Scott Ritter*: Войната на Голямата стрела- относно същността на руската операция в Украйна
" Войната на Голямата стрела " (както е известна Втората опиумна война от 1859-1860) дава добра визия за протичащото се в Украйна през днешния ден. Всички тези, които са комплицирани или чистят парадните си униформи за парада на успеха на Украйна в Киев, по отношение на новините за " стратегическа смяна " в държанието на Русия, би следвало още веднъж да се срещнат с главните военни понятия.
За начало дано стартираме с " маневрената война ". Ще напомня, че Русия започва своята " специфична военна интервенция " при съществуването на изострен недостиг от жива мощ - 200 хиляди атакуващи съветски военни, срешу 600 хиляди (или повече) отбраняващи се украинци. При това състояние, класическият спор на изтощение беше неосъществим. Тоест, с цел да реализира победа, Русия трябваше да маневрира.
Маневрената война е в по-голяма степен психическа, в сравнение с физическа и е съсредоточена най-вече на оперативно, а не на тактическо равнище. Маневрирането е релационно придвижване - т.е., по какъв начин разполагате и местите своите сили по отношение на силите на съперника. Руският маньовър в първата фаза на интервенцията го удостоверява.
Руснаците трябваше да преформатират бойното поле в своя изгода. За задачата се постановяваше да управляват потреблението на числено превъзхождащите ги сили от страна на Украйна, като редом с това разпределят личните си по-малочислени бойни сили за оптималното реализиране на по този начин поставената цел.
В стратегически проект, с цел да улесни опцията за маневриране сред южния, централния и северния фронтове, Русия трябваше да си обезпечи сухопътен мост сред своята континентална част и Крим. Овладяването на крайбрежния град Мариупол беше от решаващо значение за реализацията на тези старания. И руснаците извършиха сполучливо тази задача.
Докато се осъществяваше тази комплицирана интервенция, Русия не трябваше да разрешава на Украйна да маневрира със своите числено превъзхождащи сили тъй че да провали интервенцията в Мариупол. Това докара до потреблението на няколко стратегически интервенции за поддръжка: лъжливи придвижвания, интервенции за подсилване на позициите и офанзива в дълбочина.
Концепцията на лъжливите придвижвания е елементарна - военните сили или симулират офанзива в избрана точка, или фактически организират такава офанзива за да заблудят съперника, принуждавайки го да отдели запаси в отговор на хипотетичните или в действителност дейности.
Ще напомня, че преди време симулацията изигра значима роля в хода на интервенция „ Пустинна буря”, когато силите на американската морска пехота заплашваха крайбрежието на Кувейт, принуждавайки иракчаните да се приготвят за отбрана от офанзива, която по този начин и не последва, до момента в който Първа кавалерийски дивизия на Съединени американски щати в действителност нападна Уади ал-Батин, с цел да блокира елитната иракска Републиканска армия.
На собствен ред, руснаците също необятно използаха симулацията в Украйна: техните амфибийни сили край Одеса приковаха украинските елементи, а огромната симулативна офанзива по посока на Киев принуди Украйна да изпрати подкрепления на своите сили в Киевския район. В резултат от това обаче, украинците по този начин и не съумяха да укрепят силите си на изток.
Фиксиращите интервенции също изиграха сериозно значима роля. Както е известно, Украйна концентрира сред 60 и 100 хиляди души на изток, против Донбас. В отговор, Русия реализира машабна фиксираща офанзива, целяща да ангажира всички тези украински сили, тъй че те да не могат да бъдат употребявани против другите съветски интервенции.
Ще напомня, че време на интервенцията „ Пустинна буря”, две дивизии на американската морска пехота получиха заповед да осъществят аналогични фиксиращи офанзиви против иракские сили, ситуирани по продължение на кувейтско-саудитската граница, ангажирайки доста количество иракски военни и въоръжения, които не можаха да бъдат употребявани за противопоставяне на главната офанзива на Съединени американски щати в западна посока.
Руската фиксираща офанзива ограничи главната централизация на украинските сили на изток и ги отхвърли от Мариупол, който беше овладян и прочистен. На собствен ред, поддържащите интервенции от Крим против Херсон, разшириха съветския „ сухопътен мост”. Тази фаза към този момент завърши.
Освен това, Русия реализира стратегическа офанзива в дълбочина, целяща нарушаването и унищожаването на украинската логистика, командване и ръководство, както и на въздушната мощност и огневата поддръжка с огромен обхват. В момента Украйна съвсем е изчерпала запасите си от гориво и муниции, не може да координира маневрите на своите елементи и не разполага със значими военно-въздушни сили.
Русия трансферира някои от най-хубавите си подразделения от досегашните им зони на деяние северно от Киев, там, където ще могат да поддържат идната фаза от военната интервенция, а точно освобождението на Донбас и унищожаването на главните украински сили на изток.
Това е класическа маневрена война. Сега руснаците ще сдържат украинските елементи на север и юг, до момента в който главните им сили, подсилени с трансферираните от север подразделения, морски пехотинци и частите, освободили се след завладяването на Мариупол, ще се се опитат да обкръжат и унищожат 60-хилядната украинска войска на изток.
Тоест, очевидци сме на „ Война на Голямата стрела” в най-чистия и тип – тактика, която американците познаваха доста добре преди, само че я „ забравиха” в пустините и планините на Афганистан и Ирак. Което изяснява и, по какъв начин 200 хиляди руснаци съумяха да се оправят с 600-хилядната украинска войска. Ето по този начин наподобява съветският вид на маневрената война.
* Scott Ritter - Американски боен анализатор. Бил е контрольор на Организация на обединените нации по въоръженията в Ирак в интервала 1991-1998. Оригиналът на публикацията, виж тук: https://twitter.com/RealScottRitter/status/1508813631311466496
Превод Нако Минчев
За начало дано стартираме с " маневрената война ". Ще напомня, че Русия започва своята " специфична военна интервенция " при съществуването на изострен недостиг от жива мощ - 200 хиляди атакуващи съветски военни, срешу 600 хиляди (или повече) отбраняващи се украинци. При това състояние, класическият спор на изтощение беше неосъществим. Тоест, с цел да реализира победа, Русия трябваше да маневрира.
Маневрената война е в по-голяма степен психическа, в сравнение с физическа и е съсредоточена най-вече на оперативно, а не на тактическо равнище. Маневрирането е релационно придвижване - т.е., по какъв начин разполагате и местите своите сили по отношение на силите на съперника. Руският маньовър в първата фаза на интервенцията го удостоверява.
Руснаците трябваше да преформатират бойното поле в своя изгода. За задачата се постановяваше да управляват потреблението на числено превъзхождащите ги сили от страна на Украйна, като редом с това разпределят личните си по-малочислени бойни сили за оптималното реализиране на по този начин поставената цел.
В стратегически проект, с цел да улесни опцията за маневриране сред южния, централния и северния фронтове, Русия трябваше да си обезпечи сухопътен мост сред своята континентална част и Крим. Овладяването на крайбрежния град Мариупол беше от решаващо значение за реализацията на тези старания. И руснаците извършиха сполучливо тази задача.
Докато се осъществяваше тази комплицирана интервенция, Русия не трябваше да разрешава на Украйна да маневрира със своите числено превъзхождащи сили тъй че да провали интервенцията в Мариупол. Това докара до потреблението на няколко стратегически интервенции за поддръжка: лъжливи придвижвания, интервенции за подсилване на позициите и офанзива в дълбочина.
Концепцията на лъжливите придвижвания е елементарна - военните сили или симулират офанзива в избрана точка, или фактически организират такава офанзива за да заблудят съперника, принуждавайки го да отдели запаси в отговор на хипотетичните или в действителност дейности.
Ще напомня, че преди време симулацията изигра значима роля в хода на интервенция „ Пустинна буря”, когато силите на американската морска пехота заплашваха крайбрежието на Кувейт, принуждавайки иракчаните да се приготвят за отбрана от офанзива, която по този начин и не последва, до момента в който Първа кавалерийски дивизия на Съединени американски щати в действителност нападна Уади ал-Батин, с цел да блокира елитната иракска Републиканска армия.
На собствен ред, руснаците също необятно използаха симулацията в Украйна: техните амфибийни сили край Одеса приковаха украинските елементи, а огромната симулативна офанзива по посока на Киев принуди Украйна да изпрати подкрепления на своите сили в Киевския район. В резултат от това обаче, украинците по този начин и не съумяха да укрепят силите си на изток.
Фиксиращите интервенции също изиграха сериозно значима роля. Както е известно, Украйна концентрира сред 60 и 100 хиляди души на изток, против Донбас. В отговор, Русия реализира машабна фиксираща офанзива, целяща да ангажира всички тези украински сили, тъй че те да не могат да бъдат употребявани против другите съветски интервенции.
Ще напомня, че време на интервенцията „ Пустинна буря”, две дивизии на американската морска пехота получиха заповед да осъществят аналогични фиксиращи офанзиви против иракские сили, ситуирани по продължение на кувейтско-саудитската граница, ангажирайки доста количество иракски военни и въоръжения, които не можаха да бъдат употребявани за противопоставяне на главната офанзива на Съединени американски щати в западна посока.
Руската фиксираща офанзива ограничи главната централизация на украинските сили на изток и ги отхвърли от Мариупол, който беше овладян и прочистен. На собствен ред, поддържащите интервенции от Крим против Херсон, разшириха съветския „ сухопътен мост”. Тази фаза към този момент завърши.
Освен това, Русия реализира стратегическа офанзива в дълбочина, целяща нарушаването и унищожаването на украинската логистика, командване и ръководство, както и на въздушната мощност и огневата поддръжка с огромен обхват. В момента Украйна съвсем е изчерпала запасите си от гориво и муниции, не може да координира маневрите на своите елементи и не разполага със значими военно-въздушни сили.
Русия трансферира някои от най-хубавите си подразделения от досегашните им зони на деяние северно от Киев, там, където ще могат да поддържат идната фаза от военната интервенция, а точно освобождението на Донбас и унищожаването на главните украински сили на изток.
Това е класическа маневрена война. Сега руснаците ще сдържат украинските елементи на север и юг, до момента в който главните им сили, подсилени с трансферираните от север подразделения, морски пехотинци и частите, освободили се след завладяването на Мариупол, ще се се опитат да обкръжат и унищожат 60-хилядната украинска войска на изток.
Тоест, очевидци сме на „ Война на Голямата стрела” в най-чистия и тип – тактика, която американците познаваха доста добре преди, само че я „ забравиха” в пустините и планините на Афганистан и Ирак. Което изяснява и, по какъв начин 200 хиляди руснаци съумяха да се оправят с 600-хилядната украинска войска. Ето по този начин наподобява съветският вид на маневрената война.
* Scott Ritter - Американски боен анализатор. Бил е контрольор на Организация на обединените нации по въоръженията в Ирак в интервала 1991-1998. Оригиналът на публикацията, виж тук: https://twitter.com/RealScottRitter/status/1508813631311466496
Превод Нако Минчев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ