката страна.
В исторически проект пък индийците помнят добре, че утежняването на връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и комунистически Китай постоянно е било свързвано с успореден развой на в допълнение одобряване на тези сред Москва и Ню Делхи. Включително и когато американците, в лицето на Ричърд Никсън, водят политиката на " китайската карта " против Съветския съюз.
Това, потвърдено във времето съдействие сред Индия и Русия, се вижда и в метода, по който двете страни действат в Организация на обединените нации. Русия поддържа желанието на Индия - като страна, имаща нуклеарно оръжие - да стане член на Съвета за сигурност на организацията, а Ню Делхи, в това число около войната в Украйна, отхвърля да поддържа съответните резолюции, ориентирани против Русия. Нещо повече, държавното управление на Нарендра Моди съобщи, че е готово да купува спомагателен съветски нефт, в случай че глобите на Запада по отношение на Москва създадат по този начин, че подобен остане непродаден.
Това несъмнено не значи, че сред двете страни няма различия. Най-голямото такова е присъединяване на Индия в Четиристранния разговор по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, или просто The Quad), в който Ню Делхи членува паралелно с Токио, Канбера и Вашингтон. Този формат, който има и собствен боен вектор, обвързван с ежегодишните милитаристични образования, е етикиран от Москва като " антикитайски ", а самият Пекин го дефинира като " азиатско НАТО ".
Друг мотив за терзание у властимащите в южноазиатската страна е това, че Русия поредно усъвършенства връзките си с Пакистан. Така да вземем за пример, министър-председателят на ислямската република Имран Хан бе първият задграничен началник, посетил Москва, директно след нашествието на последната в Украйна. Междувременно Русия поддържа концепцията за " ислямофобия ", стартирана и налагана от Исламабад и Анкара в границите на Организацията на ислямското съдействие. Москва и Исламабад възобновиха и съглашението си за построяването от съветска страна на Пакистански поток, свързващ Карачи с Касур. Не на последно място, на Москва от Пекин също предизвика съображения в държавното управление на Нарендра Моди.
Именно в The Quad, в подтекста на войната в Украйна, си пролича по какъв начин, в случай че Австралия и Япония, паралелно на Съединени американски щати, постановиха съответните наказания на Русия, то това не бе казусът на Индия. Но по този начин както Украйна не може да скара Нарендра Моди и Владимир Путин, по този начин и индийският министър-председател надалеч не разчита единствено на съдействието си с съветския президент. Основно заради намекнатото към този момент състояние: освен зад Исламабад, само че и зад Пекин от ден на ден наднична най-големият противник на Ню Делхи - Китай.
Оттук и дейната индийска дипломация, която, единствено в границите на няколко поредни дни, съумя да одобри като хазаин японския министър-председател Фумио Кишида и да реализира виртуална среща с австрийския министър председател Скот Морисън.
От първата аудиенция излезе новината, че Токио ще даде 42 млрд $ вложения за Ню Делхи през идващите пет години (това е продължение на политиката на по-предишния японски министър председател Шиндзо Абе като част от Партньорството за качествена инфраструктура, което е геополитическият конкурентен план на китайския " Един пояс, веднъж " в Азия, и който би трябвало да се свърже с идентичния американски проект за Build Back Better World, B3W).
От диалога със Скот Морисън пък стана ясно, че договарянето на свободно комерсиално съглашение сред Канбера и Ню Делхи е покрай своето завършване (ако това се случи в действителност, ще е извънреден компромис по отношение на общоприетите запаси, които индийската страна има против присъединяване си в такива търговски съюзи). От друга страна, Индия би трябвало да употребява всяка икономическа опция, която не е обвързвана с Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP), в което Ню Делхи не взе участие, а Пекин е доминантна мощ.
Онзи ден и през вчерашния ден пък индийските дипломати одобриха Заместник-държавния секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд, както и гръцкия външен министър Никос Дендиас. И колкото американският делегат да потропва по масата за нуждата демокрациите да се обединят против авторитаризма на Русия, същият този авторитаризъм в никакъв случай няма да бъде самичък по себе си причина, заради която Ню Делхи да ревизира връзките си с Москва. Да не приказваме, че самата Индия, въпреки да се води на доктрина за " най-голямата народна власт " в света, на процедура е нещо по-различно, което мъчно може да покрие критериите на демократичната народна власт от западен тип (става дума за възходящия хинду-национализъм, който се претворява в политическата система на страната като лидерски мажоритаризъм).
Тази разнопосочна външна политика на Ню Делхи е в благозвучие с главните правила на индийската дипломация, измежду които са " балансиращото деяние " и " суверенната автономия ", в основата на които стои концепцията за стратегическа самостоятелност. И спорът в Украйна, другояче спомогнал за спомагателното " накъсване " на света на обособени геополитически фракции, няма да промени това интернационално ситуиране на Индия.
Тя се показва, веднъж, в съветската поддръжка за Индия по отношение на Кашмир (срещу Пакистан). И, повторно, в това, че Москва продължава да бъде главен снабдител на военно съоръжение и технологии - от закупуването на съветския зенитно-ракетен комплекс С-400, през съществуването на изтребителя Сухой 30, до взаимното създаване на крилата ракета " БрахМос " - за хиндуистката страна.
В исторически проект пък индийците помнят добре, че утежняването на връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и комунистически Китай постоянно е било свързвано с успореден развой на в допълнение одобряване на тези сред Москва и Ню Делхи. Включително и когато американците, в лицето на Ричърд Никсън, водят политиката на " китайската карта " против Съветския съюз.
Това, потвърдено във времето съдействие сред Индия и Русия, се вижда и в метода, по който двете страни действат в Организация на обединените нации. Русия поддържа желанието на Индия - като страна, имаща нуклеарно оръжие - да стане член на Съвета за сигурност на организацията, а Ню Делхи, в това число около войната в Украйна, отхвърля да поддържа съответните резолюции, ориентирани против Русия. Нещо повече, държавното управление на Нарендра Моди съобщи, че е готово да купува спомагателен съветски нефт, в случай че глобите на Запада по отношение на Москва създадат по този начин, че подобен остане непродаден.
Това несъмнено не значи, че сред двете страни няма различия. Най-голямото такова е присъединяване на Индия в Четиристранния разговор по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, или просто The Quad), в който Ню Делхи членува паралелно с Токио, Канбера и Вашингтон. Този формат, който има и собствен боен вектор, обвързван с ежегодишните милитаристични образования, е етикиран от Москва като " антикитайски ", а самият Пекин го дефинира като " азиатско НАТО ".
Друг мотив за терзание у властимащите в южноазиатската страна е това, че Русия поредно усъвършенства връзките си с Пакистан. Така да вземем за пример, министър-председателят на ислямската република Имран Хан бе първият задграничен началник, посетил Москва, директно след нашествието на последната в Украйна. Междувременно Русия поддържа концепцията за " ислямофобия ", стартирана и налагана от Исламабад и Анкара в границите на Организацията на ислямското съдействие. Москва и Исламабад възобновиха и съглашението си за построяването от съветска страна на Пакистански поток, свързващ Карачи с Касур. Не на последно място, на Москва от Пекин също предизвика съображения в държавното управление на Нарендра Моди.
Именно в The Quad, в подтекста на войната в Украйна, си пролича по какъв начин, в случай че Австралия и Япония, паралелно на Съединени американски щати, постановиха съответните наказания на Русия, то това не бе казусът на Индия. Но по този начин както Украйна не може да скара Нарендра Моди и Владимир Путин, по този начин и индийският министър-председател надалеч не разчита единствено на съдействието си с съветския президент. Основно заради намекнатото към този момент състояние: освен зад Исламабад, само че и зад Пекин от ден на ден наднична най-големият противник на Ню Делхи - Китай.
Оттук и дейната индийска дипломация, която, единствено в границите на няколко поредни дни, съумя да одобри като хазаин японския министър-председател Фумио Кишида и да реализира виртуална среща с австрийския министър председател Скот Морисън.
От първата аудиенция излезе новината, че Токио ще даде 42 млрд $ вложения за Ню Делхи през идващите пет години (това е продължение на политиката на по-предишния японски министър председател Шиндзо Абе като част от Партньорството за качествена инфраструктура, което е геополитическият конкурентен план на китайския " Един пояс, веднъж " в Азия, и който би трябвало да се свърже с идентичния американски проект за Build Back Better World, B3W).
От диалога със Скот Морисън пък стана ясно, че договарянето на свободно комерсиално съглашение сред Канбера и Ню Делхи е покрай своето завършване (ако това се случи в действителност, ще е извънреден компромис по отношение на общоприетите запаси, които индийската страна има против присъединяване си в такива търговски съюзи). От друга страна, Индия би трябвало да употребява всяка икономическа опция, която не е обвързвана с Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP), в което Ню Делхи не взе участие, а Пекин е доминантна мощ.
Онзи ден и през вчерашния ден пък индийските дипломати одобриха Заместник-държавния секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд, както и гръцкия външен министър Никос Дендиас. И колкото американският делегат да потропва по масата за нуждата демокрациите да се обединят против авторитаризма на Русия, същият този авторитаризъм в никакъв случай няма да бъде самичък по себе си причина, заради която Ню Делхи да ревизира връзките си с Москва. Да не приказваме, че самата Индия, въпреки да се води на доктрина за " най-голямата народна власт " в света, на процедура е нещо по-различно, което мъчно може да покрие критериите на демократичната народна власт от западен тип (става дума за възходящия хинду-национализъм, който се претворява в политическата система на страната като лидерски мажоритаризъм).
Тази разнопосочна външна политика на Ню Делхи е в благозвучие с главните правила на индийската дипломация, измежду които са " балансиращото деяние " и " суверенната автономия ", в основата на които стои концепцията за стратегическа самостоятелност. И спорът в Украйна, другояче спомогнал за спомагателното " накъсване " на света на обособени геополитически фракции, няма да промени това интернационално ситуиране на Индия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ