Проруските групи са риск за "стабилно нестабилната" България, сочи доклад на "Фрийдъм хаус"
Войната на Русия в Украйна не се отрази мощно на политическия безпорядък и задълбочаващата се нефукционалност, като изключително Румъния, Словакия и България не престават да демонстрират податливост за постоянна неустойчивост. Това се споделя в годишния отчет за страни в преход на американската фондация " Фрийдъм хаус ".
Изследвани са 29 страни от Източна Европа и някогашните руски републики - така наречен източен блок от времето на студената война - с цел да се наблюдава демократичното им развиване (това е повода Гърция и Турция от нашия регион да не са обхванати). Текстът е за интервала до края на 2022 година В общия отчет за тези страни споменаването на България (както и на доста други, с изключение да вземем за пример на Русия и Украйна) е относително лимитирано. Събитията от предходната година се разказват по-скоро сбито, с акцент върху раздялите и неспособността да се сформира трайно държавно управление в София, в резюме е разказана и политическата обстановка в Румъния и Словакия.
Същевременно е " значимо да се означи, че политическите събития в тези страни нямаха значимо влияние върху демократичните им институции или оценката им в " Страни в преход " през годината, оттатък дребния спад в категория " Национално демократично ръководство " в Словакия. " Партийни разногласия или разногласия за политики се водеха съгласно парламентарните процедури, а гласоподавателите бяха призовани да решат сериозните случаи на невъзможност. "
В неявяване на по-трайни систематични решения обаче има риск въздействието на проруските групи в България, мощната просвета на назадничавост в Словакия и хроничните пробиви в етиката в Румъния непрекъснато да отслабят доверието на обществеността в самата народна власт. В одклада н ес еконкретизират кои са " проруските групи ".
Какво се споделя за България в общия отчет
Държавите и категориите, на които е разграничен демократичният им живот, се правят оценка от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта. Наблюдаваните категории са национално демократично ръководство (национални институции); избори; гражданско общество; медии; локални институции; правосъдна система; битка с корупцията.
Това е втората година без смяна в рейтинга на България, която съгласно текста остава в категорията " полуконсолидирана народна власт " (между 4.01 и 5 единици в специфичния индекс; от Европейски Съюз такива са още Полша, Хърватия и Румъния). " Консолидирани демокрации " (между 5.01 и 7) са единствено Чехия, Словакия и балтийските страни. " Хибриден режим " (между 3.01 и 4) е единствено Унгария.
Тази година смяната в рейтинга е по-скоро изключение за източноевропейските членки на Европейски Съюз, за разлика от предходната, когато такава не бе регистрирана единствено в България и Хърватия. Последният спад, през 2021 година, бе поради правосъдната система. Друг извод, където България се загатва, е обвързван със " силата на Европейски Съюз " за въздействие в периферията, както е озаглавена част от една от публикациите в отчета с създател Майк Смелцър. Отбелязва се, че от 10 страни, класифицирани като " хибридни режими " (и нечленуващи в ЕС), пет са отбелязали усъвършенствания, три - утежняване, само че ги сплотява едно: " възобновената инвазия на Москва против съседа ѝ даде да се разбере, че Европейски Съюз е единствената им жизнеспособна опция за политическа и икономическа взаимност ".
Материални изгоди от участието в Европейски Съюз
Независимо какви рецензии могат да се създадат към Европейски Съюз, продължава отчетът, " участието донесе материални изгоди за страните, които се причислиха ". Отчасти поради преразпределянето на средства и вложенията по линия на кохезионната политика " даже България, най-бедната страна в блока, се оправя по-добре както в социалноикономически проект, по този начин и с демократичните знаци на " Страни в преход ", в сравнение с всички стремящи се (към участие - бел. ред.) страни в Западните Балкани, Източна Европа и Кавказ ".
С други думи, околните връзки с Европейски Съюз, наподобява, са " единственият път напред за страни в района, които желаят мир и благополучие ". " Хибриден режим " е с обща оценка сред 3.01 и 4. В Европейския съюз по този начин се разказва единствено Унгария. Извън него " хибридни режими " са: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Армения, Грузия, Молдова, Украйна.
Изследвани са 29 страни от Източна Европа и някогашните руски републики - така наречен източен блок от времето на студената война - с цел да се наблюдава демократичното им развиване (това е повода Гърция и Турция от нашия регион да не са обхванати). Текстът е за интервала до края на 2022 година В общия отчет за тези страни споменаването на България (както и на доста други, с изключение да вземем за пример на Русия и Украйна) е относително лимитирано. Събитията от предходната година се разказват по-скоро сбито, с акцент върху раздялите и неспособността да се сформира трайно държавно управление в София, в резюме е разказана и политическата обстановка в Румъния и Словакия.
Същевременно е " значимо да се означи, че политическите събития в тези страни нямаха значимо влияние върху демократичните им институции или оценката им в " Страни в преход " през годината, оттатък дребния спад в категория " Национално демократично ръководство " в Словакия. " Партийни разногласия или разногласия за политики се водеха съгласно парламентарните процедури, а гласоподавателите бяха призовани да решат сериозните случаи на невъзможност. "
В неявяване на по-трайни систематични решения обаче има риск въздействието на проруските групи в България, мощната просвета на назадничавост в Словакия и хроничните пробиви в етиката в Румъния непрекъснато да отслабят доверието на обществеността в самата народна власт. В одклада н ес еконкретизират кои са " проруските групи ".
Какво се споделя за България в общия отчет
Държавите и категориите, на които е разграничен демократичният им живот, се правят оценка от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта. Наблюдаваните категории са национално демократично ръководство (национални институции); избори; гражданско общество; медии; локални институции; правосъдна система; битка с корупцията.
Това е втората година без смяна в рейтинга на България, която съгласно текста остава в категорията " полуконсолидирана народна власт " (между 4.01 и 5 единици в специфичния индекс; от Европейски Съюз такива са още Полша, Хърватия и Румъния). " Консолидирани демокрации " (между 5.01 и 7) са единствено Чехия, Словакия и балтийските страни. " Хибриден режим " (между 3.01 и 4) е единствено Унгария.
Тази година смяната в рейтинга е по-скоро изключение за източноевропейските членки на Европейски Съюз, за разлика от предходната, когато такава не бе регистрирана единствено в България и Хърватия. Последният спад, през 2021 година, бе поради правосъдната система. Друг извод, където България се загатва, е обвързван със " силата на Европейски Съюз " за въздействие в периферията, както е озаглавена част от една от публикациите в отчета с създател Майк Смелцър. Отбелязва се, че от 10 страни, класифицирани като " хибридни режими " (и нечленуващи в ЕС), пет са отбелязали усъвършенствания, три - утежняване, само че ги сплотява едно: " възобновената инвазия на Москва против съседа ѝ даде да се разбере, че Европейски Съюз е единствената им жизнеспособна опция за политическа и икономическа взаимност ".
Материални изгоди от участието в Европейски Съюз
Независимо какви рецензии могат да се създадат към Европейски Съюз, продължава отчетът, " участието донесе материални изгоди за страните, които се причислиха ". Отчасти поради преразпределянето на средства и вложенията по линия на кохезионната политика " даже България, най-бедната страна в блока, се оправя по-добре както в социалноикономически проект, по този начин и с демократичните знаци на " Страни в преход ", в сравнение с всички стремящи се (към участие - бел. ред.) страни в Западните Балкани, Източна Европа и Кавказ ".
С други думи, околните връзки с Европейски Съюз, наподобява, са " единственият път напред за страни в района, които желаят мир и благополучие ". " Хибриден режим " е с обща оценка сред 3.01 и 4. В Европейския съюз по този начин се разказва единствено Унгария. Извън него " хибридни режими " са: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Армения, Грузия, Молдова, Украйна.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ