Войната между Русия и Украйна и желанието на Украйна да

...
Войната между Русия и Украйна и желанието на Украйна да
Коментари Харесай

Степан Бандера - герой и престъпник

Войната сред Русия и Украйна и желанието на Украйна да продължи да бъде самостоятелна страна, още веднъж направи настояща една противоречива историческа персона - Степан Бандера. През целия си живот той се бори за самостоятелна Украйна, а основните му врагове са Съюз на съветските социалистически републики и Полша, както и евреите и комунистите. Като студент в Лвов се записва в Организацията на украинските националисти (ОУН), борещи се против полския терор над украинците.

През 30-те години на предишния ХХ в. организацията е изключително дейна - ликвидира украински студенти и преподаватели, които не споделят националистическите й възгледи, провеждат хайки против евреи и комунисти, залагат бомби в редакциите на вестници.

Когато Хитлер атакува Съветския съюз на 22 юни 1941 година, Степан Бандера я посреща с плакати, на които написа " Добре пристигнали " и " Хайл Хитлер, Хайл Бандера ".

В днешна Украйна Бандера е на респект от крайнодесните националисти. На негово име са кръстени десетки улици, в западните региони на страната са вдигнати десетки негови монументи, а през 2010 година тогавашният прозападен президент Виктор Юшченко посмъртно му присъди почетната купа " Герой на Украйна ".

Срещу това тогава стачкуваха полският президент Лех Качински, Съветът на Европа и еврейският център " Симон Визентал ", а съветският президент Владимир Путин със зложелателство означи, че Юшченко се е изплюл в лицето на своите западни спонсори. Почетната купа на Бандера му беше отнета от идващия проруски президент на страната - Виктор Янукович.

В Източна Украйна, където живеят и доста руснаци, Степан Бандера пък е заклеймяван като асистент на нацистите и престъпник, а всички негови последователи и почитатели са наричани фашисти. По времето на Съветския съюз беше неразрешено да се загатва дори името му и чак след рухването на Желязната завеса в Украйна стартира интензивно търсене на национална еднаквост благодарение на фигури като тази на Степан Бандера. Неговото кредо " независимост или гибел " откри необятен отзив най-много измежду младите украински националисти.



Степан Бандера е роден през 1909 година в дома на католически духовник в Галиция в тогавашната Австро-Унгарска империя, а през днешния ден Западна Украйна. Възпитаван е в семейство с извънредно националистически възгледи, а откакто през 1920 година Галиция попада в състава на Полша, Бандера последователно е повлиян и от ултра десните концепции на италианския фашизъм и зараждащия нацизъм. Той е доста високо просветен, само че още в ранните си години поддържа концепцията, че украинският народ е тежко експлоатиран от евреи, поляци и руснаци. Бандера ненавижда и комунистите.

През 1928 г.се причислява към Организацията на украинските националисти. Полската полиция го преследва от самото начало. През 1933 година става областен лидер на ОУН в Галиция. Участва в конференции в Прага, Берлин, Гданск.

Под управлението на Бандера ОУН стартира серия от наказателни акции против представителите на полската окупационна власт. През този интервал ОУН прави 3 политически убийства, които получават огромна гласност – на учебния куратор Гадомски, упрекнат в унищожаването на украинското учебно заведение и насаждането на полския език, на служителя на Държавното политическо ръководство Алексей Майлов като митинг против Голодомор, а в Украйна и убийството на полския министър на вътрешните работи Бронеслав Перацки, който се занимава с умиротворението на украинците. Степан Бандера е считан за виновен за всички тези покушения.



През юни 1934 година е задържан от полската полиция и, до момента в който тече следствието, лежи в пандизите в Лвов, Краков и Варшава до края на 1935 година По време на Варшавския развой Бандера е съден за принадлежността му към ОУН и за организацията на убийството на министъра на вътрешните работи на Полша Бронеслав Перацки. Степан Бандера е наказан на гибел, след това присъдата е сменена с пожизнен затвор.

Освободен е през септември 1939 година след завладяването на Западна Полша от нацистка Германия. Тогава стартира и съдействието му с Третия райх. Неговите умения и бойните му групи са употребявани, с цел да се приготви въстание против болшевишките управляващи на територията на Съюз на съветските социалистически републики както от Абвера, по този начин и от Гестапо.

Т.нар. " бандеровци " вземат участие в образования в тайните школи на нацисткото военно разузнаване, с цел да могат да служат при окупацията на руска Украйна след войната. Те от самото начало доставят германците с разследваща информация от териториите на Съюз на съветските социалистически републики. Сформирани са две Дружини на украинските националисти, които са подчинени на Абвера. Едната е командвана от Роман Шухевич и е наречена „ Нахтигал “, а другата от Рихард Ярий и е обозначена като „ Организация Роланд “.



Преди нападението на Германия над Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година Бандера инициира основаването на Украински народен комитет в Краков за консолидация на украински политически сили в битката им за държавност.

Като съществени цели на Бандеровската организация, които са признати на Големия събор на ОУН през лятото на 1941 година, е посочена ликвидацията на поляци, руснаци и евреи на териториите, следени от националистите. Германското нахлуване над Съюз на съветските социалистически републики слага и началото на този проект. Бандеровци се включват в навлизането на Вермахта и вземат участие в избиването на евреите в град Лвов.

На 30 юни 1941 година - седмица след експлоадирането на войната сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия, в Лвов управлението на организацията прогласява възобновяване на украинската страна. Това е опит на Бандера да сложи Третия тайх пред приключен факт и да го принуди да признае украинската битка за суверенитет. Обаче Хитлер инструктира своята полиция незабавно да ликвидира този скрит план. Германците арестуват Бандера и той е затворен в немския концлагер Заксенхаузен, където остава до декември 1944 година

През 1943 година обаче организацията стартира битка против нацистите. Независимо от разрива с Хитлер, новият началник на организацията Роман Шухевич провежда провеждането на две огромни етнически чистки в териториите на Полша и Западна Украйна, известни като Волинското и Галичинското кръвопролитие. По време на тази интервенция по пречистване на полското население отрядите на украинските националисти избиват сред 50 и 100 хиляди поляци и евреи.

През 1944 година нацистите освобождават Бандера, като се надяват да им помогне във войната против Съветския съюз. Сформирани са украински отряди, които оказват помощ при защитата на Берлин, а ръководителят отпътува за Ваймар, където още веднъж основава Украински народен комитет. Краят на войната и успеха на антихитлеристката коалиция го слага в доста тежко състояние. Това, че е бил в нецистки концлагер, го избавя и Бандера получава леговище в Мюнхен, откъдето се пробва да поддържа своята задгранична организация. От 1946 година живее в Германия под името Попел.

Роман Шухевич от своя страна остава на територията на Западна Украйна и води въоръжена опозиция против полските и руските управляващи до 5 март 1950 година, когато е открит и погубен в Лвов при специфична интервенция на руските секрети служби - Комитет за Държавна сигурност (на СССР).



От неотдавна разкрити архивни документи на американското разузнаване стана ясно, че Степан Бандера е бил професионален сътрудник на Адолф Хитлер. Агентурното му име е било „ Консул 2”. В документите се твърди, че за петте седмици на съществуването на " страната " на Бандера са избити 5000 украинци, 15 хиляди евреи и няколко хиляди поляци.

През февруари 1945 година се организира районно разширено заседание на управлението ОУН на украинските земи, определено е ново бюро в състав: Бандера, Шухевич, Стецко. Този избор е доказан от Конференцията на задграничните елементи на ОУН през 1947 година и тогава Степан Бандера отново става на цялата ОУН Като лидер на ОУН, Бандера през следвоенното време взема решение да продължи въоръжената битка против комунистическа Москва. Той интензивно провежда районна мрежа и бойни групи на ОУН, които непрекъснато поддържат контакт с Регионалното управление чак до гибелта на лидера.

Комитет за Държавна сигурност (на СССР) си слага за цел да ликвидира Бандера основно заради това, че по време на Втората международна война той колаборира с нацистите.
През есента на 1949 година Върховният съд на Съветския съюз на закрито съвещание осъжда Степан Бандера на гибел.

Следвоенните години са напрегнати за фамилията на Бандера. Съветските спецслужби преследват освен лидера на националното придвижване, а и децата му. Например, до 1948 година, фамилията шест пъти сменя местожителството си: Берлин, Инсбрук, Зеефелд, Мюнхен, Хилдесхайм, Щарнберг. В края на краищата поради нуждата да даде на щерка си положително обучение, фамилията през 1954 година дефинитивно се преселва в Мюнхен.

Именно в Мюнхен Бандера прекарва последните си дни, живеейки под името Щефан Попел. Според една от версиите, той получава паспорта от лвовския шахматист Стефан Попел, който през 1944 година напуща Украйна, при започване на 50-те живее в Париж, а през 1956 година отпътува за Съединени американски щати.



На 15 октомври 1959 година в 13.05 ч. на стълбището на мюнхенския му дом проечава изстрел. Съседите намират Бандера с разрушен от рухването череп. В болничното заведение диагностицират отравяне с цианкалий.

Две години по-късно, на 17 ноември 1961 година, немски съд афишира, че килърът на Степан Бандера е бил Богдан Сташински по заповед на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Александър Шелепин и ръководителя на Съюз на съветските социалистически републики и първи секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов. Богдан Сташински е стрелял в лицето на Бандера от специфичен револвер с разтвор от калиев цианид. Убиецът е изправен пред така наречен „ развой на Сташински “ от 8 до 15 октомври 1962. Присъдата е оповестена на 19 октомври – килърът е наказан на осем години затвор.

Степан Бандера е заровен на мюнхенското гробище Валдфридхоф на 20 октомври 1959 година. През 90-те години на ХХ век необятно е обсъждана концепцията за погребение на останките на Степан Бандера в Украйна. Но по политически аргументи това не е осъществено.

ТЕМА преди 41 минути 1306 преди 1 час 1390 преди 1 час 1750
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР