Войната на Путин срещу Украйна предизвика нещо, което изглеждаше немислимо

Войната на Путин против Украйна провокира нещо, което изглеждаше немислимо единствено преди месец - Европа заприказва за отвод от съветския петрол и съветския газ. Възможно ли е това да стане и каква ще бъде цената? Решението на Владимир Путин да стартира война против Украйна е напът да сътвори проблеми на съветската енергийна промишленост – сърцето на стопанската система на Русия. Европа разгласи, че удвоява напъните си да се отърве от зависимостта си от съветския нефт и природен газ, а западните компании се изнасят от Русия. Съединени американски щати и Англия към този момент не разрешиха вноса на съветски нефт. Германия, най-голямата европейска стопанска система, спря нов газопровод за доставка на съветски природен газ, разгласи проекти за създаване на пристанища за доставка на полутечен газ и повдигна въпроса за потреблението на повече сила от нуклеарни и въглищни централи. В същото време три от най-големите западни енергийни компании - BP, Shell и ExxonMobil – оповестиха, че се изтеглят от съветския пазар и стопират планове за милиарди в Русия. Френската TotalEnergies заяви, че стопира всички нови вложения на съветския пазар. Европа се приготвя да се откаже от съветските енергийни източници. А излизането на западните пари и технологии от съветския пазар ще докара и до прекъсването на основни енергийни планове в самата Русия, което ще засегне опциите ѝ в бъдеще да бъде основен снабдител. „ Това е началото на края на Русия като енергийна суперсила “, сподели в подкаст от 1 март Никос Цафос, енергиен специалист в основания във Вашингтон Център за стратегически и интернационалните проучвания. Според него евентуалните загуби на Русия от прекъсването на продажбите на природен газ на европейския пазар няма да могат да бъдат обезщетени от нараснал експорт за Китай. " Нещо се счупи " Русия е третият максимален производител на петрол в света и вторият максимален производител на природен газ. Москва има мощни позиции на европейския пазар и дава отговор за 25% от вноса на петрол и сред 30 и 40% от вноса на природен газ. Тази взаимозависимост от съветските енергийни източници не е намаляла през последното десетилетие. Това важи изключително за Германия, която преглежда съветския природен газ като мост в енергийния си преход от въглища и нуклеарна сила към неизчерпаеми източници като слънчева сила. Въпреки несъгласието на Съединени американски щати и някои страни от Европейския съюз Берлин построи газопровода „ Северен поток 2 “, който трябваше да удвои съветските доставки на природен газ в Германия. Войната на съветския президент Владимир Путин против Украйна обаче провокираха замразяването на плана и наруши разбирателството сред Берлин и Москва по енергийните въпроси. Германският канцлер Олаф Шолц сподели, че страната ще „ промени курса “, с цел да преодолее енергийната си взаимозависимост от Русия. „ Правилно или не, в Европа има мироглед, съгласно който в случай че не консумираме [руски] горива, опциите на Русия да прави това ще намалеят “, сподели той във връзка съветската експанзия против Украйна. „ Това е необятно, необятно споделян мироглед в Европа. “ Според енергийния специалист Никос Цафос това е повратна точка в връзките сред Берлин и Москва. „ Тези връзки минаха през доста, само че предходната седмица нещо се счупи. Толерантността на европейците към зависимостта им от съветския газ се промени за една нощ “, сподели той. Енергийната политика на Путин Владимир Путин е движещата мощ на съветската енергийна политика от началото на века. Той даже взе участие в договарянията за цените с задграничните държавни управления и оказва помощ да се подписват покупко-продажби с задгранични вложители. Путин стана президент на Русия през 2000 година и консолидира властта си на фона на възходящите цени на петрола на международния пазар и възходящото вътрешно произвеждане, което допринасяше за пълненето на държавната хазна. В идващите години страната изкупи доста частни компании в енергийния бранш, в това число като провокира банкрута на „ Юкос “ и вкара в пандиза притежателя ѝ Михаил Ходорковски. Путин се възползва от преобладаващата позиция на съветския природен газ на европейските пазари, с цел да задържи някогашните руски републики Украйна и Молдова в своята сфера на въздействие. Опитът му да накаже Украйна за прозападните ѝ политики с по-високи цени на газа през 2006 и 2009 година доведоха до първите спирания на подаването на природен газ от Русия към Европа. Предложението на Путин за евтини заеми и на ниска цена газ към украинския президент Виктор Янукаович през 2013 година, за да му попречи да подписа съглашение за асоцииране с Европейски Съюз, докара до всеобщи митинги, които смъкнаха Янукович от власт. Москва отговори, като нелегално анексира полуостров Крим и оказа помощ на сепаратистите в Източна Украйна да водят война против Киев. Как войната промени всичко Инвазията в Украйна, която стартира на 24 февруари, накара Съединени американски щати, Европейски Съюз и редица други страни да наложат тежки стопански наказания на финансовия и софтуерния бранш на Русия. Западът направи изключения за съветския енергиен бранш, само че редица компании – от банки през застрахователи до снабдители – отхвърлят да работят с съветските енергийни компании. „ Сургутнефтегаз “, една от най-големите съветски компании за произвеждане на петрол и природен газ, три пъти предходната седмица не съумя да откри купувачи за 6,4 милиона барела нефт макар огромното търсене на пазара. Износът на нефт от Русия може да падне с 1 милион барела на ден до юни, показва основаната в Осло компания за бизнес съвещания Rystad Energy. Това ще лиши Москва от към 12 милиарда $ за този интервал, при сегашните цени на петрола от над 100 $ за барел. Сега Русия изнася към 7 милиона барела нефт и петролни артикули дневно. Руските петролни компании може да бъдат принудени да понижат производството си, тъй като в страната няма задоволително място за депозиране, а продажбите понижават, сподели анализаторът Луис Диксън пред Радио Свободна Европа. Какво ще стане с съветските проекти Санкциите ще имат и по-дългосрочен резултат върху производството на нефт и природен газ в Русия. Държавният нефтен колос Роснефт, ръководен от близкия до Путин Игор Сечин, създава огромния план „ Восток-нефт “ в Арктика, който се чака да създава и изнася до 2 милиона барела дневно до 2030 г. „ Восток-нефт “ е най-големият енергиен план, който Русия стартира след разпадането на Съветския съюз. За да го финансира – а за задачата ще бъдат нужни десетки милиарди долари - Роснефт продаде акции в плана на задгранични компании. Сега, когато западните компании се изтеглят от съветския пазар, Роснефт мъчно ще обезпечи финансиране за плана. Западните петролни компании реализират към една четвърт от всички вложения в производството на нефт и природен газ в Русия. „ Ако тези компании изоставен страната, това безспорно ще провокира забавяния или спирания “ в работата на бранша, написа още Rystad в своя разбор от 3 март. Според компанията „ Восток-нефт “ ще се забави, а някои съветски планове могат напряко да бъдат изоставени. Русия може да се сблъска и с проблеми при модернизирането на петролните си рафинерии поради софтуерните наказания на Запада, сподели анализаторът Луис Диксън. „ Призив за пробуждане “ Европа форсира проектите си за диверсифициране на енергийните източници на фона на опасенията, че Русия може да спре доставките на природен газ. Москва към този момент позволи опцията да спре доставките по газопровода „ Северен поток 1 “. Дания към този момент даде зелена светлина за построяването на газопровод, който да доставя норвежки природен газ в Полша, откакто разрешението беше отсрочено предходната година. Полша разчита на съветската държавна компания Газпром за половината от природния газ, който употребява. Предстои Европейската комисия да предложи ограничения за ускорение на развиването на технологиите за потребление на възобновими и неизчерпаеми енергийни източници, които да заместят съветския газ.