NYT: НАТО засилва отбраната на Европа в случай на война с Русия
Войната на Русия в Украйна, най-скъпият спор в Европа след Втората международна война, накара Организацията на Северноатлантическия контракт да работи уверено, с цел да се върне към готовността си за бойни дейности, каквато имаше по време на Студената война.
Тази смяна е от решаващо значение за алианса, който от десетилетия е в „ хибернация “. Неотдавнашното приемане на от дълго време неутралната Финландия в НАТО беше друга значима непредвидена последица от спора в Украйна за съветския президент Владимир Путин.
НАТО бързо минава от това, което военните назовават въздържане посредством опасност за възмездие, към въздържане „ посредством отказване “. В предишното се смяташе, че при положение на въоръжен конфликт с Русия страните членки на алианса ще се опитат да устоят, до момента в който съюзническите сили, най-много американските, не им се притекат на помощ и не подхващат ответни дейности против вражеската войска в опит да я отхвърлен.
Но откакто Русия пое контрола над някои украински области, граничните страни като Полша и балтийските страни към този момент не са склонни да рискуват сигурността си. Техните водачи показват, че в първите дни на войната съветските войски са заели повече територии, в сравнение с съставляват площта на някои от балтийските страни.
Преминаването към въздържане посредством отказване значи гражданска война в тактиката на НАТО: повече войски ще бъдат ситуирани по съветската граница, военните проекти на Америка и на нейните съдружници ще бъдат интегрирани, военните разноски ще се усилят и ще бъдат създадени по-подробни условия към съдружниците във връзка с съответни типове въоръжени сили и средства и съоръжение, ситуирани на авансово избрани места.
Путин от дълго време твърди, че НАТО се уголемява и обкръжава Русия. След началото на войната в Украйна алиансът реши да анулира напълно оставащите забрани за увеличение на числеността на западните войски по цялата граница на Северноатлантическия пакт с Русия.
Планът е силите на НАТО да станат освен по-боеспособни, само че и по-видими за Русия, което е основен детайл на възпирането.
„ Дебатът към този момент не е за това по какъв начин да изплашим повече Москва с по-големи сили. Става дума за това какъв брой войски ще бъдат задоволителни “, споделя Камила Гранд, до неотдавна помощник-генерален секретар на НАТО по военното развиване, а в този момент чиновник на Европейския съвет по външна политика.
Страните от Централна и Източна Европа упорстват, че „ към този момент не е задоволително да споделяме, че сме подготвени да сдържаме Русия, обещавайки да си върнем изгубеното по-късно, а че би трябвало да пазиме всеки сантиметър от територията на НАТО от първия ден на спора “, сподели Гранд и добави: „ Не можем да бъдем под съветски надзор даже за няколко месеца, до момента в който дойдат съюзническите сили “.
НАТО към този момент е разположила по един батальон многонационални войски в осем страни по източната си граница с Русия. В момента се създават детайлности за това по какъв начин тези сили да бъдат увеличени в страните от фронтовата линия на алианса до бригаден състав, с цел да се ускори възпирането и да може да се отблъсне вражеската войска през цялото време. Освен това НАТО разпорежда на хиляди други сили да се придвижват бързо при положение на война, с цел да дават поддръжка, с нови подробни проекти за подвижност и логистика и по-строги условия за подготвеност.
„ НАТО е организация, която до момента е била в креативен отпуск от историята “, споделя Иво Даалдер, някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО. Путин, сподели той, „ ни подсети, че би трябвало да мислим за защитата, и то дружно “.
Алиансът ще сложи повече войски под директния надзор на висшия боен на НАТО, военачалник Кристофър Каволи, висш съюзен командващ в Европа, който командва и американските сили в Европа.
Под новата графа „ Възпиране и защита “ военачалник Каволи сплотява военните проекти на Съединени американски щати и техните съдружници за първи път от Студената война насам, съобщи поискал анонимност почитан чиновник на НАТО. От думите му излиза наяве, че американците още веднъж ще обезпечават защитата на Европа, като дружно с НАТО ще вземат решение по какъв начин тъкмо Америка ще пази европейците.
Според този чиновник за първи път от Студената война насам източноевропейските страни ще знаят тъкмо какво има намерение да направи НАТО, с цел да ги отбрани. Те ще знаят също по този начин какво тъкмо би трябвало да може да направи всяка страна за себе си и по какъв начин другите страни ще ѝ оказват помощ. А западните страни в алианса ще знаят къде да изпратят своите сили, с какви оръжия и по какъв начин да ги придвижат.
НАТО също по този начин съгласува дълготрайните условия на съдружниците с настоящите си оперативни потребности. Ако преди от страните от НАТО можеше да се желае да изпратят някои леко въоръжени експедиционни сили с хеликоптери в Афганистан да вземем за пример, в този момент те ще бъдат натоварени със задачата да пазят елементи от личната си територия.
Ето един образец: за Англия това ще значи обезпечаване на повече тежки бронирани машини за отбрана на източния фланг на НАТО, даже в случай че английското държавно управление реши да продължи да разполага експедиционна войска, изискваща по-малко средства, по-малко хора и по-евтино тежко съоръжение и въоръжение.
Планирането в НАТО към този момент е много натрапчиво, само че ще стане още по-взискателно и съответно. Военните водачи дават отговор на въпросници за опциите и въоръжението на армиите. А стратезите на НАТО им споделят какво липсва или какво може да бъде понижено.
Например, както сподели Робърт Бел, консултант по въпросите на защитата към задачата на Съединени американски щати в НАТО до 2017 година, на Дания е подредено да спре да харчи пари за градеж на подводници. От Канада е било поискано да даде на алианса самолети за зареждане с гориво.
Разбира се, страните биха могли да възразят: в продължение на години някои страни с фрегати отказваха да слагат на тях ракети за противовъздушна защита от боязън да не бъдат упрекнати в ескалация на напрежението. Но те би трябвало да защитят проектите си пред всички членове на НАТО. Ако всички останали съдружници са съгласни, че проектът на дадена страна е несъответстващ, те могат да гласоподават за наложително адаптиране в по този начин наречения „ консенсус минус едно “. Подобно условие се среща рядко, само че се е случвало в тази ситуация с Канада да вземем за пример, означи Бел.
Сега условията ще бъдат все по-строги, с цел да се върне бойната успеваемост на алианса в Европа и да се направи възпирането по-надеждно. Тоест задачата на тези нововъведения е да се подсигурява, че НАТО може да води интензивна война против Русия от първия ден на тяхното опълчване.
Тези промени в НАТО се правят постепенно от 2014 година насам, откакто Крим беше анексиран към Русия, предизвиквайки спора в източната част на Донбас. На срещата на върха в Уелс през същата година съдружниците от НАТО се споразумяха да усилят военните разноски до 2% от Брутния вътрешен артикул до 2024 година Досега единствено осем от 31-те членове на НАТО са постигнали тази цел, в това число Финландия, която преди малко се причисли към алианса. Въпреки това общите военни разноски на НАТО са се нараснали доста, като от 2014 година насам са нарастнали с 350 милиарда $.
На идната среща на върха на НАТО през юли ще бъде контрактуван нов проект за военния бюджет на алианса, като към този момент ще се планува той да бъде най-малко 2 % от Брутният вътрешен продукт. Ако главните западни страни изразходват сред 2,5 и 3 % от Брутният вътрешен продукт за въоръжените сили през идващото десетилетие, това би трябвало да е задоволително, с цел да се подсигурява бойната успеваемост на алианса, акцентира почитан чиновник на НАТО.
След 2014 година НАТО се съгласи да разположи четири батальона в балтийските страни и Полша. Идеята е врагът да бъде замесен неотложно и да получи подкрепления още седмица или две след началото на войната.
След началото на съветската спецоперация в Украйна НАТО добави още четири батальона за предно разполагане, с цел да образува осем такива подразделения по източния район на алианса, в това число Румъния, Словакия, Унгария и България. Но общият брой на военнослужещите във всичките осем бойни групи е единствено 10 232.
Сега НАТО обмисля по какъв начин да усили силите до размера на бригада, което значи четири до пет хиляди военнослужещи на страна, с цел да направи засиленото въздържане на алианса против Русия „ по-надеждно “, означи Бел.
Новата тактика на НАТО включва също по този начин многочислени учения на силите на алианса (и то такива, които Москва няма да остави незабелязани) и усъвършенствана противовъздушна защита - главен минус на военното редуциране през последните 30 години, когато малко на брой си представяха, че съветските ракети ще връхлетят Европа.
Преди това не беше упоменато годишното обучение на нуклеарните сили на НАТО, известно като Steadfast Noon. Но предходната година, след началото на войната, учението се организира намерено. Според представителя на НАТО е било значимо да се покаже на Русия, че алиансът няма да бъде спрян от нуклеарния й капацитет.
Военният щаб на НАТО, Върховният щаб на съюзническите сили в Европа, също чака промени за подсилване на алианса.
Хиляди съюзнически бойци, служещи там, ще бъдат част от Стратегическото и бойното основно командване, натоварено със задачата да създава проектите на алианса за консолидиране и разрастване на съюзническите сили, в това число кибернетични, галактически и морски сили, в разнообразни изключителни обстановки. Тези проекти могат да варират от обмисляне на хибридна война, през районен спор, който излиза отвън надзор, до пълномащабна борба, включваща нуклеарни оръжия.
Командването на НАТО в този момент би трябвало да реши по какъв начин да интегрира Финландия и евентуално Швеция в алианса и да дефинира къде да бъдат ситуирани техните сили в груповата защита. Например, дали Финландия би трябвало да бъде част от щаба, отговарящ за Прибалтика, или от щаба, отговарящ за арктическите направления и Далечния север, или и от двата щаба?
По принцип управлението на НАТО може да образува 13 корпуса от по 40 до 50 хиляди души всеки. Но действителната бойна подготвеност на НАТО е надалеч от тази, признават високопоставени чиновници на НАТО. Ето за какво военачалник Каволи и сътрудниците му би трябвало да измислят по какъв начин най-добре и къде да разположат действително наличното при положение на рецесия, като в същото време се опитат да подсигуряват, че страните членки на НАТО са боеспособни.
Едно от най-трудните провокации е подвижността и логистиката: да се доставят войски, танкове и оръдия до мястото, където би трябвало да бъдат, с нужната скорост и да им се обезпечи логистична поддръжка.
Понастоящем Европа към момента е изправена пред огромни провокации след края на Студената война, в това число липса на складови пространства, липса на подобаващи железопътни вагони и спешни права за прекосяване през границите и потребление на пътища, като всички тези проблеми би трябвало да бъдат решени от гражданските управляващи.
Дори снабдяването на Украйна от мирна Полша се оказва съществено логистично главоболие, акцентира различен представител на НАТО, който също приказва по тематиката при изискване за анонимност. Камионите не могат да се оправят с прехвърлянето на ресурсите, няма задоволително железопътни вагони, които да могат да транспортират тежко съоръжение като танкове, а разрешенията за превозването им би трябвало да се получават на всяка европейска граница. Да се направи това в разгара на престрелка, при летящи ракети, падащи бомби, срив на интернет и тичащи бежанци към придвижването на техниката не е по никакъв начин лесна задача, сподели той.
„ НАТО не е мислила за отбрана на територията си, само че в този момент би трябвало да го направи “, сподели Даалдер, който в този момент е президент на Чикагския съвет за външни връзки. Все отново алиансът се пробва да направи нещо по въпроса в продължение на 40 години и „ даже мускулите му да са леко атрофирали, мускулната памет остава “.
„ Ключът е хората и държавните управления, които в никакъв случай не са преживявали това, което се случва през днешния ден, да се научат да му се опълчват “, добави той. /БГНЕС
----------------
Стивън Ерлангер, „ Ню Йорк Таймс “.
Тази смяна е от решаващо значение за алианса, който от десетилетия е в „ хибернация “. Неотдавнашното приемане на от дълго време неутралната Финландия в НАТО беше друга значима непредвидена последица от спора в Украйна за съветския президент Владимир Путин.
НАТО бързо минава от това, което военните назовават въздържане посредством опасност за възмездие, към въздържане „ посредством отказване “. В предишното се смяташе, че при положение на въоръжен конфликт с Русия страните членки на алианса ще се опитат да устоят, до момента в който съюзническите сили, най-много американските, не им се притекат на помощ и не подхващат ответни дейности против вражеската войска в опит да я отхвърлен.
Но откакто Русия пое контрола над някои украински области, граничните страни като Полша и балтийските страни към този момент не са склонни да рискуват сигурността си. Техните водачи показват, че в първите дни на войната съветските войски са заели повече територии, в сравнение с съставляват площта на някои от балтийските страни.
Преминаването към въздържане посредством отказване значи гражданска война в тактиката на НАТО: повече войски ще бъдат ситуирани по съветската граница, военните проекти на Америка и на нейните съдружници ще бъдат интегрирани, военните разноски ще се усилят и ще бъдат създадени по-подробни условия към съдружниците във връзка с съответни типове въоръжени сили и средства и съоръжение, ситуирани на авансово избрани места.
Путин от дълго време твърди, че НАТО се уголемява и обкръжава Русия. След началото на войната в Украйна алиансът реши да анулира напълно оставащите забрани за увеличение на числеността на западните войски по цялата граница на Северноатлантическия пакт с Русия.
Планът е силите на НАТО да станат освен по-боеспособни, само че и по-видими за Русия, което е основен детайл на възпирането.
„ Дебатът към този момент не е за това по какъв начин да изплашим повече Москва с по-големи сили. Става дума за това какъв брой войски ще бъдат задоволителни “, споделя Камила Гранд, до неотдавна помощник-генерален секретар на НАТО по военното развиване, а в този момент чиновник на Европейския съвет по външна политика.
Страните от Централна и Източна Европа упорстват, че „ към този момент не е задоволително да споделяме, че сме подготвени да сдържаме Русия, обещавайки да си върнем изгубеното по-късно, а че би трябвало да пазиме всеки сантиметър от територията на НАТО от първия ден на спора “, сподели Гранд и добави: „ Не можем да бъдем под съветски надзор даже за няколко месеца, до момента в който дойдат съюзническите сили “.
НАТО към този момент е разположила по един батальон многонационални войски в осем страни по източната си граница с Русия. В момента се създават детайлности за това по какъв начин тези сили да бъдат увеличени в страните от фронтовата линия на алианса до бригаден състав, с цел да се ускори възпирането и да може да се отблъсне вражеската войска през цялото време. Освен това НАТО разпорежда на хиляди други сили да се придвижват бързо при положение на война, с цел да дават поддръжка, с нови подробни проекти за подвижност и логистика и по-строги условия за подготвеност.
„ НАТО е организация, която до момента е била в креативен отпуск от историята “, споделя Иво Даалдер, някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО. Путин, сподели той, „ ни подсети, че би трябвало да мислим за защитата, и то дружно “.
Алиансът ще сложи повече войски под директния надзор на висшия боен на НАТО, военачалник Кристофър Каволи, висш съюзен командващ в Европа, който командва и американските сили в Европа.
Под новата графа „ Възпиране и защита “ военачалник Каволи сплотява военните проекти на Съединени американски щати и техните съдружници за първи път от Студената война насам, съобщи поискал анонимност почитан чиновник на НАТО. От думите му излиза наяве, че американците още веднъж ще обезпечават защитата на Европа, като дружно с НАТО ще вземат решение по какъв начин тъкмо Америка ще пази европейците.
Според този чиновник за първи път от Студената война насам източноевропейските страни ще знаят тъкмо какво има намерение да направи НАТО, с цел да ги отбрани. Те ще знаят също по този начин какво тъкмо би трябвало да може да направи всяка страна за себе си и по какъв начин другите страни ще ѝ оказват помощ. А западните страни в алианса ще знаят къде да изпратят своите сили, с какви оръжия и по какъв начин да ги придвижат.
НАТО също по този начин съгласува дълготрайните условия на съдружниците с настоящите си оперативни потребности. Ако преди от страните от НАТО можеше да се желае да изпратят някои леко въоръжени експедиционни сили с хеликоптери в Афганистан да вземем за пример, в този момент те ще бъдат натоварени със задачата да пазят елементи от личната си територия.
Ето един образец: за Англия това ще значи обезпечаване на повече тежки бронирани машини за отбрана на източния фланг на НАТО, даже в случай че английското държавно управление реши да продължи да разполага експедиционна войска, изискваща по-малко средства, по-малко хора и по-евтино тежко съоръжение и въоръжение.
Планирането в НАТО към този момент е много натрапчиво, само че ще стане още по-взискателно и съответно. Военните водачи дават отговор на въпросници за опциите и въоръжението на армиите. А стратезите на НАТО им споделят какво липсва или какво може да бъде понижено.
Например, както сподели Робърт Бел, консултант по въпросите на защитата към задачата на Съединени американски щати в НАТО до 2017 година, на Дания е подредено да спре да харчи пари за градеж на подводници. От Канада е било поискано да даде на алианса самолети за зареждане с гориво.
Разбира се, страните биха могли да възразят: в продължение на години някои страни с фрегати отказваха да слагат на тях ракети за противовъздушна защита от боязън да не бъдат упрекнати в ескалация на напрежението. Но те би трябвало да защитят проектите си пред всички членове на НАТО. Ако всички останали съдружници са съгласни, че проектът на дадена страна е несъответстващ, те могат да гласоподават за наложително адаптиране в по този начин наречения „ консенсус минус едно “. Подобно условие се среща рядко, само че се е случвало в тази ситуация с Канада да вземем за пример, означи Бел.
Сега условията ще бъдат все по-строги, с цел да се върне бойната успеваемост на алианса в Европа и да се направи възпирането по-надеждно. Тоест задачата на тези нововъведения е да се подсигурява, че НАТО може да води интензивна война против Русия от първия ден на тяхното опълчване.
Тези промени в НАТО се правят постепенно от 2014 година насам, откакто Крим беше анексиран към Русия, предизвиквайки спора в източната част на Донбас. На срещата на върха в Уелс през същата година съдружниците от НАТО се споразумяха да усилят военните разноски до 2% от Брутния вътрешен артикул до 2024 година Досега единствено осем от 31-те членове на НАТО са постигнали тази цел, в това число Финландия, която преди малко се причисли към алианса. Въпреки това общите военни разноски на НАТО са се нараснали доста, като от 2014 година насам са нарастнали с 350 милиарда $.
На идната среща на върха на НАТО през юли ще бъде контрактуван нов проект за военния бюджет на алианса, като към този момент ще се планува той да бъде най-малко 2 % от Брутният вътрешен продукт. Ако главните западни страни изразходват сред 2,5 и 3 % от Брутният вътрешен продукт за въоръжените сили през идващото десетилетие, това би трябвало да е задоволително, с цел да се подсигурява бойната успеваемост на алианса, акцентира почитан чиновник на НАТО.
След 2014 година НАТО се съгласи да разположи четири батальона в балтийските страни и Полша. Идеята е врагът да бъде замесен неотложно и да получи подкрепления още седмица или две след началото на войната.
След началото на съветската спецоперация в Украйна НАТО добави още четири батальона за предно разполагане, с цел да образува осем такива подразделения по източния район на алианса, в това число Румъния, Словакия, Унгария и България. Но общият брой на военнослужещите във всичките осем бойни групи е единствено 10 232.
Сега НАТО обмисля по какъв начин да усили силите до размера на бригада, което значи четири до пет хиляди военнослужещи на страна, с цел да направи засиленото въздържане на алианса против Русия „ по-надеждно “, означи Бел.
Новата тактика на НАТО включва също по този начин многочислени учения на силите на алианса (и то такива, които Москва няма да остави незабелязани) и усъвършенствана противовъздушна защита - главен минус на военното редуциране през последните 30 години, когато малко на брой си представяха, че съветските ракети ще връхлетят Европа.
Преди това не беше упоменато годишното обучение на нуклеарните сили на НАТО, известно като Steadfast Noon. Но предходната година, след началото на войната, учението се организира намерено. Според представителя на НАТО е било значимо да се покаже на Русия, че алиансът няма да бъде спрян от нуклеарния й капацитет.
Военният щаб на НАТО, Върховният щаб на съюзническите сили в Европа, също чака промени за подсилване на алианса.
Хиляди съюзнически бойци, служещи там, ще бъдат част от Стратегическото и бойното основно командване, натоварено със задачата да създава проектите на алианса за консолидиране и разрастване на съюзническите сили, в това число кибернетични, галактически и морски сили, в разнообразни изключителни обстановки. Тези проекти могат да варират от обмисляне на хибридна война, през районен спор, който излиза отвън надзор, до пълномащабна борба, включваща нуклеарни оръжия.
Командването на НАТО в този момент би трябвало да реши по какъв начин да интегрира Финландия и евентуално Швеция в алианса и да дефинира къде да бъдат ситуирани техните сили в груповата защита. Например, дали Финландия би трябвало да бъде част от щаба, отговарящ за Прибалтика, или от щаба, отговарящ за арктическите направления и Далечния север, или и от двата щаба?
По принцип управлението на НАТО може да образува 13 корпуса от по 40 до 50 хиляди души всеки. Но действителната бойна подготвеност на НАТО е надалеч от тази, признават високопоставени чиновници на НАТО. Ето за какво военачалник Каволи и сътрудниците му би трябвало да измислят по какъв начин най-добре и къде да разположат действително наличното при положение на рецесия, като в същото време се опитат да подсигуряват, че страните членки на НАТО са боеспособни.
Едно от най-трудните провокации е подвижността и логистиката: да се доставят войски, танкове и оръдия до мястото, където би трябвало да бъдат, с нужната скорост и да им се обезпечи логистична поддръжка.
Понастоящем Европа към момента е изправена пред огромни провокации след края на Студената война, в това число липса на складови пространства, липса на подобаващи железопътни вагони и спешни права за прекосяване през границите и потребление на пътища, като всички тези проблеми би трябвало да бъдат решени от гражданските управляващи.
Дори снабдяването на Украйна от мирна Полша се оказва съществено логистично главоболие, акцентира различен представител на НАТО, който също приказва по тематиката при изискване за анонимност. Камионите не могат да се оправят с прехвърлянето на ресурсите, няма задоволително железопътни вагони, които да могат да транспортират тежко съоръжение като танкове, а разрешенията за превозването им би трябвало да се получават на всяка европейска граница. Да се направи това в разгара на престрелка, при летящи ракети, падащи бомби, срив на интернет и тичащи бежанци към придвижването на техниката не е по никакъв начин лесна задача, сподели той.
„ НАТО не е мислила за отбрана на територията си, само че в този момент би трябвало да го направи “, сподели Даалдер, който в този момент е президент на Чикагския съвет за външни връзки. Все отново алиансът се пробва да направи нещо по въпроса в продължение на 40 години и „ даже мускулите му да са леко атрофирали, мускулната памет остава “.
„ Ключът е хората и държавните управления, които в никакъв случай не са преживявали това, което се случва през днешния ден, да се научат да му се опълчват “, добави той. /БГНЕС
----------------
Стивън Ерлангер, „ Ню Йорк Таймс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ